Големите вериги имат приходи от 16 млрд. лв., или 1/3 от оборота в търговията на дребно

• Търговците искат административните норми да се прилагат еднакво, а не избирателно
• Николай Вълканов: Веригите държат половината от пазара на храни в България
• Николай Вълканов: Търговците поемат част от инфлацията за своя сметка

Над 1.3 млрд. лв. инвестиции за 2020-2022 г.

За 2020-2022 г. големите предприятия в търговията на дребно (с над 250 заети) са направили общо инвестиции за над 1.3 млрд. лв. Сумата включва както откриването на нови обекти и обновяването на вече съществуващи, така и разходи за логистика, дигитализация, въвеждане на нови системи за управление на дейността и др.

Петър Ганев, старши изследовател (вляво), и Лъчезар Богданов, икономист, от Института за пазарна икономика представиха резултатите от анализа в Институт за пазарна икономика (ИПИ)

Ръстът на инвестициите на веригите за хранителни и нехранителни стоки след пандемията е значителен - 45% през 2021 г. и 29% - през 2022 г., отчита анализът на ИПИ.

Заплащане - над средното за страната

Наетите в търговията на дребно са над 202 хил., което е 11.7% от наетите в частния сектор и 8.9% от всички наети в страната. Работещите в компаниите от модерната търговия се увеличават от 47 700 през 2020 г. (24.3% спрямо всички наети в търговията на дребно) до 51 400 през 2021 и 53 300 през 2022 г. (26.3%).

Растат и възнагражденията, изплащани в големите търговски вериги - средната брутна заплата през 2022 г. е 1822 лв. (близо 13% скок). Тя е с 56% над средната в сектора и по-висока от средното възнаграждение за всички предприятия в страната.

"Модерната търговия е двигател за ръста на заплатата в страната. Там, където влезе един от големите търговци, това е стимул за увеличение на заплащането в съответния град и област", коментира Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.

От български доставчици

Близо 70% от продаваните стоки в хранителните вериги са от български доставчици, отчита анализът на ИПИ. При месото и месните продукти над 80% са от български производители. При хляба и хлебните изделия делът им е 70-75%, а при млякото и млечните продукти - около 70%. Над половината от пресните плодове и зеленчуци в хранителните вериги са произведени в страната, а при преработените храни, както при захарните изделия делът на българските фирми е под 50%.

При нехранителните вериги средно около 20% от продаваните стоки са от български производители. Най-висок е делът им при лекарствата и фармацевтичните стоки, както и при книгите, вестниците и канцеларските изделия (35-45% от всички продажби). Делът на българските доставчици на мебели, осветителни тела, килими, подови покрития и други стоки за бита варира между 25 и 35% от всички продажби в нехранителните вериги. Българските производители на железария, бои и стъкло държат между 20 и 30% дял, а на спортни стоки, играчки и парфюмерия - 7-12%.

"Компаниите в търговията с хранителни и нехранителни стоки оперират в силно конкурентна среда. Всяка пета фирма в страната се занимава с търговия на дребно. Конкуренцията в сектора ще продължи да се изостря. Добрата новина е, че това стимулира търговските дружества да са по-гъвкави, по-предприемчиви, от което най-големият печеливш са потребителите, които получават най-добрите възможни стоки на най-добрата възможна цена. Когато модерната търговия расте, расте и икономиката на страната, растат и местните доставчици, расте и експортният потенциал на българските производители. Това, което не е видно, или т. нар. невидим ефект на модерната търговия, се измерва в три направления - развитие на човешкия капитал, дигитализация на процесите, екологичен ефект от дейността на веригите - т.е. усилията им да направят страната ни по-чиста чрез различни инициатива за управление на отпадъци, енергийна ефективност, намаляване на въглеродните емисии", обобщи Николай Вълканов.