Bulfleet: Когато българският флот владееше Космоса

Спомен за ерата на масовите браузър игри в България

Христо Тенчев и Иван Йонков - създателят и майсторът на Bulfleet, която ги среща и в истинския живот

Йоан Запрянов

Христо Тенчев и Иван Йонков - създателят и майсторът на Bulfleet, която ги среща и в истинския живот © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Стотици бомбардировачи прелитат през галактиката, за да атакуват забравен флот върху далечна планета. Шпионски сонди летят със скоростта на светлината и докладват какво са видели. Звезда на смъртта се приближава до планета с цел да я унищожи, но самата тя е взривена от рояк малки скаути, които имат превъзходство заради малкия размер. Космически рециклатори се насочват към мястото на битката след нея, за да съберат останките и да използват ресурса от тях.

Това не е описание на епизод от Star Wars, нито дори нещо, което можете да видите наистина, а само спомен за Bulfleet, първата масова браузър игра в България, която в най-силните й години, около 2005-2007 г., бе играна от десетки хиляди потребители. В играта се случваше всичко от написаното горе, но не наистина - играчите трябваше да си го представят, защото в реалност и Bulfleet, и останалите игри от онази епоха бяха просто текст и картинки. По-скоро дигитални настолни игри, отколкото истински видеоигри.

Bulfleet бе първата, но не и единствена, нито дори най-успешната. Игри като "Хановете" и "Империя онлайн" успяха да оцелеят до модерните времена, когато игрите са предимно на смартфон и няма нужда да разчитат толкова на въображение, защото анимациите са достатъчно реалистични. Други игри, като Mythlands например, не оцеляха.

Но Bulfleet е различна. Тя съществува и до ден днешен в оригиналния си вид. Просто картинки и текст. Макар отдавна да не прави пари на компанията XS Software и създателя си Христо Тенчев, дори в момента тя се играе от стотици хора, които приемат Buflleet почти религиозно. Казано с други думи, тя е един своеобразен музей на българския интернет такъв, какъвто бе преди 15 години - с все гласуването за най-добър сайт в класацията BG Top 50.

"Никой не ме слушаше, затова си направих собствена игра"

Bulfleet не е точно оригинална идея. До голяма степен тя е копие на немската игра OGame, която Христо Тенчев играе през 2004 г. Проблемът е, че Тенчев има много идеи за подобрение на играта, а разработчиците от студиото Gameforge нямат особен интерес към тях. "Щом няма да ме слушат, ще си направя своя игра", казва Тенчев и добавя, че малко след това той се оказва в ролята играчите му да правят постоянни предложения, а той или да ги отхвърля, или да ги игнорира.

По онова време Тенчев е на 18 години, ученик в гимназия. Девет години по-късно, през 2013 г., той ще стане един от съоснователите на SoftUni, но през 2004 г. няма подобни академии за писане на софтуер. Затова фактът, че Тенчев успява да напише цяла игра, изглежда още по-впечатляващ. Мотивацията идва предимно от това да се докаже пред съучениците и съответно да не се изложи. "Всичко дойде от бас със съученик. Тогава бях 12-и клас и той ми каза, че не мога да го направя. Обаче стана и се получи нещо, което приличаше на игра", казва Тенчев, който първоначално е по-известен онлайн с никнейма си RiverRun.

Кръщава играта Bulfleet. В името няма скрит смисъл, то е просто "български флот". Космически - заради любовта на Тенчев към Star Wars, Star Trek, Stargate и вероятно други творения със star в името. В началото играят само най-близките му приятели. После целият му клас. После целият му випуск. После цялото училище. А след това, логично - и хора, които никога не е виждал и не познава. "В един момент броячът на играчите беше стигнал хиляди хора", казва Тенчев.

Цялата игра се базира на въображение. Играчите изграждат икономиката и войската на собствената си планета - сгради, технологии, сателити, бойни кораби и защитни щитове. Няколко дни след началото на всеки рунд започват и битките, но те отново са просто картинки и текст. Печелят играчът и съюзът с най-много точки.

