Звезден сезон за българските спа курорти - нови луксозни хотели, повече туристи и по-високи цени

Велинград, Сандански, Хисаря и Павел баня са с най-много гости. Големи планове за Сапарева баня. Оформят се много нови курорти

Боряна Генчева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Българите преоткриха курортите с минерална вода след ковид.
Велинград, Сандански, Хисаря и Павел баня са с най-много гости. Големи планове за Сапарева баня, оформят се много нови курорти.
Новите хотели и вили са все по-луксозни, пет звезди вече има и в села като Баня, Огняново, Овощник, а цените вървят нагоре.

В пандемията и след нея спа туризмът в България разцъфна, като добрата стара балнеология пак стана актуална по-скоро с термина "медикал спа услуги". "Ковид беше ерата на развитие на балнеоложкия туризъм - не само в България, но и в цяла Европа. В туристическия микс на страната той излезе на трето място, след морския и ски туризма, като смятам, че изпревари културния туризъм", резюмира Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и спа туризъм (БСБСП) - активно NGO, което се бори за интересите на сектора.

Голямо търсене - високи цени

След ковид и локдауните желанието на хората да се грижат за здравето си, да свалят стреса в топлите минерални води и да са сред природата беше неудържимо. Спа цените изхвърчаха до нива, рядко виждани в морските и планинските хотели. Имаше, разбира се, и обективни предпоставки - скокът на разходите за електроенергия, а по-късно и за заплати и за поскъпващи храни.

Освен това секторът привлече и инвестиции, и то в хотели четири и пет звезди. Новият лукс вървеше и продължава да върви с по-високи цени. Последният рекорд е 500 лева за нощувка в стандартна хотелска стая. През април такава цена обявиха в "Кашмир" във Велинград - бившият хотел "Велина", който отвори след дострояване и реновация от новия собственик. Сходна е цената и на частна вила с басейнче, джакузи и пр. - каквато е новата тенденция във високия сегмент. Във вилите хората имат възможност да са самостоятелни, което започна да се цени отново покрай пандемията.

Високите цени, разбира се, са за топ продукта. Освен това има за всекиго по нещо - продължават да изникват малки семейни хотели, къщи и стаи за гости, сгради с апартаменти. Особено видимо е това в селищата, в които има спа инфраструктура извън хотелите - отделно басейни, плажове или реновирани градски бани, в които може да се ползва минерална вода, без да се нощува в скъп хотел.

Инвестиции в многозвездни хотели

От сектора обясняват, че в определени периоди последните години заради високите разходи са работели и на нула, въпреки че са били пълни. Гледано отвън обаче, нормата им на печалба, изглежда, е достатъчно привлекателна. Инвеститорите в сезонните морски и планински хотели естествено се насочиха към този сегмент, който е целогодишен (но с акцент върху уикендите) и дава възможност за по-устойчив бизнес. Инвестицията в спа хотел позволява служителите да са ангажирани целогодишно и така обучените кадри да бъдат задържани. Към спа туризма се насочиха и външни за сектора хора в търсене на перспективни ниши, в които да вложат капиталите си, за да ги предпазят от инфлация. Поне доскоро най-предпочитани бяха опциите ритейл парк или спа хотел.

Големи инвестиции в спа сектора сега са в топ сегмента. Във Велинград хотелите пет звезди са десетина, а четири - тринадесет. Петзвездни хотели никнат в малки градчета и дори в села като Овощник до Казанлък, Баня до Разлог или Белчин баня до Самоков. В туризма в България явно са наясно с недостатъците на това да си играч в масовия сегмент и да трябва да се конкурираш с ниски цени на международните пазари. Вероятно затова залагат на платежоспособна българска публика, която също е ограничен кръг и невинаги е лоялна - следва новостите.

Едно от предимствата на медикал и спа туризма е, че е силно зависим от минералната вода. А тя като ресурс е ограничена, което дава надежди, че презастрояването поне в спа курортите може да бъде избегнато.

За ползите от балнеологията

Общ проблем в сектора е, че особено при сегашните високи цени спа хотелите са заети за кратко - предимно през уикенда за нощувка, две или за пакет от три, какъвто изискват някои хотели. В този контекст все по-интересен за собствениците на хотели става балнеоложкият сегмент. Той предполага по-дълъг престой и по-плътна заетост. Освен това, погледнати през медикал призмата, и курортите изглеждат по-уникални - всеки с неговите конкурентни предимства. Хисаря например е смятан за номер едно при проблеми с храносмилането и бъбреците, Сандански - за белите дробове, Павел баня - за опорно-двигателния апарат и периферна нервна система, Кюстендил - за кожни и ревматологични страдания, Велинград - за много от тези неща едновременно, и пр.

