🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Как инвестират богатите и всички останали

Проучване показва разликите в мисленето и поведението, но има и доста прилики

Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Колко от месечния си доход да инвестирам, в какво, с какъв риск, кога да започна? Това са въпроси, разбира се, а има и още, които е добре всеки да си зададе, когато говорим за спестяване извън банковия депозит и имот. Ниските лихви не са никак приятни за бъдещите спестявания, като най-засегнати от това определено ще бъдат пенсионерите. Реалната доходност е отрицателна заради по-високата инфлация, което сега може и да е неусетна, но в бъдеще ще е.

Интересно проучване на училището по мениджмънт към "Йейл" и Университета в Торонто сред 2500 богати инвеститори показва поведението им, когато взимат решения и правят своите инвестиции. Проучването след това е сравнено с друго на двата университета - за поведението на 1000 инвеститора с всякакви доходи.

Изследванията обхващат Северна Америка, но може да се приемат за показателни и за останалите развити държави. Дори и за страна като България, където депозитът и кешът са издигнати на пиедестал, подобни изводи също имат значение. За сравнение - в САЩ над 50% от хората притежават акции, по данни на Gallup, цитирани от Marketwatch.

Съветник или не

Проучванията обаче показват един притеснителен факт - много малко от хората извън богатите инвеститори могат да си позволят услугите на финансов консултант. Когато богатите инвеститори (с портфолио от поне 1 млн. долара) взимат решение за дела на акциите в своя портфейл, най-цитираният фактор е препоръката на техния финансов съветник. При всички останали по скалата на доходите това е рискът от заболяване и пари за лечение. Те слагат едва на 23 място нуждата от финансов съветник като фактор. Причината е прозаична: високите такси, които те взимат от портфейла на инвеститора. В САЩ например комисионата е между 0.25 и 1% от портфейла, други взимат твърда такса от 2000 до 7500 долара. В България процентите са подобни, като например при доверителното управление се взимат комисиона и от част от самата печалба на портфейла. "Несъответствието със сигурност се основава на схващането, че финансовото планиране е предназначено за богатите хора. Ние работим в сектор, който е имал проблем с имиджа - представяме се като решение за богати семейства и хора и това възприятие продължава да съществува ", казва пред Marketwatch Карън Ван Воорхис, директор по финансово планиране в Daniel J. Galli & Associates. Освен това липсата на знание как да инвестират е седмата причина, която държи извън пазарите дребните инвестититори или влияе на поведението. За заможните това, изглежда, не е проблем - те го поставят на 21-во място по значение.

Годините до пенсиониране

Това е ключов фактор за 47.5% от заетите в извадката, когато вземат решение каква част от портфолиото им да е в акции. По правило, колкото е по-млад човек, толкова е по-склонен да поема повече риск и да влага в рискови книжа. С наближаването на пенсионна възраст това е обратното. Не случайно по време на борсовия спад причинен от COVID-19 през февруари, много от разпродажбите дойдоха от портфейли на по-възрастни спестители. Това обаче е фактор и за по-заможните инвеститори - за тях това е вторият най-важен при определяне на риска, а за 26% е много или изключителен важен. Тоест тук има голямо припокриване между видовете инвеститори и още веднъж показва важността му.

Оказва се, притесненията от неочаквания събития и заболявания натежават повече при хората с по-ниски доходи и те предпочитат да инвестират в повече ликвидни активи, дори и кеш. Рискът от срив и катастрофа на пазарите също натежава и при двете групи - четвърти най-рисков фактор за всички инвеститори и пети за богатите.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар