Фестивалният бизнес на "Пловдив стейдж парк"

Въпреки успеха на инициативата за "Капана" идентичността му се изменя и се населва предимно със заведения, което кара бившия диджей да търси алтернативно място.

"Искахме да внедрим както фестивалното чувство, така и да има място за култура и изкуство. Желанието ни беше да имаме пълен контрол над това, защото вече се бяхме пробвали да направим нещо подобно в "Капана", но там не се получиха нещата", коментира Горанов.

Среда под контрол

Първоначалната идеята за "Пловдив стейдж парк" е той да се изгради в близост до Гребния канал, но там проблем се оказва смесената собственост - частна, държавна и общинска. Още тогава става ясно, че трябва да се намери ново място. Това води "Творчески комплекс Инкубатор" до сегашния им дом - Младежкия хълм. Тук те организират първото си голямо събитие през 2014 г., което се превръща и в един от най-разпознаваемите фестивали на Пловдив - "Shake that Хълм".

Много от събитията в парка са предназначени за семейства с деца и развитие на творчески умения в подрастващите. Фотограф : Антон Чепилски

"Фестивалите, които правим тук, са доста успешни и в крайна сметка накарахме хората да ползват Младежкия хълм. Никой не идваше на него преди освен на детската железница, и то не знам с каква честота е било това. Всяка година по нещо ново правихме, облагородявахме зоната и някак си натурално създадохме концепция за нея, с която започнаха да я свързват хората", коментира Горанов.

От там постепенно се ражда идеята и за други места извън центъра, където да могат да се събират хора на открито. "По този начин искаме да се обедини градът, да е един цял организъм и където и да отидеш, да има какво да правиш, а не всичко да е на едно централно място - да се децентрализира културният календар на града", коментира Горанов.

Въпреки срещите си с представители на администрация в различните райони на града и единственото условие, което той има - за контрол върху местата, така че да не се превърнат в евтини кебапчийници, "фактът, че не сме го направили това на друго място, а тук - на частни имоти, мисля, че говори достатъчно".

Като част от тепето

В крайна сметка Горанов и екипът му решават да фокусират цялата си енергия и ресурси в Младежкия хълм. След няколко срещи със собствениците на имотите, където в момента се помещава "Пловдив стейдж парк" върху площ около 14.5 хил. кв.м, те получават тяхното позволение, като срещу това те поддържат и облагородяват земята наоколо.

Част от "Пловдив стейдж парк" дава възможност за изложение на изделия на открито Фотограф : Антон Чепилски

"Това са частни земи. Те са били купени преди много, много време, когато градът още не се е простирал до тук. Хората си мислят, че щом сега е парк, винаги е било така и че има някаква схема, за да стане нечия собственост, но не е така", коментира Горанов.

Самите имоти са в директна близост до защитена зона, която не позволява издигането на високи сгради. Факт, който според Горанов възпрепятства собствениците на имотите да реализират някакво инвестиционно намерение. Така с тяхното съгласие той започва да изгражда "Пловдив стейдж парк", но въпреки всички одобрения - от общината, екологичната инспекция и собствениците - проектът среща чест отпор от обществото.

"Опитаха се природозащитници да направят проблем. Пускаха жалби и се оплакваха в общината - търсеха под вола теле, но всичко в проекта е издържано, да не говорим, че и сме разчистили много и сме направили по този начин района по-безопасен", коментира Горанов.

Концепцията на "Пловдив стейдж парк" е той да се явява като естествено продължение на самото тепе, като за целта постройките са изцяло от "дърво и камък", а според управителя има само една бетонна конструкция, която се намира върху пясъчна подложка. "Фестивалното село" е разделено на две части - отвореното пространство със сцена, дървени типита, където занаятчиите предлагат своите артикули, и фестивалната зона с музикална сцена и заведения.

Идеята на екипа на "Пловдив стейдж парк" е да създадат място, където хората могат да прекарат целия си ден. Фотограф : Антон Чепилски

"Всички неща, които виждате тук, са разглобяеми, ние можем да ги разглобим за една седмица, т.е. вместо да използваме метални шатри, сме направили дървени шатри. Всичко тук е над земята. Съобразено с мястото, сме подходили дори по-добре, отколкото природата, изчистили сме го, оправили сме го, заравнили сме го, засели сме растения. Всяко дърво си е там, където си е било", коментира Горанов.

Връзка с клиента

Дългогодишният опит на Горанов и екипа му в организиране на фестивали и културни събития изграждат модела им на работа, а именно, че зад успеха стои добрата концепция. Нещо, което според тях е често игнориран факт от много млади предприемачи, търсещи да правят бизнес по такива събития и заслепени от възможността за лесни и бързи пари.

"Трябва да има селекция, за да може да предоставим на хората най-доброто като продукт и като обслужване. Много хора си мислят, че могат просто да хвърлят едни пари по един камион за храна и това е. Не е така. На едно от събитията имаше каравана, която струваше десетки хиляди левове и ползваше най-добрите продукти, но едно момче с ламаринена количка и широка усмивка продаваше в стотици пъти повече от тях. Важно е каква връзка ще изградиш с клиента, да си отворен, да комуникираш с него, да ти се вижда лицето", коментира Горанов.

Сегашният облик на фествалното село преминава през няколко варианта, резултат от творческите дискусии на екипа. Фотограф : Антон Чепилски

За да са сигурни, че тези уроци са приложени във всички щандове, които участват по техни събития, от екипа на "Пловдив стейдж парк" разглеждат всички кандидатури, но също така предоставят съвети на тези, които са готови да променят своята концепция, за да се напаснат на тяхната. Това според Тихомира Иванова дава резултат. Пример за това е щандът на две момичета, които се съгласяват да променят своята първоначална идея, а впоследствие привличат много клиенти на самото събитие.

Подобни услуги се предлагат и на артистите. Често предпочитание на Горанов и екипа му е да работят с артисти, които не са толкова известни, или да дават възможност на местни таланти да показват своите умения. За да ги подпомогнат напълно, от "Пловдив стейдж парк" им предлагат своето оборудване, което са натрупали през годините, безвъзмездно. Единственото условие, което те поставят в случая, е, че ако все пак има продажби на билети, те да направят дарение към "Творчески комплекс Инкубатор", за да подпомогнат поддръжката на апаратурата, а и пространството.

За издръжката си сдружението разчитат на приходите от фестивалите и местата за хранене, които плащат наем. По данни за 2021 г. организацията е получила 164 хил. лв. дарения и дори отчита 39 хил. лв. печалба.

По правилния начин

Визията на Горанов и екипа му е "Пловдив стейдж парк" да се превърне в символ за това какво може да се направи на територията на Пловдив и да вдъхне доверие към такива проекти и в други части на града. По този начин Градът под тепетата да разгърне своя потенциал за култура и забавление.

"Ние се борим за това хората да знаят, че могат да дойдат тук. Искаме да им помогнем да правят бизнес по фестивалите по правилния начин, така че да разраснем този сектор. Тук и в Румъния едновременно навлезе идеята за камиони за храна, но сега там има над 1000 успешни, а тук може би едва 30", коментира Горанов.