Сийка Кацарова обръща внимание, че от 2019 г. благодарение и на БСБСП България е в списъците на германската осигурителна система, което означава, че застрахованите могат да ползват услуги на медикал и спа центровете в страната. Нужна е обаче по-масирана реклама за пробив на този най-голям европейски пазар за подобни услуги.

Нереализирани възможности се виждат и в страната. "Плащаме си здравните осигуровки, а профилактиката в България в момента е само за около 50 хил. души по програма на НОИ. При частично кофинансиране от страна на държавата много повече хора ще могат да се погрижат повече за себе си", казва Сийка Кацарова.

Нови и стари спа курорти

При тази динамична ситуация и картата на спа центровете в страната се променя. Безспорната "спа столица" на България е Велинград, който затвърди позицията си на най-голям курорт в сегмента заради множеството нови хотели четири и пет звезди и активния маркетинг. Скептиците казват, че за да е завършена дестинация, му липсват само градски пешеходен център и работещи обществени бани.

Курорт номер две по мащаба на базата е Сандански. Там летвата е вдигната високо още по времето на "Балкантурист" и сега надграждат. Сандански е с уникален микроклимат със средиземноморско влияние. Там много силен месец е май - за разлика от другите курорти, в които пролетта (извън празниците) е слаб сезон.

Хисаря е класика и развит курорт, но в последните години изостава по нови луксозни хотели на общия фон. Причина за това е и фактът, че водата е разпределена. Все пак има планове за нови хотели от висока категория на мястото на вече съществуващи и в тяхната водна квота.

Нови луксозни хотели бяха построени в Павел баня и продължават да се строят. В съседство се развива с. Овощник. Там наскоро беше отворено "бижуто" на българския конгресен и спа туризъм - Kings' Valley Medical & Spa Hotel. А в с. Ягода минералната баня беше реновирана.

Най-големи са очакванията към бъдещото развитие на Сапарева баня - там е и най-горещият гейзер в Европа (103 градуса по Целзий). В Белчин баня вече има два луксозни хотела. Ако и обществената баня проработи, ще има дестинация.

Два големи хотела - четири и пет звезди, семейни хотели, къщи за гости и две работещи минерални бани има и в Кюстендил - друга утвърдена спа дестинация. Все по-популярни стават спа селищата около Разлог - най-вече с. Баня, но също и Добринище. В района от години се утвърждава и Огняново.

Голямо е предлагането в Девин и в Чифлика, Троянско. Спа традиции има и във Вършец. Раздвижват се нещата и в различните "минерални бани" - Хасковските, Старозагорските. А и в Сливенските си спомниха, че по състав водата им е като тази в Карлови Вари.

Отделен сюжет е Черноморието. На юг звездата е Поморие с неговата луга, санаториуми и хотели със спа центрове и пр. На север все повече се налага Св. св. Константин и Елена. Там наскоро беше открит и независим термален център "Аква хаус" - с вътрешни и външни басейни, медикал и спа част и уелнес част. Два нови и големи спа хотела има в Кранево. А още по̀ на север Албена, където също има минерална вода, се позиционира като курорт за здраве, спа и спорт, с медикал спа центрове и специализирана клиника за рехабилитация.

Климат, вода и чиста храна

"С развитието на здравния туризъм все по-голямо внимание се обръща на храната, която се предлага в хотелите. Хората търсят качествени плодове и зеленчуци от местни градини", казва Сийка Кацарова. Тя я поставя наред с климата и водата като фактор за това туризмът да е устойчив. Като емблема на тази концепция се наложи хотелът "Хот спрингс медикал и спа" в с. Баня, Разложко, в който хранят гостите си с продукти от собствената си ферма. В тази посока се развиват Кюстендил, Девин, някои вили в района на Сандански и дори голям курорт като Албена има собствено производство.

Велинград - с най-голям избор и най-близо до София

"Велинград е любимият спа курорт на София. Основната част от гостите ни са от там и от Пловдив", казва Златко Златанов, председател на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите във Велинград и собственик на спа хотел "Рич". В курорта идват също турци (основно български изселници, които водят приятели), македонци, гърци. Преди време най-много са били руснаците, като сега се връщат само купилите апартаменти. Пролетта (извън празниците) е слаб сезон за туризма във Велинград, но от 15 юли нататък курортът е 100% пълен. Силна е и есента, когато хората си тръгват от Черноморието и отиват на спа - чак до декември.

