Интервю | Николай Вълканов: Веригите държат половината от пазара на храни в България

Заплатите в големите ритейлъри са средно с 60% над средните за сектор "Търговия", казва изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия пред "Капитал"

Големите вериги са с продажби за около 15 млрд. лв. за 2022 г., казва Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия

Мара Георгиева

Големите вериги са с продажби за около 15 млрд. лв. за 2022 г., казва Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Визитка

Николай Вълканов е изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което членуват 13 от големите ритейл компании в България. Сред основните цели на сдружението са подобряване на условията за търговия и бизнес в страната, осигуряване на висока конкуренция на пазара и подкрепа за растежа, модернизацията и развитието на търговския отрасъл от българската икономика.

Вълканов е завършил специалност "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски" с профили "Икономика" и "Право". Преминал е обучения към Центъра по агробизнес на Калифорнийския държавен университет в рамките на програмата "Кохран".

Колко дружества и с колко физически обекта работят в сферата на модерната търговия в България и какво влагате в понятието "модерна търговия"?

- Под понятието "модерна търговия" условно разбираме големи предприятия над определен праг на търговската площ (3000 кв.м) и приходи от продажби (10 млн. лв.) или брой наети (300 души). Разбира се, има и много други критерии, на които трябва да отговаря една компания, но това са измерителите, по които е направено изследването за влиянието на модерната търговия в икономиката на страната от анализаторите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Обхванати са 79 търговски дружества, които формират дейността на 67 отделни вериги, опериращи под съответния търговски бранд. Тези числа включват търговци на хранителни стоки, търговци от типа "Направи си сам", специализирани магазини за мебели, осветителни тела и подови покрития, битови електроуреди и електроника, облекло и обувки, парфюмерия и козметика и други. Тези компании са осигурявали работа на над 43 хил. души към 2021 г., а към днешна дата със сигурност надхвърлят 45 хиляди. За броя физически обекти нямаме точни данни, тъй като той непрекъснато расте, но може да се предположи, че е около 2000 към 2023 г.

Какъв е делът в стойност на търговските вериги в пазара на хранителни продукти и други бързооборотни стоки? Какъв е бил делът им преди 10 години?

- В търговията в неспециализирани магазини, предлагащи основно храни, модерната търговия генерира 50% от общите приходи и осигурява 35% от заетостта, показва анализът на Института за пазарна икономика. Тази ефективност, която се изразява в по-голям приход, съответно по-висока добавена стойност на един зает, позволява изплащането на значително по-високи възнаграждения на работещите в модерната търговия, където те са средно с 60% над средните за сектор "Търговия" и с 10-12% над средните за частния сектор в страната. Говорим за доход, който е изцяло на светло - хората се осигуряват за пенсия и здраве върху реалните си заплати. Споменавам го ненапразно, защото се оказва, че в ХХI век това все още е проблем за други икономически играчи, които са в реална конкуренция със светлия бизнес.

Класация на "Капитал": Топ 50 на търговците на дребно за 2022 г.:

Що се отнася до дела на модерната търговия при храните преди десет години - не разполагам с точни данни, защото актуалното изследване не стига толкова назад. Но по спомен от други анализи, които са ми попадали тогава, мисля, че е бил 30-34%.

В други направления делът на модерната търговия към 2021 г. е бил най-висок при магазините за битови електроуреди и електроника, където гони 70%, следван от сектор "Парфюмерийни и козметични стоки и тоалетни принадлежности" с 57% и "Мебели, осветители, килими и подови покрития" с 53%.

Какъв е приносът на търговията на дребно в икономиката на страната?

- Търговията на дребно е един от най-големите работодатели в България. Всяка четвърта компания в страната е в сектора на търговията, всеки десети нает - също. Привлечените преки чуждестранни инвестиции са 6% от всички, а генерираната брутната добавена стойност е 4.5%.Търговията на дребно в страната е генерирала приходи 42 млрд. лв. за 2021 г., ако изключим автомобили, мотоциклети, ремонтни части и горива. Това са данни на официалната статистика и те се разпределят горе-долу поравно между храни, напитки и тютюневи изделия, от една страна, и нехранителни стоки, от друга. Данните за 2022 г. ще излязат в края на ноември, но ако допуснем един среден ръст от 20%, оборотите ще надхвърлят 50 млрд. за миналата година. По предварителни данни на база месечни индекси на оборота може да се прогнозира, че 2023 г. отново ще е добра за търговията с храни, напитки и тютюневи изделия, докато при нехранителните стоки вече се вижда не само по-нисък растеж, но през лятото статистиката отчита три поредни месеца на спад на годишна база.

