Пиратско дежа вю

Торентите нямат легална алтернатива в България

Представете си нещата така: големите лейбъли искат по 10-20 евро за албум, а торент сайтовете го разпространяват за... 0 евро. Вместо да търси съвременен модел за разпространение (например продажба на отделни песни по примера на iTunnes), музикалната индустрия залага на финансирането на спорни проучвания, които доказват, че приходите й се свиват, а този факт се приписва на пиратството някак механично. Погледнато отстрани обаче, изглежда, че всъщност торент сайтовете проявяват повече склонност за диалог. Така например arenaBG вече поддържа интерфейс, чрез който правоносителите могат сами да свалят от сайта съдържание, което определят като нелегално.

Mузикалната индустрия от своя страна обаче е съсредоточена в браненето на своя спорно ефективен (откакто съществува интернет) бизнес модел. "Динозаврите се мъчат да запазят монопола на отмиращ бизнес модел на всяка цена", коментира Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации. Според него изследванията на пиратството са по-близки до астрологията, отколкото до реалността или науката. Той определя твърдението, че България сега е най-големият пират като абсурдно, а представителите на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП ) поне за момента не са посочили аргументи в защита на противоположната теза. "Капитал" се опита да се свърже за коментар с изпълнителния директор на БАМП Ина Килева, но телефонът й не беше активен.

Всички сте пирати

Самата дискусия за пиратството в България този път беше провокирана от г-жа Франсис Мур, изпълнителен вицепрезидент и регионален директор за Европа на Международната федерация на звукозаписната индустрия. Тя провокира сериозен интерес с две свои тези, изречени по време на церемония, в която вътрешният министър на България Цветан Цветанов бе награден за заслуги в борбата с пиратството. Като че ли по-взривоопасната теза на г-жа Мур е, че е не само нормално, а е и препоръчително интернет доставчиците да могат да следят потребителите, използващи пиратски софтуер, музика и филми. Това е и мярката, която звукозаписната индустрия предлага срещу незаконното ползване на продукти през мрежата. Идеята е на нарушителите първоначално да се изпраща предупреждение, а ако незаконното ползване на съдържание продължи, да им бъдат налагани и санкции.

Вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че подобни мерки трябва да бъдат широко обсъдени и с гражданското общество, преди да бъдат въведени, като нито ги отрече, нито ги подкрепи. За сметка на това представители на телеком бранша се обявиха категорично против. "Подобно искане към телекомуникационни оператори е недопустимо и е насочено против обществения интерес. Искане за повсеместно следене на потребителите, и то в името на частен бизнес интерес, е в пълно противоречие с правата на гражданите", коментира пред вестник "Дневник" Теодор Захов, изпълнителен директор на "Спектър нет" и председател на Сдружението за електронни комуникации (СЕК).

Втората теза на г-жа Мур, която предизвика ответни реакции, беше категоричната й констатация, че България е пират номер едно в Европейския съюз. Проблемът е, че това твърдение беше хвърлено в общественото пространство без аргументация. То някак контрастира с факта, че от 2007 г. насам България е извадена от черния списък на САЩ на държавите, в които пиратството е широко разпространено. Самият факт пък, че само седмица по-рано американският посланик в България също подчерта, че е неприемливо два от най-посещаваните сайтове в страната да са торент тракери, провокира съмнения, че става дума за поредната легализационна кампания на звукозаписната индустрия. В своя публикация за вестник "Стандарт" основателя на "Интернет общество" Вени Марковски развива тезата, че регулярно се създава усещането, че България е водеща пиратска дестинация с цел организациите, които се борят с това явление, да получават финансиране. "От внушенията, че България е най-големият пират в интернет, се печелят пари", казва Марковски.

Дали конспиративната теория на Марковски има основание, или Международната федерация на звукозаписната индустрия не се притеснява от факта да обвини цяла държава в нещо, без да изнесе нужните аргументи, в случая е по-малкият проблем. Основните изводи от кампанията, която представители на звукозаписната индустрия ежегодно организират, е, че реално тя не носи каквито и да било съществени промени след себе си. При това не само в България, а в глобален план. В резултат музикалната индустрия продължава да губи пари, защото не се адаптира достатъчно бързо към новите условия и изисквания на потребителите. Авторите не получават полагащите им се дивиденти от творчеството си, защото разчитат на големите лейбъли. Пиратството се развива устойчиво от създаването на интернет до наши дни и по всяка вероятно ще продължи да го прави, докато средностатистическия потребител не получи финансово приемлива и качествена алтернатива. Вярно е, че е трудно да се  конкурираш с цени от порядъка на 0 евро, но не е невъзможно - погледнете моделът на iTunnes, който в никакъв случай не е съвършен, но все пак е достатъчно успешен.