Липсващото звено в стартъп веригата

"Хъбът няма да е нещо уникално и невиждано, което ние за пръв път измисляме. Напротив, подобни структури има и те отдавна съществуват", добавя Павлина Янакиева, която ще бъде ръководител на структурата от другия край на океана. Тя посочва, че само в Сан Франциско има поне 8 хъба на страни като Франция, Германия, Чехия, Дания, като всички те са подпомогнати от държавите. "Ние сме ги проучили как работят, какво предлагат, смятаме да се поучим от техния опит и уроци. Но докато техните хъбове са на 100% финансирани от правителствата, нашият ще е изцяло частна инициатива", обяснява Янакиева.

Според бизнес плана за първите две години за издръжката на хъба ще са необходими между 400 и 500 хил. долара, като една четвърт от това финансиране вече е обещано. Началният капитал идва от българските стартъп среди и най-вече от фондовете, инвестиращи в технологичен бизнес. Предстои рунд по набиране на средства и от българската общност в Щатите през януари, като освен ресурс от диаспората ще се използват още контакти и ноу-хау. "Ние на тях няма какво да им обясняваме, че има нужда. Те знаят", оптимистичен е Иван Димов.

В помощ на естествения подбор

Bulgaria Innovation Hub е в процес на регистрация в САЩ като организация, която не работи с цел печалба. Ще има собствен офис в Силициевата долина, а ангажираните в него ще се занимават със създаването и поддържането на бази данни с контакти на потенциални инвеститори, експерти от българската общност, които биха сътрудничили на стартъпите, а също и листа на маркетинг професионалисти и подизпълнители на технологични проекти. В хъба ще бъде събрана всичката необходима информация за правно, административно и данъчно обслужване на стартъп компания, ще се прокара връзка с мрежа от ментори от технологичните среди.

"Ние направихме проучване какво им е необходимо на предприемачите, къде са "удряли стената", така че вече знаем с какво можем да им бъдем полезни и какви разноски и време можем да им спестим, разказват Павлина и Иван. Това е логистика, която липсва в момента. Тя задава траекторията на движение на една компания и е необходима, за да бъде приета тя насериозно от инвеститорите."

Павлина Янакиева подготвя, че за всеки клиент ще се прави отделно изследване от какво точно има нужда. "За да стигнат и да говорят с някого, с инвеститор от долината, те трябва да имат някой, който да ги е свързал. Да, могат да намерят информация от интернет, от дистанция, но не е същото. Първата стъпка обикновено са контактите, и то currated contacts. Ние ще преценяваме с кого имат нужда да се срещнат и ще търсим връзка на база на нашите контакти."

В търсене на симбиоза

Потенциалните клиенти на хъба са вече стартирали и набрали опит млади компании в технологичния сектор, които имат продукт или услуга на пазара, успяват да продават и да получават приходи, но се нуждаят от по-бърз растеж и достигане до глобалния пазар. Според анализа на Bulgaria Innovation Hub в момента има поне 20 компании, които са готови да бъдат поети от хъба. Те ще бъдат селектирани от местните фонд мениджъри, които са достигнали тавана на инвестициите си в тях. Така следващото ниво ще е представянето на компаниите пред американските инвеститори посредством мрежата на българската общност в Силициевата долина.

За услугата стартъпите ще дължат такси, с които хъбът ще се издържа. Те няма да са твърде високи, тъй като целта на хъба не да прави печалба. Най-скъпото, което ще се иска от предприемачите впоследствие, е да споделят получения опит с другите стартъп предприемачи в България. "Много е важно да имаме култура на реципрочност. Компаниите, които ще бъдат избрани да участват, трябва да знаят, че не е въпросът само да дойдат и да вземат, но после трябва да имат готовност и да налеят обратно това ноу-хау в системата. Защото това е начинът на мислене, това е културата на Силициевата долина, което я прави толкова успешна. Може да го видите, включително сред конкуренти, които търсят как да си помогнат един на друг. Смятам, че тази култура трябва да бъде репликирана в България", добавя Павлина Янакиева.

Валидирали необходимостта от прокарване на такава инфраструктура, съорганизаторите на хъба смятат, че при така създадената организация до март-април може да са готови с официалното отваряне на офиса в Щатите. Според тях това би дошло точно навреме, за да може да се поеме първата вълна от готови за дебют в Силициевата долина български стартъпи.

"За мен лично това е една от малкото положителни истории, че имаме екосистема в България. Вижда се какво липсва - капацитет в маркетинга, в продажбите, в развитие на продукта. И тук ще можем да помогнем ние", надява се Иван Димов. Той иска хъбът да работи като двупосочен мост - не просто да изпраща стартъпи в САЩ, но и да води предприемачи, които да гледат на България като на дестинация за инвестиране. "Знам, че всичко това може да ви звучи като сблъсък на цинизма тук с наивния оптимизъм на Щатите, но от личния ми опит знам, че думи като "общност" и "синергии" работят и искам да го покажем с този хъб."