Учител да се наричам

Почти десетилетие по-късно той смята, че все още е близо до учениците си, но увеличаващата се възрастова дистанция оказва влияние. "Сега усещам повече разликата между нас, по-далеч съм от техните интереси и разбирания. Но най-важното остава доверието в отношенията. Не се лъжем, не крием един от друг. Вместо някой да преписва, оценявам, ако неподготвеният сам ми каже, че не е научил, и ме помоли да направи контролното в друг ден", казва вече 37-годишният учител.

Но малко са тези, които преодоляват онази трудна първа година, преди "да стане много по-лесно". Причината - извън трудните финансови условия, е, че "системата е недомислена, тъй като младите учители са много неподготвени в началото, стажовете в университета са недостатъчни и всичко се случва на принципа проба - грешка. Сам трябва да намериш пътя си в преподаването. Моят начин беше да се наглася според очакванията на учениците."

На два пъти Нено Юруков е на ръба да се откаже от преподаването, но се колебае дали да задълбае в тази тема, тъй като "не съм сигурен дали мога да поставя на кантар плюсовете и минусите". Но винаги е намирал защо да продължи. "Дали защото не съм човек на драстичните промени, дали заради конкретен клас. Това е много консумираща професия - отстрани изглежда, че учителят нищо не прави, но с подготовката на уроците и документацията става обикновен осемчасов работен ден, дори по-дълъг. Преподаването ти дава страшно много, понякога адреналинът е на макс. Но и взима, особено от нервната ти система и личното време. В някои случаи чувстваш, че не можеш по никакъв начин да направиш това, което искаш да направиш, с определен клас", казва Нено, а когато записът приключва, казва с най-уверения тон в разговора ни: "Имам голям късмет с тези ученици."

Светослав Тодоров

инж. Юлия Панджерова, преподавател по готварство и сервиране

инж. Юлия Панджерова, преподавател по готварство и сервиране Автор : Цветелина Белутова Преглед на оригинала

Когато става учителка в Софийската професионална гимназия по туризъм, тя е на 24 години и пристъпва към новата професия с неувереност. Почти три десетилетия по-късно "неуверена" е последната дума, с която бихме описали Юлия Панджерова.

Преподава на учениците от X, XI и XII клас, води курсове в "Метро академия", а от две години е част и от Европейската академия за обучение и развитие.

"Обичам тази професия. Не искам да звучи клиширано, но съм щастлива, че правя точно това." В хода на разговора тя казва "щастлива" на няколко пъти. Към настоящия момент за нея незаинтересуваният ученик е предизвикателство, а идващият с желание - причината да е толкова продължително отдадена на професията.

"Малко са децата, които предварително знаят какво им предстои - част от тях влизат случайно или по препоръка на приятел. Това не ме плаши, опитът ми е дал достатъчно увереност и знания, за да се справя. И все пак - изгубен си, ако не можеш да поддържаш интереса за цял учебен час."

Според наблюденията й половината от учениците успяват да намерят реализация. Още от ХI клас, когато навлязат в производствената практика, тя ги мотивира да търсят истинската работна атмосфера. За щастие голяма част от тях се задържат там, където са започнали стажа си. Но описва почти всички като "малко обезверени" и желаещи на някакъв етап да намерят работа извън страната.

"Когато поема един ученик в X клас и видя как след няколко години той упражнява професията с усещането, че има път пред себе си, разбирам колко много означава за мен това. Привързвам се към децата, което понякога ограбва емоционално, защото винаги се стига до раздяла", казва Юлия, която е ангажирана и с подготовката за националните състезания за професионални готвачи. "В кръга на шегата, навярно имам ученик във всяко заведение, така че ако нямам пари, тръгвам от ресторант на ресторант. Гладна няма да остана."

За нея ученето е двустранен процес. "Ако започнат при добър шеф-готвач, то най-очакваното е да надминат моето ниво. Така че и аз се усъвършенствам покрай тях. А и човек наистина се учи, докато е жив - наскоро аз самата преминах и курс по сладкарство."

Със същото удовлетворение Юлия говори и за работата си в Европейската академия. Там предава опита си на хора от различни краища на страната и на различни възрасти, които или работят, но нямат сертификат, или започват от нулата в желанието си да се преквалифицират. "Най-възрастният ни ученик беше на 70 години. Искаше да отиде при дъщеря си в чужбина и да започне да работи като готвач."

Извън училище Юлия Панджерова предпочита най-вече италианската и френската кухня. Намира българина за консервативен на тема хранене, залагащ повече на количеството от качеството. "Но все повече хората пътуват и се вижда как придобиват по-голяма кулинарна култура." Колкото до готварските техники, те съвсем не са за всеки. "При сервирането има ясно изразени правила, които ако следваш, се справяш. Но при готвенето трябва и да умееш да презентираш направеното. Няма как да се получи, ако нямаш усещането за красота, за естетика."

Светослав Тодоров

Любов Шишкова, учителка по литература

Любов Шишкова, учителка по литература Автор : Цветелина Белутова Преглед на оригинала

Любов Шишкова преподава литература в Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) от двайсет години. Самата тя е завършила Класическата и с удоволствие се връща там, за да мине от другата страна. "Да четем произведения, да обсъждаме литература - това никога няма да ми писне, а и при всеки прочит изпъкват нови акценти. Но децата стават все по-прагматични - за всяко нещо ме питат: "За какво ни е това бе, госпожо?" На този редовен въпрос се опитвам да отговоря с това, че винаги е добре да имат обща култура и по-широк поглед над света, да успяват да разберат системата и взаимовръзката в литературата и културата."

