Гъби за народа

По същото време английският философ и теолог Алан Уотс е един от първите хора, които опитват психеделици в клинична среда под наблюдението на психиатър, като след това описва преживяването си в книга и лекции. "Определено не бих казал, че всички трябва да взимат психеделици. Също както не бих казал, че всеки трябва да прекара три седмици сам в планината, за да опознае себе си. Да, може да е дълбоко преживяване, но определено не е за всеки", смята той. Обществото не чува предупрежденията на хора като Уотс и употребата на психеделици става безразборна. Следват инциденти и масова паника, от която се ражда "Войната с наркотиците" - глобална кампания, водена от САЩ за борбата с наркотичните вещества на всяка цена и с всички възможни средства, включително насилие и тежки наказания. Така над 1000 научни изследвания са заличени от историята, а психеделиците - демонизирани.

Няколко десетилетия по-късно събитията от 60-те са предупреждение към сегашните изследователи, психолози, лекари и фармаколози. В момента научният интерес към психеделиците отново се надига и университетите получават все по-големи инвестиции, за да ги изследват. Но се подхожда с голямо внимание, за да не стигнем отново от масов възторг до тотален крах.

Какво са психеделиците и как се различават от другите забранени вещества

Под психеделици обикновено се има предвид LSD, DMT (Аяуаска), псилоцибин (гъби) и мескалин (Сан Педро, Пейот), въпреки че в момента все повече изследвания, особено за депресия и PTSD (посттравматично стресово разстройство), се правят с MDMA и кетамин. В България притежанието, употребата и разпространението на тези вещества са подсъдни. На други места, като Чехия например, употребата и притежанието на малки количества са декриминализирани. И все пак Роберт Вевека, който издава списание с информация за канабис, психеделици и други вещества, преди няколко дни беше осъден на година затвор и глоба от чешкия съд.

Въпреки че законът на някои места все още ги слага под общ знаменател с кокаина и хероина например, психеделиците не само имат напълно различно действие, но и според някои изследвания могат да помогнат за лекуването на зависимости. Най-общо казано, опиатите и стимулантите влияят върху рецепторите за удоволствие в мозъка и употребата им води до риск от физическа и психична зависимост. Психеделиците свързват звена в мозъка, които обикновено не си общуват. Това показва образната диагностика ЯМР на хора под влиянието на психеделици. Предполага се, че зaтова човек може да види проблемите си и решенията им под нов ъгъл.

Д-р Сандийп Наяк завършва образованието си по медицина в университета "Браун", а след това специализира психиатрия в "Джонс Хопкинс". В момента е един от изследователите, които работят с психеделици в центъра, който университетът "Джонс Хопкинс" в Балтимор създава специално за изследването на тези вещества. Според д-р Наяк само за няколко години темата е излязла от сянката на табутата и е заела централно място. Това се дължи на изследванията, които показват ползите от психеделиците за здравето, но и заради все по-големите инвестиции в проучвания. Например правителството на САЩ инвестира близо 4 милиона долара в изследването на "Джонс Хопкинс" за това как псилоцибина може да помогне да спрем цигарите. "Допреди няколко години това беше немислимо. Самият аз криех интереса си в тази област и дори бях съветван да не се насочвам към нея", казва Наяк. Допълва, че няма зли вещества - все пак и пеницилинът е вид наркотик. "Важното е да разбираме как да използваме тези вещества по начин, който намалява рисковете и увеличава ползите. С психеделиците има много начини да се случи."

Наблюденията му показват, че влиянието на психеделиците подпомага стандартната психотерапия дълго след като веществото е напуснало тялото на човека. Някои от механизмите се припокриват с психотерапията. Например, "катарзисни емоционални преживявания, ново отношение към себе си, нови осъзнавания, по-малко избягване на трудните мисли и чувства, развитието на нови емоционални умения", уточнява д-р Наяк. По-конкретен пример е негово изследване, в което пациенти с депресия променят негативните убеждения за самите себе си.

