Сладолед за здраве от Северозапада

Базираната в Монтана семейна компания "Войнов и с-ие" от 30 години произвежда млечни продукти под собствени марки

Никодим Войнов работи с двамата си сина. Единият - Яни Войнов (на снимката), е ангажиран в производството в Монтана, а другият - Ивайло Войнов, е зает с дистрибуцията в София.

Наталия Бекярова

Никодим Войнов работи с двамата си сина. Единият - Яни Войнов (на снимката), е ангажиран в производството в Монтана, а другият - Ивайло Войнов, е зает с дистрибуцията в София. © Христо Иванов

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

Сладоледите на "Войнов и с-ие" се произвеждат от натурална суровина, която те си набавят при преработката на мляко.
Производството е в Монтана, а продуктите се продават в Северозападна България и София, където компанията има логистична база
Плановете са за разширяване на възможностите за доставка в столицата и предлагане на нови видове здравословни сладоледи.

Никодим Войнов започва бизнес в края на 80-те години на миналия век, когато според него "на частника още се гледаше с пренебрежение". Под стриктната регулация на държавата - първо по Постановление №17, а после по Указ №56, той става дистрибутор на "Сердика София" за Северозападна България, малко по-късно и на гръцки сладоледи. "Тогава цялото производство беше в държавата, имаше и квоти за внос", спомня си той.

През 1994 г. решава да се захване със собствено производство, защото смята, че така ще печели повече. През следващата година отваря цех в Монтана, с което става един от първите производители на сладолед в страната и най-старата фирма в региона, която продължава да работи, допълва той.

Днес, 30-години по-късно, компанията "Войнов и с-ие" преработва около 2000 тона суровина годишно, а продуктите ѝ са из целия Северозапад и София. Никодим Войнов работи с двамата си сина. Единият - Яни Войнов, е ангажиран в производството в Монтана, а другият - Ивайло Войнов, е зает с дистрибуцията в София.

Приходите през годините плавно се покачват, като през 2021 г. оборотът е 2.7 млн. лв., а печалбата - 300 хил. лв. Плановете им са да достигнат до повече обекти, съответно хора, както и да разширяват асортимента си от сладоледи със здравословни алтернативи.

От сладолед до сирене

Когато започва, Никодим Войнов решава, че неговият сладолед ще бъде с истинско мляко, а не на прах, и млечна сметана, без растителни мазнини. Бързо разбира обаче, че за да се случи това, му трябва устойчиво производство, което да работи целогодишно.

"За да си запазя хората, защото сладоледът го правим 3-4 месеца, аз тръгнах паралелно с преработката на млечни продукти и използвах сметаната, която отсметаняваме от млеката за направата на сладоледа", обяснява Войнов.

И досега изкупуват суровина от местни ферми и я преработват в млечни продукти (сирене, кашкавал по БДС, извара, айран, плодови млека и др.), а сладоледите им (под марките "Огоста", "Ескимос", "Чайка", "Наслада") се произвеждат от българско мляко и млечна сметана, от плодове, които сами преработват на сладка и влагат в сладоледа, без оцветители, аромати и есенции. Въпреки че се определят като "единствените в България", които произвеждат от истинска суровина, "сме принудени да продаваме на по-ниска цена, защото не сме такава мощна компания", обяснява Никодим Войнов.

В миналото са работили на ишлеме за други фирми с техни етикети, днес не работят с никого по този начин. Не предлагат и сладоледи на витрина, наблягат на по-големи количества пакетиран сладолед в търговската мрежа. "Пускали сме сладоледи на витрина тук, в нашия регион, но това е съвсем различен бизнес и съвсем различна бизнес и производствена стратегия и трябва допълнително да инвестираме, а към този момент не виждаме смисъл", обяснява Яни Войнов.

