Емил Севдин: Отношение към археологическото наследство трябва да се възпитава още в училище

Подобен е случаят с обект, върху който работя. В село Червен брег, общ. Дупница проучваме от години раннохристиянска базилика, върху която е изградена средновековна църква. Тя е е паметник на културата от национално значение и е съхранена в цялостния си вид със стенописите. Но миналата година не получихме финансиране нито от Министерството на културата, нито от общината и въпреки че обектът е консервиран според всички изисквания, от година там няма дейности и разкритите структури започват да се рушат.

Но най-важното за един обект е той да не бъде подложен на агресия от страна на иманярите. В конкретния случай, за щастие нямаме такива проблеми, защото местното население гледа на този обект по по-различен начин - за тях мястото е сакрално, мнозина активно се включват и в самото проучване.

Каква е ролята на местното население?

Всяка година, когато работим там, учениците са във ваканция. Имаме една групичка от 5-6 деца, които от 2016 г идват да наблюдават как работим. Търсят по полето фрагменти, керамика, показват ни ги, ние им казваме какво са открили. В началото ги водеше местна учителка, сега те вече водят учителката. Това са много будни деца, решили са разходките през ваканцията им да са до разкопките. Ние ги поощряваме, даваме им възможност да влязат в археологически квадрат, да поработят, да поразчистят.

За да се развие такъв интерес трябва да има участие и на ответната страна, т.е. на археолозите на самия обект. Има случаи, в които отиват хора да разгледат даден обект, а колегите не ги допускат.

Моето мнение е, че това наследство трябва да е достъпно за хората, то е тяхно, намира се в тяхното село, в тяхната община. Ние, археолозите, го проучваме и наша цел е да намерим начин да го опазим. Но най-добрият начин за опазване е да се създаде отношение у хората и обществото, а това най-лесно може да стане чрез децата. Трябва да се създават различни условия за децата да идват на място. Нормативната база е строго определена от гледна точка на институциите как да опазват и съхраняват културното наследство. Но от гледна точка на това как обикновения човек, да го съхранява и да го предава на своите деца и внуци, няма никакви институционални програми, по които да работим, за да въвлечем хората.

Кое министерство трябва да поеме инициативата за подобни програми - на образованието или на културата?

За да бъде ефективна, трябва да мине и през двете. През 2020 г. имаше промяна в законодателството, която позволи обучение извън училищата. Тогава, като уредник на музей, тъкмо бях открил една изложба свързана с археологическото наследство в района на Дупница. Всеки ден групи ученици и провеждаха часове на място, най-често водени от учители по история. На място им разказвахме за културното наследство на нашия регион, и децата имаха възможност да видят конкретни предмети от проучванията.

Миналата година открихме неограбена римска гробница. Всички посетители можеха да наблюдават разкопките, записахме и филм. Т.е. стремим се да дадем публичност на археологическата работа. Поредица от малки въздействия могат да доведат до резултат.

Как обаче повишеният интерес на хората ще доведе и до повече финансиране, за да бъде съхранено това наследство?

За да посещават хората устойчиво даден обект, трябва да има нещо, което да ги задържи, без обектите да се превръщат в атракциони. Според мен трябва да има свързаност между отделните обекти от гледна точка на туризма, малък маршрут от две-три могили например, по който да се създадат различни туристически продукти - къщи за гости, храна и т.н. Това би генерирало средства за местните хора, за да се завърти икономиката в даденото селце.

Може ли да се постигне устойчива социализация на археологическото наследство, като то бъде заложено в културната стратегия на дадената община?

Абсолютно, това е пътят. Проблемът на общините е, че се активират само докато се спечели и изпълни проект. Те трябва да направят промяна в гледната си точка по отношение на културното наследство. Но разбира се има и много хора, на които им пука и те трябва да работят заедно.

Интервюто взе Кристина Христова