Кой и къде лекува с психеделици

Един от законните варианти са научните лаборатории като тази на д-р Наяк. Когато започва едно проучване, екипът опуска обява за хора, които са съгласни да бъдат изследвани, a всички изследвания в света се качват на сайта CityGov.org. В момента с ключова дума psychedelic (психеделик) има 341 активни проучвания, а 82 от тях търсят участници, основно в САЩ и Швейцария.

Някои ритрийти също са легални. Тази есен в Лондон се проведе симпозиума за псилоцибина, където беше представен ритрийт център в Холандия. Там магическите трюфели (вид гъби, които съдържат псилоцибин) не създават проблеми със закона. Клиентите на центъра преминават през интервю с психотерапевт, за да се установи дали са подходящи за такъв тип работа. Самият ритрийт се провежда в уютна и безопасна обстановка, с психологическа подкрепа, а след преживяването психолози проследяват процеса на интеграция, така че клиентите да направят трайни промени в ежедневието си.

Д-р Сандийп Наяк от "Джонс Хопкинс" Източник: © Johns Hopkins Преглед на оригинала

В много държави се правят и незаконни събирания. Деймиън Кьонинг е софтуерен инженер, който се занимава с изкуствен интелект. Посещава симпозиума в Лондон, защото се интересува от връзките между изкуствения интелект, невробиологията и психеделиците, а този интерес е породен от посещенията му в германски "подземен" център за психеделична психотерапия. Разказва, че за него психеделиците, като допълнение към психотерапията, са били незаменим инструмент: "Видях как се отнасям към себе си всъщност. Разбрах по-добре някои от моделите си на поведение, които са разрушителни и за мен, и за близките ми, а от това се роди състрадание. След това благодарение на интеграцията успях да въведа всичко това в живота си." Деймиън казва, че сега е по-щастлив и по-лесно се справя с трудни ситуации благодарение на грижата, която е получил в този център. Но сред т.нар. подземни водачи има всякакви хора - от опитни и добронамерени психотерапевти до измамници, които се възползват от своите клиенти, включително сексуално, докато са под влиянието на психеделика. В интернет лесно можете да намерите и суперскъпи преживявания в Южна Америка с променлива надеждност. Такъв пример е показан в документалния филм на Netflix The Last Shaman. Наскоро дори се появи сйтът Psychedelic Survivors за жертвите на насилие по време на преживяване с психеделици.

На места по света, като американският щат Орегон, където псилоцибинните гъби вече са законни, се очаква и другите психеделици да бъдат легализирани. Но кой ще борави с тях? Д-р Андреа Юнгаберле е анестезиоложка, специалистка по спешна медицина и съоснователка на фондацията Mind. Фондацията е част от първото голямо изследване в Германия за психотерапия с психеделици, което се провежда в института по психично здраве в Манхайм. "Моето разбиране е, че психотерапията, подпомогната от психеделици, ще трябва да е екипна работа - както между различни специалисти, така и между смесени екипи от мъже и жени", казва д-р Юнгаберле. Обяснява, че е дълбок и труден процес, поради което са необходими огромно внимание и опит при работата с клиенти и пациенти.

Д-р Андреа Юнгаберле е анестезиоложка, специалистка по спешна медицина и съоснователка на фондацията Mind Източник: © Andrea & Henrik Jungaberle

Set and Setting

...или "среда" и "място", са познати като два от най-важните критерии за това дали едно преживяване с психеделик ще е терапевтично или травмиращо. Най-добрият вариант е спокойна и безопасна среда, с подкрепата на опитни професионалисти, които предлагат и психотерапевтични сесии за интегриране на преживяното.

Александра Петрова е завършила биохимично инженерство с бизнес мениджмънт в Лондон, програма за водене на медитации към Оксфорд, работила е към център в Холандия, който предлага терапевтични ритрийти с психеделици и работи директно с Imperial College в Лондон, част е от екип, който създава карта на всички психеделични изследвания в света.

