Почти половин милиард лева субсидии са си поделили 10 агрокомпании за 10 години

Това сочи справка на "Капитал" в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), направена с помощта на експертите от "Сдружение Данни за добро". СЕБРА позволява да се проследят плащания от държавния бюджет и по линия на европейските програми към различни субекти.

Сумите сами по себе си са солидни, но те трябва да бъдат поставени в контекст. Първо, получателите на субсидии в България миналата година са били над 54 хил. земеделци, т.е. тези 10 компании представляват 0.02% от сектора. За сметка на това за последните 10 години те са си поделили 4% от общо 11.2 млрд. лв., дадени по трите пера.

Второ, принципно има таван за плащанията на площ от 300 хил. евро на стопанство, което бе направено преди няколко години именно за да се разбият големите земеделски картели - което очевидно не се случва. Всъщност въпреки тавана през различни вратички големите компании продължават да взимат по 2-3-4 млн. лв. по това перо.

И трето, става дума основно за зърнопроизводители, а зърненият сектор в България е изключително окрупнен и поглъща лъвския пай от субсидиите. Последната година за компаниите от бранша пък бе феноменално силна чисто пазарно - с изключително добра реколта и космически изкупни цени на продукцията заради войната в Украйна.

Фуния за субсидии към големите

Основните и най-големи земеделски плащания са тези на единица площ (т.нар. СЕПП) - фиксирана сума, която всеки собственик или наемател на земеделска земя получава годишно за всеки декар, който ползва. За 2021 г. например сумата е 770 млн. лв. към 54 хил. земеделци. За последните 10 години са били изплатени общо 8 млрд. лв., а десетте най-големи в сектора са си разпределили 300 млн. лв., или почти 4% от тази сума, макар да представляват едва 0.02% от всички подпомагани фермери.

За ограничаването на субсидиите на площ за най-едрите фермери в България се говори отдавна, а още в миналия програмен период бе въведен таван от 300 хил. евро на стопанство. Местните земеделци обаче намериха начин да го заобиколят, като раздробиха собствеността си, а ефективен контрол за свързаност на фирмите така и не бе приложен. Отделно има и вратички през приспаданите разходи за заплати. В крайна сметка всички в топ 10 получават над тази сума по линия на субсидиите за площ, а някои взимат и 6-7 пъти над тавана.

В новия период, който започва от 2023 г., ще влезе в сила още по-нисък таван - 100 хил. евро, предвижда Стратегическият план на България за развитие на земеделието до 2027 г., който чака финално одобрение от Брюксел до края на годината. Този път държавата е опитала да запуши по-добре някои вратички - например преди таванът важеше след приспадане на всички разходи за заплати в стопанството, което позволяваше на собствениците да приспадат огромни суми за заплати към административен персонал. Сега това ще е възможно само за заплатите на селскостопанските работници, и то ако не надхвърлят 2.5 пъти средната брутна месечна заплата в сектора, определена от НСИ.

Но дори този път ограничението да сработи, тези фирми ще продължат да получават десетки милиони просто защото са много големи. Така наречените зелени плащания например са с бюджет около 400 млн. лв. годишно. През 2016 г. те бяха обособени като отделно перо и извадени от общата сума на директните плащания за площ, а за тях няма таван. В крайна сметка отново около 4% от тях отиват в топ 10, а за последните 7 години тези компании си поделят общо 121 млн. лв. По подобен начин стоят нещата и с отстъпката от стойността на акциза върху газьола за земеделски нужди. Годишно държавата субсидира мярката с 65-70 млн. лв., а десетте гиганта получават над 6%.

Малцина ги владеят

Както "Капитал" е писал и преди, индивидуалният шампион при земеделските субсидии в последните няколко години е "Златия агро" на Кирил Иванов, но сумарно недостижим лидер през годините е групата "Октопод" на Светлозар Дичевски. Той контролира пет от десетте най-големите компании, получатели на субсидии: "Сортови семена Вардим", "Агро - Светлозар Дичевски", "Деси - Светла Симеонова", "Троя-Авто" и "Ресен". Всяка от тези фирми получава по трите големи пера между 4.5 и 6.5 млн. лв. годишно, а за десет години общата сума е над 250 млн. лв. - реално дори повече, защото агрокомпаниите получават още, макар и по-малки суми по различни схеми.

"Сортови семена Вардим" например, най-голямата компания на Дичевски, през 2021 г е получила общо 6.8 млн. лв. субсидии по всички пера. От тях 3.4 млн. лв. са плащания за площ, 2.4 млн. лв. са "зелените" плащания, около 530 хил. лв. е отстъпката от акциза за гориво, а още около 400 хил. лв. са по други схеми. В същото време печалбата на компанията за същата тази 2021 г. възлиза на 16.6 млн. лв. Или казано иначе, 40% от печалбата на компанията идва като помощ от данъкоплатците. За последните 10 години само тази компания е получила общо над 68 млн. лв.

Кой кой е при най-големите получатели на субсидии може да прочетете тук.

Все по-малко, все по-големи

Окрупняването е един най-големите проблеми в земеделския сектор, особено в България: според доклад на европарламента страната ни е на първо място в Европа по концентрация на земи в големи стопанства, а според анализ на ЕК тя в топ 3 по дял на субсидиите към големи получатели.

Дребните фермери в страната изчезват с огромни темпове, сочат данни на земеделската статистическа служба. Така например през 2007 г. в България е имало почти половин милион стопанства, които са обработвали средно по 6.3 ха земя. Към 2020 г. те са едва 132 хил. и обработват по 33.2 ха земя. Разломът между големи и малки е огромен: над 75% от земята е концентрирана в едва 7600 стопанства и огромната част от нея е засята с житни, бобови и маслодайни култури (които заемат най-много площ и са най-податливи на машинна обработка, с малко работна ръка).

За 10 години (от 2010 до 2020 г.) броят на животновъдните ферми пък е спаднал от над 270 хил. до едва 72 хил., сочат данните. Дребното животновъдство в някои сектори е почти напълно унищожено - например 95% от свинете в страната се отглеждат в големи стопанства с над 1000 животни, същото важи и за кокошките.