Вече никой не може да игнорира въздействието си върху околната среда
Михаела Калайджиева - главен директор "Корпоративна политика" на "Yettel България"
Съдържание от Yettel
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Михаела Калайджиева е главен директор "Корпоративна политика" на "Yettel България". Тя ръководи екипите, отговорни за правните въпроси, личните данни и регулациите, както и отношенията с държавната администрация, регулаторите и други заинтересовани страни. От 2021 г. Калайджиева отговаря и е основен двигател за политиките за устойчиво развитие на телекома.Михаела Калайджиева е един от лекторите в тазгодишното издание на форума Net Zero Economy, организиран от "Капитал", който ще се състои на 22 и 23 ноември. Повече за форума и регистрацията може да видите тук.
Сектор "Информационни и комуникационни технологии" (ИКТ) е отговорен за 3% до 4% от емисиите въглероден диоксид в световен мащаб, което е двойно повече в сравнение с гражданската авиация. Едновременно с това осигурява критично важна свързаност. Тенденцията през последните години, особено след пандемията, ясно показва, че трафикът на данни през мобилните мрежи значително нараства. За да отговорят на този ръст, мобилните оператори разширяват телекомуникационната си инфраструктура. Същото предполага и амбициозната програма на ЕС "Дигитално десетилетие 2030", която предвижда 5G свързаност за всички жители на държавите членки. Разширяването на телекомуникационната инфрастуктура обаче води до по-голяма консумация на електроенергия, а това от своя страна - до повече въглеродни емисии.
Така секторът се оказва изправен пред предизвикателството да отговори на две на пръв поглед изключващи се потребности. "От една страна, трябва да инвестираме в разширяване на телекомуникационната инфраструктура, но и да компенсираме влиянието от това върху природата, и да търсим нови начини, с които ефективно да намалим въглеродните емисии", коментира Михаела Калайджиева, главен директор "Корпоративна политика" на "Yettel България".
Това до известна степен обяснява и защо
устойчивите цели, които си поставят телекомите, стават все по-амбициозни.
Според GSMA мобилните оператори (64 на брой) имат за цел да намалят двойно емисиите си до 2030 г. Според Инициативата за научно обосновани цели (SBTi) 144 телеком компании са се ангажирали да работят за намаляване на емисиите си, а 87 от тях имат вече oдобрени и валидирани от Инициативата цели. Броят на телекомите, които са станали част от SBTi инициативата, непрекъснато расте. Така например през 2022 г. техният брой е бил 18, а през 2023 г. вече е 32.
Желанието на телеком сектора да допринася за постигането на климатичните цели за въглеродна неутралност до 2050 г. става все по-голямо. Много по-важно е обаче зад това желание да стои ясна стратегия за постигане. Затова и все повече организации отказват да валидират цели, които не са подкрепени с конкретни програми и мерки. Тази година Европейският съюз прие
директива, която задължава от 2025 г. всички компании с над 500 служители да публикуват отчети по устойчиво развитие.
Тук обаче е налице друг проблем - не всички дружества знаят откъде да започнат и след това как да отчетат прогреса си. Според проучване, публикувано от Boston Consulting Group (BCG), много малко компании (около 10%) са в състояние да измерват в детайли емисиите си на парникови газове в обхват 1, 2 и 3. Средно за един телеком въглеродните емисии в първите два обхвата са около 25%, а тези от обхват 3 са съответно около 75% от общо генерираните емисии. Затова и справянето с обхват 3, който има за цел да ангажира доставчиците, е най-голямото предизвикателство.
Европейският съюз вече работи и в тази посока. Очаква се до края на 2024 г. той да приеме директива за тяхното ангажиране. Тя ще има за цел да накара големите компании да носят отговорност за нарушенията на околната среда и правата на човека, които биха могли да се случват по техните вериги от партньори и доставчици.
"Компаниите вече не могат да си позволят да игнорират въздействието си върху околната среда. Върху това работим и ние на ниво PPF Telecom Group. След като през 2022 г. обявихме своята петгодишна стратегия за устойчиво развитие, вече работим и по следващата стъпка. През 2024 г. предстои да обявим плана си за ангажиране на доставчиците ни с устойчивото развитие", коментира Калайджиева.
Тя допълва, че проблемът се крие не само в това, че компаниите си поставят цели без ясна стратегия за постигането им, но и в това, че
липсва диалог между бизнеса, държавата и крайните потребители.
Към това можем да прибавим и очакванията, идващи от т.нар. тенденция за "гигапрозрачност", поддържана от натиска на държавите чрез регулаторни стъпки, но и от съвременния потребител, който става все по-взискателен към продуктите и услугите на брандовете, които избира.
Според Калайджиева липсата на диалог е следствие от липсата на координиращ орган на високо държавно ниво. "Все повече хора избират устойчиви продукти. Почти няма голяма компания без цели, свързани с устойчивото развитие. Държавите продължават да генерират закони и изисквания. Това, което липсва обаче, е свързващото звено в тази промяна, което да доведе до координирани и общи усилия, водещи до ефективни резултати, а не само до спазване на стандарти и последващото отчитане", допълва тя.
Не на последно място в пъзела Калайджиева поставя и натиска от инвеститорите, които имат силата, а и желанието, да спират финансиране на компании без устойчиви цели и стратегия за постигането им.
Инвеститорите изразяват загриженост за устойчивостта от няколко десетилетия, но едва напоследък започват да превръщат думите си в действия. "Въпросите, свързани с ESG, станаха много по-важни за нас като дългосрочни инвеститори", казва в интервю за Harvard Business Review Сайръс Тарапоревала, президент и главен изпълнителен директор на State Street Global Advisors. Проучване на McKinsey от септември разкрива, че 85% от главните инвестиционни директори заявяват, че ESG е важен фактор при вземането на инвестиционни решения. Шестдесет процента от анкетираните преглеждат цялостния си портфейл за съображения, свързани с ESG, а около 80% оценяват позициите на отделните компании в контекста на това как ESG влияе върху прогнозните парични потоци. Изводът е ясен - значително мнозинство от тях са готови да платят повече за компании, които показват ясна връзка между усилията си в областта на ESG и финансовите резултати.