Производство с капризи

Обикновено сключват договори с магазини за две години, като подготовката започва през зимата. "Складираме суровини и амбалажи под формата на мляко, опаковки, изменяме дизайни и цени. Пролетта вече зареждаме търговските обекти, така че да са готови за лятото", обяснява Яни Войнов. По думите му в България, за разлика от други страни, сладолед се яде предимно когато е много топло и продажбите скачат толкова, че "за три месеца се храни цяла година".

"Идвали са наши колеги, например от Финландия, и въпреки че най-високите температури там са 24-25 градуса, продажбите им са 2-3 пъти по-високи от нашите. Хората буквално зимата на -10 градуса се разхождат в парка и хапват сладолед със зимните ръкавици", разказва той. "Тук търговските обекти също ни ограничават - 90% от тях не предлагат сладолед извън лятото, но започна да ми прави впечатление през последните години, че вече веригите си запазват сладоледния асортимент през зимата", допълва той.

Ежегодно покачват производството си с около 10% спрямо предходната година, като последно правят сладолед в края на август, така че до октомври да са продали минимум 80% от него. "Дори да не успееш в рамките на този сезон да продадеш сладоледа, в началото на следващия със сигурност си го продал. Ние нямаме сладолед, който да е излязъл в търговската мрежа на повече от 1 година, въпреки че срокът на годност е 2 години", обяснява Яни Войнов.

Начинът, по който работят, има своите естествени лимити. "Представете си една конфекция - взимаш плат, може да шиеш днес, може и утре, може и другия месец. Но тук всеки ден се преработва, изкупува и продава. Ние сме зависими от това колко сметана ще добием днес за това колко сладолед ще произведем. Не можем да произвеждаме повече от 1-1.5 тона на ден", обяснява Никодим Войнов.

Това е и причината да отклоняват предложенията за износ, които са имали от Италия и Франция. "Те искат с тирове, а така ние трябва да произвеждаме само за тях", коментира той.

Собствена дистрибуция

Продуктите им се предлагат в обекти в София, Враца, Видин и Монтана. Нямат фирмени магазини. "Опитахме в София, но не се получи и преустановихме. Резервиран съм към това нещо. В такива фирмени магазини, ако продаваш на по-ниска цена, другите магазини няма да ти вземат стоката. Тогава какво? Аз трябва да продавам на тяхната цена", смята Никодим Войнов.

За дистрибуцията отговарят сами. "Ние произвеждаме, ние доставяме до всяка крайна точка. Имаме база в София, имаме си коли", обяснява Никодим Войнов. Въпреки че това ограничава обхвата им, лошият опит ги е научил, че така е най-добре. "Бяхме в Плевен с дистрибутор, но не случихме на човек - продаде ни фризерите, взе парите и изчезна. Затова гледаме района, който позволява колите сутрин да излизат, вечер да се прибират, да си отчитат финансовите средства. Стараем се да ни е спокойно", категоричен е той.

В компанията работят около 80 души постоянно, разказва синът му Яни Войнов, като лятото стигат до 100-110 човека, които помагат най-вече в сладоледния сектор, но намирането на работна ръка остава трудно. Затова залагат на автоматизацията. "В последните 3 години тотално сменихме цялото оборудване, което произвежда сладоледа. Така, ако преди 5 години бяха нужни 10 човека за производството на най-продавания ни сладолед - "Чайка", сега 4-ма човека са напълно достатъчни за изработката на един такъв сладолед", обяснява Яни Войнов.

Битка за пазари

Въпреки това основната им трудност се оказва не производството, а пазарът. "Доста трудно беше, когато стартирах, но много по-лесно отколкото сега. Към онзи момент, когато започнах, имах около 2000 фризера, докато сега са под 1000", категоричен е Никодим Войнов, защото в миналото по думите му е имало много по-малко производители в България и всеки е работел в своя район.

"Имахме един апогей - преди около 10 години, когато трудно смогвахме, сега работим по-малко. В София от близо 300 обекта сме паднали на 200", допълва Войнов, като обяснява, че компенсират по-свитото производство с по-високи цени.

