Кино | "Ферари" на Майкъл Ман с Адам Драйвър и Пенелопе Крус

Година от живота на Енцо Ферари с драмите в семейството и трилъра на пистата

+ + + + от 5

Ferrari

Режисьор: Майкъл Ман

По книгата Enzo Ferrari: The Man, the Cars, the Races, the Machine на Брок Йейтс (на български изд. Locus, 2019)

С: Адам Драйвър, Пенелопе Крус, Шейлийн Удли, Патрик Демпси, Габриеле Леоне, Сара Гейдън

Времетраене: 130 мин.

Още от същото: "Форд срещу Ферари".

Ferrari стартира с черно-бял пролог на фона на игрив джаз, запис на пистово състезание от 20-те години с колите по завоите и публиката. Един от пилотите е младият Енцо Ферари. Лицето на Адам Драйвър е наложено върху архивните кадри, очите му блестят с радостта на дете, получило любимата си играчка. Майкъл Ман поднася поредната си елегия за мъже с корави сърца и една разрушителна страст, превърната в съдба.

За Енцо това са колите, устремът да си пръв, състезанието, педала на газта докрай. Смъртта тук е постоянен спътник, пилотите пишат прощални писма до близките си като пред битка. Фабриката за спортни автомобили със собственото му име е от 1947 г., в Маранело, до Модена. Събитията във филма са десетилетие по-късно. Половината от фабриката е на съпругата му Лаура (Пенелопе Крус), тя държи финансите. Енцо има тайно семейство с втора жена (Шейлийн Удли) и момче от нея, Пиеро. Само там е успокоен и разнежен. И в шегите на маса с колегите пилоти.

Единствената му връзка с Лаура е общата им скръб по починалия млад единствен син Дино. Но точно от Лаура, гневна заради изневерите му и размахваща револвер в кухнята, зависи съдбата на фабриката, която е пред банкрут. Другите произвеждат състезателни коли, за да продават серийните си, при Енцо е обратното. Той се нуждае от победа на всяка цена в голямата гонка на годината "Милла Миля" (хиляда мили от Бреша до Рим и обратно), за да се надява на финансова инжекция от "Фиат" (или "Форд"), при запазена независимост.

Ман разказва експресивно и с емоционални паузи, като в силните си години. Камерата на Франк Месершмит (оператор при Дейвид Финчър, "Манк") е "писалката" на този разказ. Субективна и "слагаща" ни зад волана, после с нюансирана психология в интимните моменти. Филмът е тръпка на ръба на стола, покрива девиза на Енцо Ферари - когато нещо работи добре, то е и красиво за окото.

Все още няма коментари
Нов коментар