Заради хилядите потребители се появява и първият проблем, който е и показателен за разликите между България днес и България преди близо 20 години, особено в IT сектора. Тенчев може да си позволи да поддържа играта, защото работи като техническа поддръжка в хостинг компания срещу месечна заплата от 300 лв. Проблемът идва, когато броят на играчите надхвърля 6000. Това е лимитът на сървъра и съответно, за да не падне играта, трябва да паднат сайтовете на клиенти на фирмата. Така се ражда нуждата от първия сървър на Bulfleet, който струва 3000 лв., събрани с помощта и на самите играчи.

Bulfleet бързо се превръща във феномен, а администраторите постоянно трябва да се справят с креативните опити на потребителите да надиграят играта. Така например се ражда правилото, че нито един потребител не може да играе над 20 часа - от една страна, заради случаите, когато двама души играят на смени от един акаунт, от друга, заради хората, които наистина играят 24/7; по-късно се въвежда и проверка за ботове на всеки 40 минути заради автоматичните опреснявания на страницата, които симулират активност; известяванията за атака чрез SMS също са атакувани от играчи, които успяват да намерят номера на други потребители и да изключат предупрежденията им.

В Bulfleet има много креативни играчи - и в самата игра, и в опитите да надцакат правилата. Впоследствие Тенчев взима немалко от тях като служители в новосъздадената си тогава компания XS Software, като програмисти и дизайнери. Нито един обаче не е по-креативен от Иван Йонков, по-известен като RoYaL - еквивалента на Йохан Кройф в Bulfleet, който преобразява играта първо отвън, а накрая и отвътре.

Космос, стратегия и математика

Иван Йонков започва да играе Bulfleet, когато е на 12. Открива я изцяло по случайност: болен е и докато търси сред съученици какви са домашните му за училище, негов приятел го пита дали играе Bulfleet. Така от любопитство се регистрира. Впоследствие той става вероятно най-добрият и известен играч. От една страна, това е заради собствените му умения и вкарването на по-дълбоки изчисления в играта. "Най-много ми беше интересен математическият й характер. Много хора не правеха изчисления, което ми беше странно. А веднъж щом направиш нещо математически издържано, другите много се впечатляваха", казва Йонков.

От друга страна, той постоянно опипва границите на играта и открива редица бъгове, "някои от които впоследствие докладвах, за други може да съм си замълчал". Така например, без да знае почти нищо за програмиране, само с ровичкане и любопитство, разбира, че играта е написана на компютърния език PHP, а оттам и някои не толкова невинни открития, като например как да си надпише сам ресурси - сред бъговете, които впоследствие докладва.

И Йонков, и Тенчев казват, че най-голямата притегателна сила на браузър игрите не е нищо друго освен социалния фактор. В годините преди Facebook да завладее всички социални интеракции, Bulfleet и другите онлайн игри са умален формат на социална мрежа. В най-високата си точка Bulfleet има десетки хиляди играчи. В играта могат да се изпращат лични съобщения, но истинският социален феномен се намира в нейния форум. В един момент Bulfleet има не само хиляди играчи, но и вестник, футболен отбор и клуб по писане на поезия и проза. Правят се сбирки в реалния живот, двойки се събират и късат след запознанства в играта.

По-важното в историята на Йонков е друго: онлайн игрите са причината той да започне да се занимава със софтуер и се превръщат в съвсем истинска кариера за него. Тенчев казва, че заедно с другите администратори забелязват начина му на мислене много рано и Йонков започва да работи дистанционно за XS Software от родния си Бургас още преди да завърши гимназия. Условието да иде да работи на пълен работен ден в компанията е да завърши гимназия. Това е буквално първата работа на Йонков след завършването - след екскурзията за абитуриентския си бал той отива директно в София. Тенчев взима и други играчи на работа, някои от които и до ден днешен работят в XS Software. Впоследствие Йонков работи не само в XS Software, но и като мениджър и директор в академията SoftUni и LockTrip, блокчейн компанията на Тенчев. През 2017 г. напуска, за да основе своята собствена софтуерна компания Codexio.

