KBC приключи покупката на Райфайзенбанк за 1 млрд. евро

"Едно от нещата, които са особени за настоящия момент, е, че сделката се извършва с инвеститор, който излиза от България, и той естествено не желае неговият бранд да продължи да бъде използван, но ние не можем да слеем двете банки за толкова кратко време", допълни Андронов, като заяви, че двете банки ще продължат да "функционират паралелно", докато трае сливането, което според ръководството няма да бъде завършено до края на тази година. Това е доста оптимистичен срок - при покупката на самата ОББ през 2016 г. и сливането и с тогава притежаваната от KBC доста по-малка Сибанк процесът отне над година.

Придобитата банка ще бъде ребрандирана като "KBC България", като смяната на името вече е заявена в Търговския регистър, както и подмяната на австрийския мениджмънт с хора от управителния и надзорния съвет на ОББ. В борда обаче остават българските директори на Райфайзенбанк като Ани Ангелова ("Банкиране на дребно") и Добромир Добрев ("Корпоративно кредитиране"). Според условията на сделката KBC ще разполага с десет дни, през които да промени облика на всички клонове и офиси на банката, след което "KBC България" ще съществува до сливането.

Любопитно е, че преди финализирането на сделката Райфайзенбанк не е разпределила печалбата си за миналата година към досегашния си собственик, а тя остава в капитала на банката. Така в платената от KBC цена реално влизат и 130 млн. лв. финансов резултат за 2021 г., което е необичайна практика. Възможно обяснение е, че сделката беше договорена преди още да се знае дали БНБ ще разреши разпределянето на дивиденти.

"Стратегията на "KBC България" ще бъде идентична с тази на дружеството майка", заяви Питър Рубен, главен изпълнителен директор на ОББ. Според Рубен, който през пролетта на миналата година пое поста на Андронов, ще има нужда от "много промени" по време преходния период, но тези промени няма да засегнат клиентите на двете банки. "Промените са изцяло вътрешни" допълни Рубен, като посочи застрахователния сектор и дигиталните технологии като ключови направления за развитие. Аналогично сливания предстоят и за придобитите и наличните управляващи и лизингови дружества, с което KBC ще се устреми към лидерски позиции и в тези сегменти.

"Последната голяма стъпка,

с която завършваме този процес", така описа рекордната сделка в банковия сектор у нас Андронов. През последните 15 години KBC придоби редица компании в българския финансов сектор от ДЗИ (70% за 195 млн. евро) и Сибанк (75% за 295 млн. евро) през 2007 г., през ОББ през 2016 г. за над 600 млн. евро до пенсионноосигурителния и животозастрахователен бизнес на NN в България през 2021 г. за около 78 млн. евро. Според Петър Андронов през това време белгийската KBC се е превърнала в най-големия чуждестранен инвеститор у нас, като общата сума нараства до над 2 млрд. евро (включително сделката с Райфайзенбанк). Освен това естествено с тази сделка и тежестта на България в групата на KBC се покачва, като самата покупка ще коства около 1 процентен пункт от капиталовата адекватност на белгийската банка.

Интуитивно напускането на реномиран западен играч и намаляването на броя на банки и съответно избора би могло да се чете като лоша новина за клиентите. Не така стоят нещата обаче според Андронов. "Конкуренцията ще стане свирепа", смята той, което ще се отрази в по-добри продукти за клиентите на банките, отговори той на въпрос от "Капитал" относно ефекта върху местния банков сектор и качеството на услугите от консолидирането на сектора през последните няколко години.

"Когато банките бяха на голяма дистанция, едната беше много голяма, с 19% пазарен дял, другата беше с 13, третата беше с 10 и надолу бяха по-малките банки, някак си, въпреки че се състезавахме, имаше една предопределеност. Tоест трудно можеш да допуснеш, че този с 13%, каквото и да прави, защото пазарът е разпределен и трудноподвижен, може да доближи водача в класирането. По този начин първите два бяха сравнително по-слабо подвижни, защото просто наистина нямаха директно предизвикателство. Преди две години излезе една френска банка, която няма да назовавам (Societe Generale - бел. ред.), и дъщерната ѝ банка се вля в една от трите големи. На практика с този акт събрахме трите големи български банки в челото с по (около) 19% дял и ако някой е имал комфорта на спокойното лидерство, това свърши."

Краят на "голямата консолидация"

Ако наистина чисто механично сборът на третата и шестата по активи банки по данни към март 2022 г. дава номер едно (с 27.3 млрд. лв.), лидерството на ОББ при финализирането на сливането далеч не е гарантирано - динамика в порядъка на няколкостотин милиона нагоре или надолу в рамките на тримесечие не е необичайна. Освен това на пазара все още има потенциални придобивки и хвърлената ръкавица може да активизира другите две големи - Уникредит Булбанк (26.6 млрд. лв.) и ДСК (25.1 млрд. лв.). Всяка от тях на този етап гарантирано ще запази лидерската позиция съответно при фирменото кредитиране и на пазара на дребно, а ОББ ще остане номер 2 и в двата сегмента.

Това, което изглежда почти гарантирано, е, че с тази сделка едрата консолидация в сектора приключва. На четвърта позиция остава Пощенска банка с около 10.6% пазарен дял, но евентуалната й покупка от някой от топ 3 и съответно целенето на около 30%, изглежда, трудно може да бъде оправдано, особено в настоящата предизвикателна среда. Петата, ПИБ, с 8.2% пазарен дял има своите проблеми с наследство от лоши кредити и въпреки няколкото половинчати опита през годините не се е стигало до продажбата й. Така че повечето потенциални покупки биха дали едва по 2-3% пазарен дял или по-малко. А това прави много трудно и за някой да достигне челната тройка.

Според Андронов конкуренцията за малките банки ще продължи да съществува, но скалирането (или мащабът) на големите три ще им позволи да инвестират в иновации и технологии. "Виждам също така четвъртата и петата банка да опитват се доближат напрегнато, или поне най-малко да не загубят дистанцията от водачите", каза той.

Регулацията е бариера за големи

Андронов изтъкна и другата бариера - банковото дело през последните години е толкова пререгулирано, по такъв огромен безпрецедентен формат, че ако не си голям, трудно можеш да оцелееш, като дейността ти на практика е поставена пред големи предизвикателства, тъй като само разходите за отчетност и контрол, които правиш, са огромна фиксирана част независимо от размера на бизнеса ти.

"За да ви подскажа какво означава, наскоро направихме сметка колко отчета ние предоставяме на ЕЦБ - 5684, и растат. Всеки месец има нови, нови и нови. Представете си една малка банка, която да трябва да направи, айде да не са 5 хил., хиляда да са, това е огромен фиксиран разход, така че мащабът... освен това капиталовите изисквания се увеличиха двойно в сравнение с 2007 г... и повече", каза банкерът.

"Да си намериш привлечен капитал, означава да излезеш на пазара и да намериш инвеститори, които да рискуват, да ти дадат привлечени средства, които да се трансформират с хибриден модел и собствен капитал. Много трудно е на малкия играч. Изобщо не е възможно да излезеш на пазарите. Откъде ще намери капитал, за да изпълни регулаторните изисквания. Това за мен наистина е много тежка задача. Да не кажа, че мащабът е задължителен в банковото дело, за да имаш шанс и да си иновативен. Всички се борим да станем по-големи", обясни Андронов.