Цените във Велинград се възвисиха до 500 лева за двойна стая на вечер - в хотел "Кашмир", бившия "Велина", чийто нов собственик го отвори след реновацията през април. "Опитват се да привлекат най-елитната публика, това вдига имиджа на курорта и аз го аплодирам", казва Златанов. Смята, че общината все още е длъжник по отношение на градската инфраструктура, при все че сега се проектира нова ВиК инфраструктура на града. Но пък хотелите са "най-новите и най-модерни на Балканите".

В града има 223 места за настаняване с над 6846 легла - от къщи за гости до хотели четири и пет звезди. По негова информация в момента са в строеж "три нови петзвездни съоръжения" и предстои да отвори хотел с балнеоцентър и физиотерапия. Като тенденция отбелязва, че от ковид насам хората се дистанцират от големите хотели и предпочитат да се уединяват в къщи за гости и вили. Казва, че при многото нови съоръжения в града минералната вода е изчерпана. Хотелиерите са разговаряли "на високо ниво" с местната власт, че в общината не бива да се строи безразборно.

Класика в Хисаря

Хисаря е развит като балнеоложки курорт още по времето на социализма, което обяснява по-слабото му разрастване последното десетилетие. Големите му хотели - "Хисар", "Аугуста", "Сана", са три и четири звезди. В града сега се строят още два хотела и един е пред пуск. Информацията е, че инвеститорите са нови за града - от Пловдив и София, и планират хотели пет звезди на мястото на вече съществуващи бази. Това се налага, защото минералната вода в града отдавна е разпределена - между санаториуми, почивни бази и хотели и в справочника на басейновата дирекция официално свободна квота няма.

Много от хотелите развиват и балнеология. В града има специализирана болница за рехабилитация и три-четири санаториума, които работят по НОИ. Има много апартаменти и къщи за гости. Изобщо продуктът е ориентиран към различни таргет групи - туристи с изисквания, хора по НОИ, българи и чужденци.

Силните сезони за Хисаря са зимата и лятото, а през пролетта (извън празниците) посещенията са по-слаби. "Макар че сме на 20 минути от Пловдив, туристите от там са най-малко, казва Никола Крушевски, управител на спа хотел "Хисар" и председател на сдружението на хотелиерите в града. Цитира изследване, че за да се почувства турист, човек обича да пътува поне час с автомобил. Така че гостите им са предимно от София, Варна, Бургас и от Северна България. Има също така и туристи от съседни държави - гърци, турци и пр. Водата в града е лечебна за бъбреци, черен дроб, жлъчка, а един от 22-та извора е подходящ и за профилактика на очни болести. Градският плаж в момента не работи и се очаква да бъде отдаден на концесия. До година и половина би трябвало да приключи и реконструкцията на една от старите бани и тя да стане действаща.

Новото е, че тази година в Хисаря ще бъде открит първият в България термален караванен парк. Terme di Hissar заема близо 16 дка, които включват 39 места за кемпери и воден парк с пет минерални басейна. В него има закрит басейн, уелнес зона с външен басейн, два детски басейна и релакс басейн, всеки от които е с различна температура. Освен това на територията има ресторант, джелатерия, коктейл бар и воден бар.

Сандански - луксозни вили, спа и винарни

Сандански се развива като балнеокурорт от около 50 години и сега е вторият по големина на базата, като тя е и много разнообразна. Основите са поставени още във времената на "Балкантурист", оттогава са хотел "Спартак" и "Интерхотел Сандански" - който и до ден днешен е с най-много легла в района и с най-реномирания балнеолечебен център. По-късно са построени няколко петзвездни бази - комплекс "Медите" - хотел и вили, и парк-хотел "Пирин". В днешно време тенденцията е да се строят луксозни вили. В средата на годината ще отвори нова вилна част и миниаквапарк за деца в "Медите". Нови вили се строят и около вила "Синтика". В града напоследък се развива и винен туризъм - дневни турове в избите наоколо. С интересен модел е семейното имение "Зорница", пет звезди, което е част от глобалната асоциация на индивидуално управлявани хотели и ресторанти Relais & Châteaux. Имението включва хотел, вили, басейн, лозови масиви, екостопанство и в него отглеждат трюфели.