Една от причините Александра да се върне в България е да предаде този опит от университетите в Западна Европа, където това вече е съвсем нормална и вълнуваща тема, към България, където стигмата ни закотвя в незнанието. "Виждам психеделиците като още един инструмент - като йога практиката, добрата храна и майндфулнес упражненията. Още един начин да помогнем на себе си, на връзките си с другите и с природата", казва тя.

И като всеки един инструмент психеделиците вършат работа в подходящ момент и среда. Затова ви молим да не опитвате това у дома. Или ако го направите, се образовайте добре по темата и в най-добрия случай си намерете опитен психотерапевт, който познава работата с психеделиците и може да ви помогне да интегрирате преживяването. Терапията с психеделици често е непредвидима и без подходящите условия може да бъде дори опасна.

Изследвания никнат като гъби

Освен че прави проучвания, фондацията Мind работи за повишаване на информираността, като организира конференции и предлага програми за обучение на психолози, психиатри и други специалисти. Организират и конференцията Insight, която се проведе за първи път през 2021 г. в Берлин и събра няколкостотин специалисти от цял свят. Част от лекциите на конференцията се проведоха в "Шарите", една от най-големите университетски болници в Европа. И на фона на тази сериозна институция, по време на конференцията напълно спокойно можеше да започнете разговор с "Къде си бил на MDMA терапия?" или "Какво мислиш за разликите между псилоцибина и LSD?".

Въпреки вълнението повечето от присъстващите не искаха да повтарят грешките на миналото и от първия панел започнаха с предупреждение. В последно време използването на психеделици се е превърнало в мода, но трябва да се внимава, защото все още имаме твърде малко информация за ползите. Засега изследванията изглеждат многообещаващо, но все още не са правени с достатъчно хора, методи и психични разстройства, за да видим цялата картина.

За момента най-много изследвания има в САЩ, а в Европа държавата с най-голям принос е Швейцария. Но съседните ни Гърция и Румъния също се включват. В българските университи темата все още не съществува.

Общо проучванията са хиляди. Например изследване на лондонския Imperial College сравнява ефектите от антидепресанта "Есциталопрам" с тези от псилоцибина. Резултатите показват и двата типа терапия като успешна, с предимства при псилоцибина. Проучването на "Джонс Хопкинс" за отказване на цигарите, което споменахме по-рано, показва, че след 6 месеца комбинацията псилоцибин и психотерапия е по-успешна от други лекарства поотделно или заедно с психотерапия. Повечето участници в изследването също така казват, че сесията с псилоцибин е била сред най-значимите духовни преживявания в живота им. Може би една от причините е усещане, което често се появява при работа с психеделици и остава дълго след като веществото е напуснало организма, а именно чувството, че сме свързани с природата и другите живи същества.

Изследване на Imperial College работи именно по тази тема. Т.нар. духовни преживявания по време на терапия с психеделици могат да помогнат и на тежко болни хора. Това показва Нюйорският университет - хора в терминален стадии на рак започват да възприемат наближаващия край на живота си с по-малко тревога. А за тези, които страдат от PTSD, терапията с MDMA вероятно ще бъде легализирана съвсем скоро, поне в САЩ. Напредъкът се дължи на организацията MAPS, чието проучване с MDMA е в последната фаза преди одобрение за употреба от Агенцията по контрол на храните и лекарствата (FDA).

Друго лондонско проучване, но този път от "Кингс колидж", проучва т. нар. микродози. Една десета от пълната доза психеделик, която се взима веднъж на всеки три дни и не променя възприятията, "повишава психологичното функциониране в деня на взимане. Впоследствие може да намали депресията, стреса и разсеяността", пишат изследователите.