Часовете по литература не са това, което бяха - сега имат видеоуроци, изучават паралелно книгата и филма по нея, обсъждат, дискутират. От тази учебна година имат и онлайн платформа, където ще бъдат качвани резюмета от уроците. "Надявам се по този начин да съсредоточават вниманието си за по-дълго." Защото сега борбата в училище е за внимание. "Когато им пратя текст и анализ предварително, те го изчитат, но ако трябва да го говорим в час, не могат дълго време да слушат или обсъждат." Фрагментарността е водеща дори и при техните изказвания - не казват повече от три-четири изречения. Според Любов цялата "емотикон" култура им влияе така.

Миналата година випускът й завършва училище, сега тя започва отначало с осми клас. Вече им е намислила различни игри - като кръстословица с имената на древногръцки и римски богове, на автори и произведения от класическата литература.

Любов си признава, че когато преди двайсет години влиза за пръв път в час, ентусиазмът й е голям, чувствала се е длъжна да научи всички на всичко. "Сега вече знам, че е невъзможно и всеки може да усвои точно толкова, колкото иска." Самата тя постоянно чете и се самоусъвършенства, защото "и в литературата има мода, също както във всяко нещо - техниките за интерпретация на произведенията се менят и ако искам моите ученици да си вземат успешно матурата, а и кандидатстудентските изпити, трябва да ги насочвам към най-актуалните неща."

Някои от учениците от първите й випуски, в които преподава, се връщат също като учители в НГДЕК и тя е много горда от този факт. "С първите класове бяхме по-близки, ходих по сватбите им, кръщавах децата им, все още си говорим, без значение къде са по света. Но с времето става все по-трудно, не знам дали защото професията учител се "маргинализира"." Един от скорошните случаи - когато баща на ученик изважда пачка пари пред друга учителка и крещи, че може да купи всички и да правят каквото им каже - все още действа травматизиращо както на самите учители, така и на децата.

А учениците, като чуят името на любимата си учителка по литература, обикновено реагират с "О, тя е страшен пич!" Това, както и непосредственото живо общуване, задържа и Любов в час, макар че "напоследък е все по-трудно".

Тамара Вълчева

Пламена Илчева, учител по японски език

Пламена Илчева, учител по японски език Автор : Цветелина Белутова Преглед на оригинала

"На човек трябва да му е трудно, да се подлага на предизвикателства, за да гради характера си". Този съвет веднъж дава гостуващ в София японски каратист, на когото Пламена е преводач. И точно тогава се отваря възможност тя да приведе думите на практика.

Пламена получава предложение да преподава японски в 18 СОУ "Уилям Гладстон" като заместващ учител и ентусиазирано приема. Ръководството я предупреждава, че заплатата е ниска, но тя отговоря с "няма значение". И временното предизвикателство се превръща в постоянна работа. Намираме я насред приготовленията за "сценария" за първия учебен ден, четвъртият, който тя посреща като учителка в 18 СОУ, където преподаването на японски има почти 20-годишна традиция.

"Голяма част от децата искат да учат японски, тъй като анимето и мангата са изключително популярни за тяхното поколение. Още преди уроците някои вече знаят определени думи и изрази. А, разбира се, тези, които са с по-изразен културен интерес, по-лесно усвояват материала", казва 28-годишната Пламена Илчева, която завършва езикова гимназия с английски в Димитровград, а после се насочва към японистика в Софийския университет. В рамките на висшето си образование прекарва една година в Осака, а после след магистратура по превод от английски. Подобно на учениците й интересът към езика при нея също започва покрай поп културата.

"Част от учениците впоследствие специализират и работят в Япония. Не се случва толкова често, колкото ми се иска, но има развити програми, които помагат за това", обяснява тя в изпълнения с енциклопедии и детски книжки българско-японски културен център към училището, основан през 2005 г. И по-точно в отстъпения за разговора кабинет на директора на центъра Братислав Иванов, наричан от всички колеги "сенсей" ("учител", "майстор") заради приноса си към българската японистика.

"Има един етап, в който силният интерес вече не гарантира, че можеш да продължиш напред. Факт е, че в момента, в който граматиката навлезе в най-сложните си фази, става много по-трудно", казва Пламена, която също така преподава частни уроци и е гид на туристи, които често сравняват България с "Япония преди 50 години" заради по-неопитомената природа.

След седмица Пламена заминава за Токио за няколкомесечна специализация. Въпреки изградените връзки със страната (което не спестява културния шок от построените в редица чакащи за автобуса) тя не си представя да живее и работи за постоянно там. "Японците са изключително учтиви, гостоприемни и помагащи хора. Но освен ако не живееш много време с тях, трудно те допускат като близък човек. А и работата за чужденци е ограничена, дори и с английски, тъй като в това отношение се наемат хора, на които това е роден език."

Смята, че работата като учител дава и достатъчно време за странични дейности и не изключва на някакъв етап да се занимава с преводна дейност. "Безспорно има социално предубеждение към учителите, но всъщност това е едновременно трудно и с големи възможности за млади преподаватели, които биха искали да пътуват и да обменят опит. И така става по-лесно да променяш системата отвътре."

Светослав Тодоров