Българският АI

Технологии

В Дивия Запад на AI са нужни национални стратегии

България има гласуван план от 2020 г. насам, но не е ясно дали го следва

Антон Чепилски

Leonardo.ai © Leonardo.ai

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Темата за изкуствения интелект не е нова, но въпреки това бързото навлизане през последните пет години на нови продукти хвана някои страни неподготвени.
България е гласувала своята стратегия за развитие на изкуствен интелект в края на 2020 г.
Работният пазар предстои да бъде изменен от технологията, за което са нужни промени в образованието и обучението.

Изкуственият интелект за първи път набира популярност през далечната 1950 г. с теста на Тюринг, който цели да провери дали машините могат да имат интелигентност в човешкия смисъл на думата. От тогава AI технологиите бавно намираха своя път в бизнес и научните среди, като първите по-известни пробиви бяха в сферата на машинното обучение. Темите за регулациите и управлението на тази нова технология обаче бяха все още далечни за света.

След взривния ръст в популярността на технологията с появата на няколко нови продукта като генератори на изображения и текстове и най-вече с появата на дълбоките фалшификати - т.нар. deep fake, тази тенденция започна да се обръща. Ковид пандемията също имаше голям пръст в ускорението на процесите поради нуждата на компании за технологични алтернативи. Този нов свят завари множество държави неподготвени и с неясна идея как точно да се напаснат към него. Има много въпроси и за това как ЕС ще успее да настигне САЩ и Китай, които, изглежда, вече са години напред.

В такъв период е изключително важно една държава да има собствена пътна карта как да се справя с технологичното предизвикателство и произлизащите от него социални и икономически препятствия. Въпреки политическата нестабилност в страната в последните години, изглежда, все пак България има начертан план за действие или поне ориентировъчен такъв в лицето на "Концепция за развитие на изкуствения интелект в България до 2030 г.". Нещо, което други държави от региона - например Гърция и Румъния, все още официално нямат.

Да направиш национален план

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за изграждането на една национална стратегия страните имат голям избор от възможности за действие, но обикновено четири модела за координация са най-често срещаните. Те включват възлагането на задачата за създаване, внедряване и надзор над стратегията на вече съществуващ орган от държавното управление - това може да е министерство, дирекция или др.; създаването на изцяло нова държавна институция или независима организация; създаване на експертни групи, които включват заинтересувани страни, съставени от експерти в AI, чиято задача да е да наблюдават и разпознават възможностите и заплахите и да съветват държавата.

Няколко са важните фактори при внедряването на стратегията след това:

Първият от тях включва инвестиции в развойна дейност на AI технологии и е ключова за изграждането на екосистема от експерти и решения за бъдещето на една държава. Макар в Европа да съществуват възможности за финансиране от ЕС, всяка една държава е препоръчително да има собствена инвестиционна стратегия от бюджета или в търсене на привличането на партньорства с частния сектор.

Достъп до данни и изграждането на надеждна инфраструктура са в основата за успешно развитие на AI технологии. За това са нужни високоскоростни интернет мрежи и услуги, поддържка на технологии за генериране на данни, изчислителен капацитет и не на последно място - възможност за съхранение на данни. Последното е бомба със закъснител, тъй като центровете за данни са притиснати от нарастващите им нужди за електроенергия, а секторът може да се удвои като стойност до 481 млрд. долара до края на десетилетието.

Олекотяването на административното бреме и поддържането на лесна комуникация между компаниите и държавната администрация са от изключителна важност за създаването на конкурентна среда и привличането на повече инвестиции в сектора на AI.

Много важен е и въпросът с човешкия капитал. Навлизането на AI определено ще измени някои работни места и ще премахне нуждата от човешкото присъствие в други. С развитието на технологията пазарът на труда ще се измени, както и нуждите на работодателите, както и уменията, нужни за навлизането в работния пазар. Коренни промени са нужни в образованието, което да може да даде базовите познания или уменията, нужни за успешното навигиране в бързо променящата се реалност. Ключово е изграждането и развитието на програми за обучаване на заетите, чиято работа изисква добавянето на нови умения, използващи AI или преобучаването на тези, чиято работа ще бъде изцяло заменена с технологията.

Българският план напред

Планът за развитието на изкуствения интелект в България официално e гласуван на 16 декември 2020 г. В основата му се намират разработените концепции от екип на външни експерти и БАН - "Рамка за Национална стратегия за развитието на изкуствения интелект в България" и "Концепция за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г.", както и националната програма за развитие "България 2030", "Цифрова България 2025 г." и "Цифрова трансформация на България за периода 2020-2025 г.".

Една от първите цели в стратегията е намаляването на изтичане на умове, което се предвижда да се постигне с подобряването на условията за индустрията, но и на качеството на образованието. За нейното постигане ключово е модернизирането на средното образование чрез повече STEM уроци и търсенето на възможности за внедряване на нови технологии, които да направят обучението по-персонализирано и ефективно. Заложени са и цели за висшето образование като повишаването броя на завършили експерти и броя достъпни бакалавърски и магистърски програми. За изпълнението на тези цели програмата "България 2030" предвижда финансирания на всички нива с 1.41 млрд. лв.

Нуждата от такива програми се очертава в проучване на БАН за изкуствен интелект във и за образованието в България. Според анализа динамиката в образованието трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да може да се съсредоточи върху развитието на знания и умения, нужни за бъдещето. "Понастоящем тя (образователната система) показва недостатъчно изпълнение на условията за включване на цифровите технологии в образователните процеси. Учениците не постигат очакваните резултати в областта на ИТ мисленето, повечето учители възприемат използването на информационните технологии като допълнение към класическото преподаване, а не като основен фактор за трансформацията му", се заключва в доклада.

Първото заседание на работна група за дигитализация на образованието от МОН бе проведено на 10 януари тази година - цели три години след като документът бе гласуван през декември 2020 г. На заседанието бяха обявени сътрудничества с Microsoft, Google и Intel.

В началото на тази година пък МЕУ обявиха сформирането на работна група, която да състави законодателен акт за използването на изкуствения интелект.

Френският пример

Франция беше една от страните, които най-бързо реагираха в Европа на бързо растящия сектор с изкуствен интелект, а нейните успехи са безспорни до момента, особено на фона на останалите ѝ партньори в ЕС. Един от значимите примери за това е компанията Mistral-AI, която има оценка от 2 млрд. евро само след година съществуване.

В края на 2023 г. на ежегодната технологична конференция в Париж Vivatech френският президент Еманюел Макрон заяви и план за инвестиране на над 500 млн. евро, за да "създаде шампиони" в сектора на изкуствения интелект. "Най-лошият сценарий е, ако Европа инвестира много по-малко от Америка и Китай и започва целия процес със създаването на регулации. Този сценарий е много възможен, но не е един, който бих подкрепил", коментира на събитието Макрон.

Планът на Франция беше гласуван още през 2018 г., а за неговото изпълнение бяха заделени 1.5 млрд. евро за периода 2018-2022 г. Около половината от тази сума бе заделена за развойна дейност и включваше цели като най-малко 500 докторанти по AI всяка година, увеличаване на броя научни трудове в сектора и изграждане на солидна научна среда. Над 100 млн. евро от бюджета за този период са заделени за ANR - агенция за финансиране на проекти за научни изследвания във Франция.

Втората фаза на националната стратегия до 2030 г. включва финансиране от 2.22 млрд. евро през следващите пет години, от които 1.5 млрд. ще са от публично финансиране и 506 млн. от частни партньори.