Освен това в Сандански има много къщи и апартаменти за гости, семейни хотели, два мотела, бунгала и пр. Градската баня е реновирана по европроект. Има и басейн с олимпийски размери, в който тренират предимно детски отбори. Микроклиматът в района е уникален - със средиземноморско влияние и е подходящ при респираторни заболявания.

"Цените в частните къщи и апартаменти са от порядъка на 50 - 60 лева на вечер. Има и вили по 500 - 600 лева на вечер, но стандартна хотелска стая в хотел три и повече звезди върви по 120 - 150 лева", казва Георги Кунчев, член на УС на Сдружението на хотелиерите в Сандански.

От местния бизнес казват, че целият дебит на минералната вода в града вече е зает. За съществуващите бази има, но нови ще е по-трудно да се изградят. Не е невъзможно обаче, защото има и хора, които са взели разрешителни за ползване на вода, макар и хотелите им още да са в проект.

Павел баня, балнеологията и луксът

Павел баня отдавна е известна балнеоложка дестинация. В района има девет термални извора. Водата е богата на флуор, който според брошурите неутрализира тежките метали и радиоактивните елементи в организма. В града има санаториум от групата на НОИ - балнеохотел "Павел баня", и специализирана болница за рехабилитация към Министерството на здравеопазването. Покрай това с най-голям дял все още са леглата в стаи, къщи за гости и семейни хотели. Последните десетилетия добавят към това предлагане лукс, спа и уелбиинг. Регистрираните балнеолечебни центрове са шест. Извън този в санаториума, който все още е най-голямата база с почти 500 легла, такива има във всеки от петзвездните хотели в града - "Севтополис медикал спа хотел", "Диана мар" и "Гранд хотел Княз Павел", в четиризвездния "Маркони" и в тризвездния "Милениум". В момента в Павел баня се строят още два мащабни хотела, но за тази година големи новости в предлагането няма.

"Туризмът в града е целогодишен, като особено силни са октомври и ноември. Тогава хората идват тук, за да се подготвят за зимата", казва Милена Иванова, собственик и управител на хотелите "Севтополис" и "Милениум". "Севтополис" е оборудван със съвременна медицинска апаратура. В него работи екип от 30 медици. Подходът им към здравето, както обяснява собственичката, е холистичен - отчитат влиянието на начина на живот, средата и природата. "Севтополис" е реновиран през 2020 г. в духа на тенденцията за биофилен (от любов към природата) интериорен дизайн.

От началото на 2023 г. до 2 май Павел баня е посетена от 24 532 туристи според местната статистика. От тях 97% са българи. Чужденците са от 46 националности - най-много от Северна Македония, Украйна и Турция. Има също и групи германци, румънци, руснаци, французи, сърби и англичани. Повече чужденци се очакват покрай Празника на розата в началото на юни. Най-много от декларираните нощувки са тези в петзвездните хотели, следвани от три- и двузвездните. Основната част от туристите са на възраст между 45 и 59 години. Следват хората над 60 и между 30 и 44 години, с малка разлика помежду им.

Сапарева баня - бъдеща звезда от национално значение

Сапарева баня се намира едва на 80 км от София и летището, по пътя за Гърция, а там извира най-горещият гейзер в Европа - 103 градуса по Целзий. Изворът е ремонтиран. Кметството има идеен проект за пешеходна зона с пейки и дървета в района му. А от града, който в момента предлага почти 2000 легла за гости, експертите очакват до десет години да се наложи като топ спа дестинацията в България.

Сапарева баня тръгва по пътя на туризма след 2008 г. Тогава общината дава на концесия градската минерална баня и тя е възстановена. До нея и частни инвеститори построяват "Аква клуб Котвата". В момента в клуба има три големи басейна - закрити и открити, 5 джакузита, 5 топила, детски минерални басейни. Всичко това работи целогодишно.

Покрай тази инфраструктура, която не предлага нощувки, в Сапарева баня изникват 102 къщи за гости - според националния регистър, с 1064 легла. Има и 16 хотела със 716 легла. Три от тях са в категория четири звезди и се появяват в последните години - "Петте елемента", "103 градуса" и "Емар". През 2025 г. се очаква в града да отвори и 5-звезден хотел под бранда Swissôtel на френската хотелска верига Accor. Ако бъде осъществен, той ще е първият хотел под чуждестранен бранд в българските балнеоложки курорти. ("Правец спа ризорт" ще работи под бранда Hyatt Regency, но той не е с минерална вода.)

