Американските акции са най-скъпи от десетилетия

Струват ли си цената?

Не е изненадващо, ако някои инвеститори са предпазливи спрямо облигациите и склонни да харчат повече за акции.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Не е изненадващо, ако някои инвеститори са предпазливи спрямо облигациите и склонни да харчат повече за акции. © unsplash

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Опитайте малко и ще видите, че не е никак трудно да се твърди, че фондовият пазар изглежда рисков и че предстои крах. Но в дългосрочен план такива аргументи обикновено е най-добре да се игнорират. От 1900 г. насам американските акции са показвали среден реален доход от 6.4% годишно. За три десетилетия това би преобразило покупателната способност на 1000 долара в 6400 долара. Облигациите, основната алтернатива, дори не са близо. Със среден исторически доход от 1.7% годишно, те биха генерирали смешните 1700 долара. Кешът би бил още по-зле.

Урокът за днешните инвеститори, много от които бяха изненадани от възходящия пазар тази година, може да изглежда прост. Забравете за спада, който може или не може да се материализира. Просто купувайте и задържайте акции и чакайте доходи, които ще заличат всякакви краткосрочни спадове. За съжаление, има една уловка. Това, което има значение днес, не са историческите доходи, а бъдещите. И по този показател акциите в момента изглеждат по-скъпи - и следователно с по-нисък бъдещ доход - в сравнение с облигациите, отколкото през последните десетилетия.

Как може да се инвестира с малки суми и редовно

Защо акциите обикновено се представят по-добре от облигациите

Започнете с това защо акциите обикновено представят по-добре от облигациите. Акцията е право върху печалбите на фирмата, което се разтяга в бъдещето, което прави доходите по същество несигурни. Облигацията, от друга страна, е обещание за плащане на фиксиран поток от лихвени плащания и след това връщане на основния дълг. Заемателят може да фалира; промените в лихвените проценти или инфлацията може да променят стойността на паричните потоци. Но акцията е по-рисковата опция, което означава, че трябва да предлага по-висок доход. Разликата между двете е "премията за риска на акциите" - 4.7 процентни пункта годишно, които акциите исторически са печелили над облигациите.

Какво ще е през следващите няколко години? Оценяването на доходността на облигация е лесно: това е просто нейният доход до падежа. Оценяването на доходността от акции е по-трудно, но бърз показател се дава от "доходността от печалбите" (или очакваните печалби за идващата година, разделени на акционерната цена). Комбинирайте двата индикатора за десетгодишни щатски облигации и S&P 500 и имате груба мярка за премията за риска на акциите, която гледа напред, а не назад. През изминалата година тя е пропаднала.

Разгледайте сега променливите части на премията за риска на акциите: печалбите, доходите от облигациите и цените на акциите. И очакваните печалби, и доходите от облигациите са приблизително там, където бяха през октомври, когато акциите достигнаха дъно. Но оттогава акциите са нараснали много, намалявайки техния доход от печалбите и приближавайки го до "сигурния" доход от държавните ценни книжа. Това може да означава три неща. Инвеститорите може би вярват, че печалбите скоро ще започнат да растат бързо, може би заради производствен бум, задвижван от изкуствен интелект. Те могат да мислят, че печалбите са станали по-малко вероятни да разочароват, оправдавайки по-ниска премия за риска. Или може би се страхуват, че облигациите - бенчмаркът, с който се измерват акциите, са станали по-рискови.

Постоянният растеж на печалбите е идеалният сценарий. Втората опция обаче е по-мрачна: инвеститорите са позволили на своите възродени духове да ги изпреварят. Ед Коул от Man Group, управляващ активи, твърди, че по-ниската премия за риска на акциите е залог за "меко кацане", при което централните банкери свалят инфлацията без рецесия. Това става по-лесно за представяне, тъй като ценовите повишения са охладени и повечето страни досега са избегнали спадове. Въпреки това проучванията на производителите все още сочат към рецесия в този сектор и пълният затягащ ефект от увеличението на лихвите може все още да не е усетен.

Банковите такси: Марш от клона в телефона

Третата възможност е, че вместо да се захласват по акциите, инвеститорите избягват алтернативата. Миналата година беше най-лошата за облигациите и в Америка (където те загубиха 31% в реални нива), и в развитите пазари (загуба от 34%) за повече от век.

Предпазливо към облигациите

След това според Шарън Бел от Goldman Sachs не е изненадващо, ако някои инвеститори са предпазливи спрямо облигациите и склонни да харчат повече за акции, особено ако вярват, че инфлацията се е повишила структурно - нещо, срещу което акциите, като право върху номинални печалби, осигуряват защита, докато облигациите, които произхождат от фиксирани купони, не. По същото време правителствата са настроени да емитират все повече дълг, за да се погрижат за застаряващи населения, разходите за отбрана и намаляването на емисиите на въглероден диоксид, докато централните банки изчезват като купувачи. Резултатът ще бъде по-високи доходи от облигации и механично по-ниска премия за риска на акциите. Това би означавало промяна в режима към един, в който премията за риска на акциите намалява дългосрочно (а не временно, за да бъде коригирана от падане на акционерните цени).

Каквато и да е причината за натиска, инвеститорите вече са поставили залозите си на растящите печалби. В скорошен анализ Дънкан Ламонт от инвестиционната компания Schroders сравни доходите от S&P 500 обратно до 1871 г. с разликата в доходността спрямо десетгодишните облигации от САЩ. Той установи, че връзката "не е била полезна при даване на насока за краткосрочните движения на пазара". В дългосрочен план обаче има ясна връзка. За акциите, които започват с ниска разлика в доходността, да се представят добре за десет години "почти задължително условие е реалният растеж на печалбите". Оптимизмът може да ги отведе дотам, преди печалбите да трябва да се осъществят. Те не би трябвало да се намалят много, за да заключи дори дългосрочен инвеститор, че днешният пазар е твърде скъп.