Заради тези и още много обещаващи резултати през последните години в медиите се появяват гръмки заглавия, които сочат психеделиците като терапия чудо. За съжаление това отношение предизвиква конфликти между журналистите и изследователите. Вторите постоянно напомнят, че психеделиците не са нито панацея, нито играчка. Потенциалът им в комбинация с психотерапия е голям, но е важно да се внимава. Някои хора, например такива с психотични разстройства, след тежка операция, приемащи антидепресанти и някои други лекарства, не бива да взимат психеделици.

Симпозиумът за псилоцибина в Лондон тази есен също обърна внимание на темата. Ашли Мърфи-Байнър е психолог и част от екипа на "Импириъл колидж", който проучва психеделиците. Тя напомни, че колкото и добре да изглеждат изследванията, засега са ограничени. Трудно е да се включат хора от различни етнически групи, възраст, икономически статут и т.н.

"Изследванията са изключително селективни и често се правят от психотерапевти със сериозна подготовка", потвърждава д-р Юнгаберле от Mind. Смята, че проучванията трябва да включват повече видове психотерапия и диагнози, за да разберем кое за кого работи.

Какво предстои

"В рамките на следващите няколко години психеделиците със сигурност ще се превърнат в лекарства, изписвани с рецепта, както в САЩ, така и в ЕС. Това означава, че ще са на разположение за работа с определени групи пациенти, например страдащи от депресия и PTSD. Скоро след това ще бъдат включени и други състояния, като например зависимости, OCD, тревожни разстройства, а също и в палиативната грижа (за хора с неизлечими заболявания), където ще се работи със страха от смъртта", смята Андреа Юнгаберле.

От своя страна Сандийп Наяк се вълнува от резултатите, които Германия и САЩ ще получат при изследванията финансирани от правителствата им: "Надявам се, че ще позволят по-широка употреба в клинична среда." Но и той потвърждава, че предстои да разберем какъв тип терапия е най-подходящ и как точно да се провежда тя.

Групи по интереси

Отвъд употребата на психеделиците като лекарства, все повече неформални групи се събират, за да споделят. Александра Петрова е била част от такава в университета UCL в Лондон: "Първоначално бяхме пет души, а сега са над двеста", казва тя.

Така наречените психеделични общества съществуват и в много големи европейски градове, като Виена, Прага, Лондон, Барселона, Цюрих, Берлин. Някои от членовете на обществото във Виена се съгласиха да се срещнем на мястото, в което организират ежемесечните си събития и разказаха как протичат. Първата част е кратка лекция за някой психеделик, а след това се преминава към обсъждане на практически теми. Организаторите разказват, че много хора се свързват с тях, за да разберат откъде да се сдобият с психеделични вещества. "Ние не можем да помогнем с това. Задачата ни е да предоставим образование и подкрепа". Събитията посещават не само хора, които имат опит с психеделиците, но и такива, които са чували за тях оттук-оттам и искат да разберат по-добре за какво става въпрос.

Александра Петрова Източник: личен архив Преглед на оригинала

Подобна е ролята на обществото в Лондон, въпреки че там се говори много по-открито по темата. Групата организира и симпозиума за псилоцибина, част от серия лекции и обучения.

Групата за изследвания на психеделични вещества към университета в Цюрих също организира ежемесечни публични лекции и обсъждания. След тях се организира вечеря, на която можете да се запознаете с изследователи и психолози, работещи с психеделици.

Възможно ли е такова общество да се развие и в България? По време на конференцията Insight в Берлин Александра Петрова се запознава с Виктор Чватал, главният секретар на Psychedelics Europe, организация за иновативни методи в грижата за психичното здраве, която подкрепя психеделиците. "Необходими са им хора и в Източна Европа. Все пак и ние сме част от ЕС, затова е важно да се включим в дебата", смята Александра.

В грижата за психичното здраве се случва метаморфоза с огромен потенциал. Изглежда, изследователите са си взели добър урок от миналото и сега зад тази революция седи не фанатизъм, а знания и внимание. Дали и България ще се включи, или още дълго ще приравняваме хероина с псилоцибина?