Основната причина за това, смята той, е силната нелоялна конкуренция от страна на големи международни компании с огромен дял на пазара и липсата на действие от държавните органи в лицето на двете комисии - за защита на конкуренцията и за защита на потребителите. По думите на Войнов всички по-малки български производители често остават извън търговските обекти, а там, където имат присъствие, то е нищожно като допустими обеми.

"Дават се много пари, за да няма конкурент до тях в даден обект, бях изхвърлен от няколко обекта с цел да не съм им конкурент. Трудно се борим. А с другите колеги в България имаме много коректни отношения и не мога да се оплача", обяснява той.

За здраве

Трудностите на пазара ги тласкат към това да търсят креативни решения, които едновременно се вписват и в основната им мисия - да произвеждат максимално здравословни сладоледи.

Така се ражда "първата гама фитнес сладоледи в България", която пускат преди 3 години. "Младите момчета са много запалени по фитнеса, здравословното хранене, спорта, приемането на протеини и пр. Ние се поинтересувахме и синът ми направи една разработка на протеинов сладолед с цел да задоволим това търсене", разказва Никодим Войнов.

По думите му подобни сладоледи са разпространени в Европа, но не и в България, като тук едва тази година усещат продажбите от тази серия. "Купуват го, търсят го, но трудно го намират, тъй като сме ограничени с точките, на които можем да го предложим. Магазините нямат интерес към този продукт", разказват те.

По сходен начин се появява и идеята за сладолед с жива закваска и пробиотик - виждат, че има търсене, а "и е много по-здравословен и е за предпочитане да изядеш една лъжица такъв сладолед пред това да изпиеш едно хапче пробиотик", казват те. "Под сладолед с пробиотик и жива закваска си представете кисело мляко под формата на сладолед - с вкусове, с плодове", обяснява Яни Войнов.

Онлайн поръчки и още продукти

В момента компанията разработва софтуер, през който на територията на София ще могат да се правят онлайн поръчки и доставки. Разширяването обсега на доставките обаче остава извън плановете им заради трудното съхранение и нуждата от външна фирма, която да ги прави.

Бъдещите им планове са да преминат към биооснова в производството на млечни продукти. "Има се предвид млякото, което влагаме в млечните продукти, да бъде на биокорени - т.е. полетата, от които кравите пасат, да не бъдат третирани с химикали и торове и да бъде изцяло натурална среда", обяснява Яни Войнов.

"Сладоледът е изключително трудно да го направиш изцяло натурален, защото този, който е на клечка или във фунийка, има глазура, а нея няма как да е направиш натурална или ако я направиш, няма да е толкова вкусна и търсена на пазара от хората", обяснява той. Затова пък, по думите му, правят разработки за нови асортименти, които ще са по по-здравословни и нямат аналог на пазара. "С това ще се опитваме да пробиваме и се надяваме, че хората заради това ще предпочитат нас", коментира Войнов.

Q&A:

Как се прави айран без вода?

Нашият айран без вода е удостоен със златен медал на изложение. Решихме да го правим по този начин, тъй като на нас ни трябва млечна сметана за сладоледа. Айранът се прави само от бито мляко - като отсметаним суровината за сладоледа, се получава бито мляко, което няма масленост. Диетичен, полезен, но го правим и продаваме тук, в региона, в малки количества, не можем да го наложим.

Как се рекламирате на пазара?

Доскоро беше по традиционния начин, но от тази година вече присъстваме и в социалните мрежи. Вижда се подобрение в продажбите, по-разпознаваеми сме, но се връщаме на момента, че хората няма откъде да ни вземат продуктите, тъй като не всички обекти ни допускат.

Работите ли с други обекти извън търговската мрежа?

В Северозападна България ние зареждаме всички детски училища и градини. Обществените поръчки, които са към училищата и детските градини, са по училищната схема "Плод, зеленчук и мляко", която е от МЗХ и там кандидатстват фирми, които отговарят на изключително много изисквания и строг контрол, защото става въпрос за нашите деца, и специално в нашия регион няма фирма, която да ги покрива освен нас.