Що се отнася до модерната търговия в частност, тя е генерирала приходи от продажби на стойност 12.3 млрд. лв. за 2021 г. по оценки на ИПИ, а към края на миналата година вероятно е надхвърлила 15 млрд. лв. Към това обаче трябва да се добавят 10 млрд. лева допълнителен ефект за икономиката на страната, който се измерва чрез поръчки от местни доставчици на стоки и услуги, поддържаните хиляди работни места в съпътстващата ни индустрия, както и косвения ефект от потреблението на заетите, на които се изплащат заплати. Тоест ние говорим за една много тясно интегрирана екосистема, която прави ежедневни взаимовръзки с много други сектори на икономиката - от недвижимите имоти, през производството, преработката, услугите - финансово-счетоводни, реклама, медии, охрана и т.н.

Пред какви предизвикателства е изправен секторът и кои са невидимите за клиента инвестиции на търговските вериги?

- През последните години живеем постоянно в кризисен режим - от пандемията, през глобалната логистична криза, войната в Украйна и разгарянето на въоръжени конфликти в други части на света, енергийната криза, нуждата от действия по отношение на климата и изискванията към зеления преход. Тези многообразни предизвикателства изискват постоянни инвестиции в няколко основни направления - работна среда и екипите, зелена трансформация и дигитализация.

Намаляването на емисиите, промяната на опаковките, събирането и оползотворяването на ресурса, който често неправилно наричаме "отпадък", изисква постоянни и целенасочени усилия и е свързано със значителни разходи. Търговците на дребно инвестират ударно в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, модернизация на флотилията, зарядни станции за е-автомобили, а що се касае до управлението на отпадъците и изискванията за кръгова икономика, големите предизвикателства тепърва предстоят.

С бързи стъпки върви и дигитализацията, която включва широк набор проекти - от развитие на електронната търговия, автоматизация на процесите в търговска зала и склад до развитието на приложения за потребителите и други софтуерни решения.

Това са глобални тенденции в ритейла, от които България не изостава.

Промишлената стратегия на ЕС определя търговията на дребно като една от 14-те промишлени екосистеми, които са ключови за възстановяването на икономиката в ЕС. Проучване на МcKinsey и EuroCommerce показва, че за да се осъществи необходимата трансформация в търговията на дребно, в следващите седем години компаниите в Европа ще трябва да инвестират 600 милиарда евро. На тази база и на базата на анализа на ИПИ нашите оценки за България са за допълнителни инвестиции в размер на 1.3 млрд. лева. Това е сума, в която не влизат вече планирани или предстоящи инвестиции в експанзия и обновяване на съществуваща търговска и складова площ.

Как оценявате бизнес средата, в която работи секторът?

- Тук за съжаление не мога да кажа нищо добро за случващото се през последната година. Политическата криза в страната сведе доверието в институциите до точката на замръзване. Виждаме постоянни опити политици директно да се намесват на пазара с идеи за контрол на цени, било през надценки, било през някакви опити за споразумения с търговците. Нима това е работата на министъра на икономиката? Не трябва ли това ведомство да създава подходящи условия за бизнес, да насърчава инвестициите, да се стреми да облекчава бизнеса от извънмерна бюрократична тежест, да търси контакти с другите министерства, за да решава тези въпроси? А какво се получава на практика?

Бизнесът е притиснат от всички страни да изпълнява всевъзможни приумици, като през цялото време под носа му се размахват бухалки под формата на разни контролни органи и регулатори. Преди седмици министърът на икономиката на практика призна, че КЗП е използвана не по предназначение през последната година. И какво е направено по този въпрос? Абсолютно нищо.

От изключително значение е да има добър диалог между бизнеса и институциите, защото предизвикателствата се множат и разрешаването им изисква партньорство. Пример за това ще бъде и голямото изпитание, за което се готвим всички, а именно евентуалното приемане на България в еврозоната. Евроизацията на кешовите разплащания ще премине основно през търговците на дребно. Важно е да влезем в този процес като партньори, което ще внесе необходимото спокойствие и у гражданите.

Интервюто взе Мара Георгиева