От скъпите SMS-и

Извън социалния елемент Bulfleet успява да се задържи и заради един кратко просъществувал бизнес модел: този на SMS-ите. "По това време бяха много популярни мелодийките и картинките за телефоните. Нямаше смартфони и те се купуваха с SMS-и, скъпите SMS-и", казва Тенчев. Така в играта се раждат "нанокредитите" - вътрешна валута, която се използва за някои екстри. Частично с тях се купува и въпросният първи сървър, а оттам нататък Тенчев започва да мисли за Bulfleet, впоследствие и XS Software, като за бизнес.

Но този бизнес модел е счупен и Тенчев го разбира бързо. От един SMS, за който потребителят плаща 2.40 лв., 20% отиват за данъци, още около 40% за операторите и посредниците на услугата и в крайна сметка до самата компания достигат едва 40% от стойността на всеки SMS. Всички други възможности - като например банков превод, са прекалено неудобни за подобни малки суми. А тогава, както си спомня и Тенчев, дори PayPal не работи в България.

Въпреки това SMS-ите се задържат достатъчно дълго, за да може XS Software да разработи други свои игри. Една от тях, "Хановете", е съвсем активна и днес, най-успешният продукт на компанията, който продължава да се поддържа активно и да се развива. За разлика от Bulfleet "Хановете" изглежда като модерна онлайн игра, с анимации и графика, за която доста игри на компютър през 2004 г. биха завидели. Друга успешна българска игра от онова време, преживяла трансформацията от уеб към смартфони, е "Империя онлайн".

Това повдига въпроса защо едни игри се провалят, а други продължават да съществуват. Тенчев няма отговор за същинските причини, но има отговор от гледната точка на разработчик: в един момент приходите са по-малко от разходите и трябва да вземеш решение. В случая на XS Software решенията са разделени на три - една от онези игри остава приоритет и днес ("Хановете"), втора е запазена активна, но статична (Bulfleet), а други просто не оцеляват (Mythlands и Nemexia; втората, подобно на Bulfleet, е отново на космическа тематика).

"В един момент започнах да сравнявам растежа на "Хановете" и Bulfleet и ми направи впечатление, че "Хановете" просто расте повече. Дълго време се чудех какво да правя. Не помня кои години беше, но накрая решихме да насочим повече ресурс в "Хановете". Bulfleet обаче е символ на XS Software и я пазим такава, каквато беше. Все още има няколкостотин хардкор фенове и някои от играчите продължават да си плащат за нея", казва Тенчев.

Има го и огромния фактор, че в един момент технологичните гиганти за много кратко време глобализират интернета. Форумите по интереси се превърнаха в групи във Facebook, а за по-младото поколение смартфон игрите като Angry Birds и тези след нея се оказаха по-привлекателни, отколкото изчисленията за разход на газ до дадена планета.

За много хора по света и в България обаче тези изчисления все още са за предпочитане - и OGame, и Bulfleet все още съществуват. По време на разговора Йонков обяснява накратко всичко, което правеше и все още прави не само Bulfleet, но и останалите подобни игри интересни, макар в тях да няма наистина взривени (или, казано на булфлийтски, "бутнати") планети. Bulfleet според Йонков е просто един малък модел на живота. "Това е военно-икономическа стратегия, в която се налага да се конкурираме едни с други и да си помагаме едни на други. Това е площадка, в която може да оттренираш онова, което ти предстои в живота - и особено когато си на 12, това е много интересно."

Разбира се, има и една голяма разлика. "За разлика от игрите животът няма крайна цел. Няма край на рунда, няма и рестарт на вселената", казва Йонков. Тенчев бързо да му отговори, наполовина на шега и наполовина сериозно: "Не е сигурно."

Пълната история на Bulfleet и феномена на браузър игрите, разказана от Христо Тенчев и Иван Йонков, може да чуете в коледния брой на подкаста "Гласът на "Капитал".