Освен по линия на хотелите Сапарева баня се развива и като плажни комплекси. В момента те са три, два от които работят само през лятото. Неотдавна беше открит "Рила рок спа", също мащабен самостоятелен плажен комплекс на дружеството "Рила тур" - собствениците на три хотела в Паничище и хотел "Германея" в Сапарева баня.

Освен това в града има и санаториум за балнеология и рехабилитация, който работи със здравната каса. Четиризвездните хотели са предимно със спа ориентация, но някои поглеждат и към балнеологията. От тази година и в хотел "Петте елемента" отваря медикал част, обяснява управителят му Весела Богданова.

За курорта в подножието на Рила август е най-силният сезон. Тогава Сапарева баня е алтернатива на морето за хората от Перник, София и Благоевград, като посещенията им са предимно еднодневни. Силен е и периодът от Коледа до началото на март благодарение и на ски сезона в Боровец и Паничище.

Весела Богданова обяснява, че с развитието на туризма в града са се появили и много добри ресторанти. Освен това като цяло конкуренцията държи качеството на предлагането и на обслужването в града високо. Целогодишната заетост пък дава възможност на хотелиерите да задържат кадрите, които са предимно местни хора, казва Богданова.

Посетителите на Сапарева баня най-често са от София и Пловдив, като идват за ден. По-рядко има гости от Варна и Бургас. Чужденците в курорта обаче все още са единични - от Израел, Молдова, Италия, и резервират през платформи. Деветдесет процента от чуждестранните гости казват, са научили за Сапарева баня от приятели и познати.

Заради това и сега голямата амбиция на местните хотелиери, подкрепена и от Съюза по балнеология и спа туризъм, е да популяризират града като място за целогодишно ползване на минерална вода и да излязат на международните пазари.

Бързият отскок на разложкото с. Баня

Навремето минералната вода в с. Баня изтичала във вадата. Е, с нея отоплявали училището, ползвали я в селската баня и в небезизвестния открит басейн, който е с олимпийски размери, но нищо повече. Що се отнася до басейна, той бил основна атракция в района между Банско и Разлог, особено през зимата, когато отгоре надували балон и идвали деца от международни лагери.

"Реално съвременното развитие на селището започна, когато разрешиха водата да се ползва за търговски цели", казва Зорница Димитрова, собственик на "Седем извора" - един от петте регистрирани семейни хотела в Баня. После там били построени два четиризвездни хотела - първо термо спа хотелът "Римска баня" с около 200 легла. После "Хот спрингс медикал и спа" с почти 300 легла. За 2022 г. "Хот спрингс" беше обявен за най-иновативен хотел от Европейската спа асоциация (ESPA). Като се вземат предвид и множеството къщи и апартаменти за гости, селото все повече се доближава до туристическа дестинация.

Новото сега е, че в Баня отвори и петзвезден хотел. Гранд хотел "Терме" всъщност стъпва на проект, замразен през 2007 г., който сегашният инвеститор купува от банката кредитор. Той е взел на концесия и общинския басейн.

Туризмът в селото е целогодишен със силен зимен и летен сезон. "Баня сега се развива изключително добре и има за какво. Тя е между Рила, Пирин и Родопите, водата е много лечебна за дихателни, нервни и кожни проблеми. Други големи хотели засега не се очертават. Ще се правят повече къщи за отдаване под наем. Надявам се това да помогне да опазим облика му", казва Зорница Димитрова.

Стратегията на Огняново - достъпни цени и чиста храна

Огняново е относително млад курорт - развива се от 10 - 15 години. В него сега има три големи и девет семейни хотела, както и множество къщи за гости. Четири звезди е само бившият профилакториум, който е реновиран и работи под името "Терма вита".

"В момента много се строи. Правят се два много големи хотела, а и мнозина теглят кредити и изграждат бази с по 8 - 10 стаи", казва Венцислав Шарков, председател на сдружение "Югозападни Родопи - с. Огняново". Той е един от първите хотелиери в селото - има семеен хотел и планира да построи втори.

Изследваните минерални извори в Огняново са три-четири. Водата съдържа 19 минерала и лекува предимно болести на опорно-двигателния апарат. Вече 60 - 70% от хотелите в Огняново са спа с различни видове екстри. Засега минералната вода стига за всички, уверява Шарков. В момента тече и проект за изграждане на ново трасе на водопровода.

