🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Стават ли инвеститорите по-предпазливи за китайските активи

Серия от политически сътресения повишава премията за риск

Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

За масовия инвеститор Китай е източник на всички видове несигурност. Регулаторният удар върху социалните медии и образователните фирми доведе до спад на акциите им. Компаниите с инвестиции в имотния сектор също пострадаха в резултат на държавния натиск и ликвидните проблеми на Evergrande. Забраната за транзакции с криптовалути на 24 септември пък удари цената на биткойн. А усилията на местните власти да постигнат стриктните цели за декарбонизация заедно с ограничения на доставките на въглища доведе до енергиен дефицит, който ще натежи и на икономиката, и на цените на активите.

Ако инвеститорите очакват китайската политика да продължи да е несигурна, те трябва да започнат да изискват допълнителна рискова премия за своите инвестиции там. "Интензитетът на промените в политиката изненада инвеститорите", казва Четан Ахя от Morgan Stanley. "За тях има много несигурност и именно тя увеличава риска. Действително рисковата премия може да стане видима за някои активи."

Ръст, по-голям от глобалния

За последните 6 месеца индексът MSCI China Index, който включва акциите на компаниите от Китай и Хонконг, надмина по доходност глобалните акции с най-голям темп от 20 години. Доходността на високодоходните облигации на Китай, които се търгуват на глобалните пазари, е около 14.5% и е по-висока от нивата й по време на пазарната паника през март 2020 г., причинена от COVID-19.

Анализатори от Goldman Sachs се опитват да оценят как промяната в начина на третиране на така наречените социално важни сектори, като образование, медии и забавления, може да повлече частните фирми. Въпреки че те винаги са имали по-висока доходност от държавните, последните промени в политиката могат да доведат до свиване и на техните печалби. В най-оптимистичния сценарий индексът MSCI China може вече да е подценен с двуцифрен процент. В най-оптимистичния той е надценен със същата стойност.

Решението кой сценарий е по-вероятен е повече въпрос на политика, отколкото на финанси. Политиката на всяко правителство има отношение към инвестиционните резултати и затова се следи стриктно от асет мениджърите по целия свят. Но да наблюдаваш и предвидиш машинациите на Китайската комунистическа партия не е лесна задача за експертите, камо ли за средния западен финансист. "Защо един инвеститор в китайски офшор облигации да играе тази игра? Политиката може да се промени и той да остане извън тази игра", казва Алекс Търнбул от базирания в Сингапур инвестиционен фонд Keshik Capital.

Със сигурност ентусиазмът на инвеститорите в китайски активи се е поохладил. Единият от начините да се установи това е като се сравнят цените на акциите на компаниите, които са листнати и в континентален Китай (само за китайци), и в Хонконг (достъпни за чужденци). Книжата обикновено са по-скъпи вкъщи, тъй като китайският контрол върху капиталите ограничава алтернативите. Но разликата се увеличава значително, като инвеститорите в китайски активи в чужбина плащат премия от над 45% за идентични акции. Разломът е толкова голям, колкото беше и през 2015 г., когато местните акции се радваха на луд растеж провокиран от търговията на маржин. В същото време от началото на тази година досега, листнатите в континентален Китай акции се търгуват почти без промяна. Все по-дълбоко забиващият се клин отразява по-скоро песимизма на международните инвеститори, които не са засегнати от китайския капиталов контрол, отколкото оптимизма на местните играчи.

Дай ми премия

Не всички активи обаче имат по-висока премия. Междубанковите кредитни пазари са в покой, между другото поддържани от ликвидната подкрепа на Китайската народна банка. Безопасните, държавно контролирани компании в сърцето на финансовата система също изглеждат непокътнати. На 17 септември Индустриалната и търговска банка на Китай (държавна банка и по някои изчисления най-големият кредитор на Evergrand) емитира конвертируеми облигации за 6.16 млрд. долара с най-ниския купон за такава емисия в историята. Няма видимо разклащане на валутните пазари и тези на китайски дълг. Това предполага, че инвеститорите не смятат, че настоящите проблеми ще разклатят китайската система за капиталов контрол.

Какво означава за Китай по-високата премия при някои активи, притежавани от чужденци? Засега икономическият ефект е ограничен. Въпреки че чуждестранният дял в правителствените облигации на Китай нарасна през последните години, корпоративното финансиране все още във вътрешна работа. Международните институции притежават едва 1.5% от 7.6 трлн. юана (1.2 трлн. долара) от средносрочните корпоративни облигации на китайски пазар. Някои икономисти смятат, че застаряващото китайско население ще започне да формира значителни дефицити по текущата сметка вместо излишъци, което трябва да се финансира с повече външни капитали. Но тези очаквания тепърва ще трябва да се материализират. Излишъкът по текущата сметка на Китай се сви до 25-годишно дъно от 0.2% спрямо БВП през 2018 г., но удари нови върхове през 2019 и 2020 г.

Мащабната премия за риск, макар и резултат от различни правителствени инициативи, обаче би ударила друга политическа цел. През последните години регулаторите се опитват да окуражат инвеститорите да поддържат по-дискриминационно поведение спрямо риска. Те например разрешават повече фалити по корпоративни облигации, за да разсеят идеята, че държавата винаги ще е готова да спасява закъсали фирми. Тези усилия имат няколко ясни успеха. Спредът между доходността на местните облигации с рейтинг AAA- и AA- се разшири от 1.7% преди две години до 2.3% днес. Това означава, че инвеститорите обръщат повече внимание на кредитните показатели на китайските компании.

Сега тези усилия приключиха. Вместо това инвеститорите се досещат в каква посока може да се промени правителствената политика и налагат обща премия за риск, особено върху активи, които са най-достъпни за чуждестранните вложители. Вместо да помогне на инвеститорите да разграничат рисковете, неотдавнашният порой от шокове ги принуди да сложат всичко под един знаменател, като китайските компании бяха най-големите губещи от тази промяна.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар