Сахалин не вярва на сълзи
С пътеписа "Остров Сахалин" Чехов прави революция както в журналистиката, така и в отношението към руската задкулисност
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Защо при теб и кучето, и петелът са вързани? - питам стопанина.
- У нас, в Сахалин, всичко е на синджир - шегува се той в отговор. - Земята ни е такава."
"Остров Сахалин" представя руския писател и драматург Антон Чехов (1860 - 1904) в различна светлина - на пътешественик към ада и обратно. Чехов посещава Сахалин през 1890 г., малко след като брат му умира от туберкулоза, а любопитството към тази най-източна част на Русия му създава бюрократични пречки - той изтъква различни причини за интереса си към района - от желанието му като лекар да направи медицински изследвания до преброяване на населението.
Писателят и читателят вървят по един път на открития и дешифриране. Чехов не крие колко е объркан от това, което вижда - нищо, което се случва в Москва, няма значение тук. В опита си да рамкира действителността той си служи с европейски аналози - описва острова като "два пъти по-голям от Гърция и един и половина - от Дания".
Чехов се потапя постепенно в паралелна реалност, в която има единствено деца и възрастни, извън местните племена, повече от половината руснаци са бивши каторжници, а всеки въпрос за миналото създава неудобство и объркване. "Естественият и непобедим стремеж към висшето благо - свободата, тук се разглежда като престъпна наклонност...", пише Чехов.
Като че ли това е място, на което хиляди хора са се събудили, без да знаят къде точно са изпратени и кога се е случило това - някои жители носят фамилии като Непомнещи и Безотечества. Връзката между хората и природата също изглежда прекъсната. "Пожарът е огромен, но наоколо цари тишина и спокойствие, никого не интересува, че погива гора. Очевидно зеленото богатство тук принадлежи единствено на Бога."
Чехов не само се опитва да построи миналото и настоящето на хората, които среща, но разказва за поминъка им, устройството на градовете и селата, начина на живот на свободните и несвободните, йерархията в затворите, отношението на държавата към най-уязвимите. Авторът излага идеи за пълно преустройство на затворническата система с аргументи, които са напълно актуални и към днешен момент. Критичен е и към "сахалинската интелигенция", която живее в "най-пълно нравствено нищожество". Има и някои лъчи в тъмното - въпреки всичко Чехов вижда формирането на нов живот и общество, отвъд ежедневния страх и насилие. Да четем книгата днес е почти като да си представим документален филм от Тарковски.
Пътеписът излиза на части между 1891 и 1893, преди да бъде публикуван като самостоятелна книга през 1893 г. "Остров Сахалин" остава в историята не просто като пътепис, но и като един от златните примери за наративна журналистика, повече от половин век преди вълната на "новата журналистика" в САЩ и "литературния репортаж" в Полша. Може да се каже, че в българската литература имаме подобно събитие, макар и не толкова добре известно - "Северни тетрадки" на Йордан Радичков, който документира пътуването си до Сибир през 1963 г. и пише как "този север стресна душата ми".
Историята на Сахалин остава сложна и през ХХ век. СССР и Япония влизат във война за острова през 1945 г. Впоследствие десетките хиляди японци са депортирани, но от този период и до днес остава значителна корейска диаспора - повод за етническо напрежение и борби за влияние между Южна и Северна Корея.
Това е второто българско издание на книгата, първото е от 1979 г. Новата корица е дело на Костадин Кокаланов.
Антон Чехов - "Остров Сахалин". Издателство: "Лист". Превод: Виолета Манчева. Цена: 18 лв.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.