Като предимство на Огняново председателят на сдружението изтъква качествената храна. Повечето хотели имат оранжерии или наемат хора, за да отглеждат за гостите им био- и натурална храна. В района има две големи кравеферми, овцеферми и пр. Мястото е стратегическо - близо е до Лещен и Ковачевица, на 40 км от Драма и на 90 км от Кавала и морето, което дава възможност за комбинирани почивки планина и море. Наблизо са античният град Никополис ад Нестум и тракийското селище Градище.

Курортът е целогодишен. По думите на Шарков се пълни 60% през седмицата и изцяло през уикендите. Гостите са от цяла България - Варна, Бургас, Добрич. Чужденците - гърци и македонци.

Преди пандемията заетостта е била 80%, но и сега са доволни. Като млад курорт се борят да се наложат и поддържат нормални цени. Такива, че "хем да се спечели малко, хем да не е за сметка на клиента", както казва той.

Най-новите спа: 5 звезди от познати вече хотелиери

Гранд хотел "Княз Павел"

Петзвездният хотел предлага 113 стаи, студиа и апартаменти. В спа центъра има кнайп пътека (редуващи се вани с топла и студена вода), различни сауни и парни бани, два открити и един закрит басейн. Домашни любимци се допускат на първия етаж срещу такса 100 лв. В зависимост от избора - двойна стая, студио или апартамент, със или без лечение, уикенд или през седмицата, нощувка за двама сега струва между 193 и 443 лв.

Инвеститор в обекта е най-големият хотелиер в Павел баня - Събин Събчев, който чрез дружествата М Ди Си и "Медицински център "Авицена Маркони" с общи приходи 9.3 млн. лв. държи още хотелите "Дианамар" и "Маркони", балнеоцентър и голям ресторант. При строителството от дружеството обявиха пред "Капитал", че инвестицията е около 10 млн. лева.

"Кингс вали медикал и спа"

С 266 стаи хотелът в с. Овощник до Казанлък е направо гигант, обграден от 15 дка парк. Има по два вътрешни и външни басейна, спа зона със сауни, солна и ледена стаи, парна баня, два ресторанта. Нощувка за двама през седмицата през юни, резервирана на сайта на хотела, струва 235 лева. За уикенда се искат минимум две нощувки като за периода 24-26 юни цената на двойната стая излиза 518 лева.

Наред със спа основен профил на хотела е и конгресният туризъм. Инвеститорът НИКМИ (50% на Николай Козанов и 50% на Румяна Благоева) притежава два петзвездни хотела в София - Millennium и Grand Hotel Sofia, както и хотел "Лилия" в Златни пясъци. Преди отварянето беше обявено, че инвестицията е 80 млн. лв. - с 30 млн. лв. над плана.

"Кашмир"

Бившата станция на ЦК на БКП, после хотел "Велина", беше купена през 2019 г. от пловдивския строителен предприемач Христо Томов през "Томов девелопмент" за 12 млн. лева. В туризма той е инвеститор също на хотел "Арте" във Велинград и хотел Primea beach residence на плажа "Нестинарка" до Царево.

След ремонт и дострояване легловата база на "Велина" беше удвоена и той отвори като "Кашмир". Предлага 115 стаи, набляга на дизайн и естествени материали, а в спа зоната има басейни и различни сауни и зали. Стая за двама със закуска и вечеря в събота през юни струва почти 500 лв., а апартамент - 591 лв. И за момента това е най-скъпият хотел във Велинград.

"Кашмир" е специализиран хотел за възрастни (приема гости над 14 години). Анна Божкова, мениджър на "Арте" и "Кашмир", обясни, че концепцията е хотелът "да посреща гостите си без деца, за да се погрижим за тях", защото "ако те са щастливи, здрави и се грижат за себе си, ще носят повече топлота и уют вкъщи".

Практиката хотелите да не приемат гости под 14-годишна възраст не е често срещана в България. За пръв път концепцията беше приложена от хотел на Валентин Златев на морето.

Гранд хотел "Терме"

Новият петзвезден спа хотел в с. Баня, до Банско, има 173 стаи, четири външни и три вътрешни басейна, фитнес от веригата Pulse, киносалон, тенис корт, игрище. От юни цената на нощувка за двама варира от 289 до 519 лв. Зависи от дните, дали е включена само закуска, или престоят е ол инклузив.

Собственик на хотела е Паскал Дойчев, който купува съществуващ проект, замразен при кризата при имотите, и го развива. Дойчев държи и вepигaта фитнecи Рulѕе, гpaнд хoтeл "Cвeти Bлac", гpaнд хoтeл "Бaнcĸo", "Eмиpeйтc апарт рeзидънc" в София.