Банковите такси: Марш от клона в телефона
Банките все повече вдигат таксите си за услуги на място в опит да пренасочат клиентите си да ползват повече онлайн банкиране
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
- Банките все повече вдигат таксите си за услуги на място в опит да пренасочат клиентите си да ползват повече онлайн банкиране.
- От това се възползват и финтех платформите, чиито потребители се увеличават.
- С повишаване на приходите от лихви може да се очаква, че таксите ще се покачват по-бавно.
Преди няколко години, когато ниските лихви станаха по-слаб източник на доходи, макар и основен, банките логично решиха да компенсират това изоставане с повишение на таксите по техните услуги. Така известно време приходите от тях растяха с по-голям темп от лихвените, а нивата на такси и комисионни се повишаваха чувствително, видимо и дразнещо за потребителите.
Със започналия цикъл на повишение на лихвите от централните банки в САЩ и еврозоната, чиито ефекти се прехвърлят и в България, горната тенденция отново започва да се обръща, а именно нетният лихвен доход расте по-бързо от този от такси. Така, ако за полугодието нетният лихвен доход е нараснал с 55% до 2.27 млрд. лв., ръстът при този от такси и комисиони е с 4.5% до 729 млн. лв. И голяма част от него може да се отдаде на повече транзакции и нов бизнес, а не на поскъпване на услугите.
Голямото побутване
Преглед на тарифите на банките показва, че доколкото има такова, то засяга основно онези операции, които се правят в клон на банката. И макар все повече хора вече да излизат от клона и да предпочитат операции онлайн, офисите все още си остават предпочитано място за клиентите. И ужасно скъпо за банкерите. Затова и те с ценовата си политика правят всичко възможно да побутнат и по-консервативните потребители от клона към телефона, което да им позволи да оптимизират разходите си.
В България няма официална статистика за потребителите на мобилни банкови услуги, но груба сметка на база данни от отделни институции и изследвания говори, че те вече се измерват в седемцифрени числа, броят им расте, както и ползваните услуги. И естествено доста бързо банкерите узряват за идеята, че мобилните приложения се превръщат в едно от основните им конкурентни оръжия, където цените се задържат. И така разликата между идентични услуги, изпълнени от служителя в офиса на банката и от клиента сам вкъщи, се разширява и вече е в порядъци.
Например левовият превод на каса към друга банка вече масово струва 6 лв., а с най-висока такса е Банка ДСК - 7 лв. Ако той бъде направен обаче онлайн, цената ще бъде 1 лв. Около това ниво държат таксите и останалите банки. Което е 6-7 пъти разлика, а за физически лица, които правят повече операции, това би било чувствително. Това са цени без специални условия, като много банки предлагат и сметки с различни пакетни услуги, които може да включват и определен брой безплатни преводи или плащания на комунални сметки онлайн, тегления от банкомат, различни бонуси, отстъпки и т.н.
Всичко това показва две тенденции - онлайн банкирането се оказва горещ фронт за конкуренция при банките. Другата е, че самите институции се опитват да изкарат клиентите от клона и да ги накарат да ползват все повече онлайн техните услуги. Последните са натоварени с много по-малко административни разходи за разлика от тези в офисите. Освен това по-малките банки и тези с български собственици поддържат по-ниски такси, което явно е и сред стратегиите им да задържат и привличат нови клиенти.
Разбира се, класическият клон едва ли ще изчезне скоро, но целта е да се среща по-малко и в него да се влиза по-рядко. Развитието на нео и чаленджър банките из Европа и света показа, че банкирането във всичките му форми може да се извършва и без физически обекти или поне с минималната им наличност. Те обаче логично привличат повече млади и готови да прегърнат технологиите потребители, докато класическите банки са принудени да вземат завоя по-бавно.
Финтех - конкуренция или стимул
Финтех компаниите агресивно конкурират банките при някои от услугите им - най-вече при преводите, но засега не изглежда да отхапват голям дял от техния бизнес. По различни оценки клиентите им в България са около милион, което не значи, че те са ексклузивни - повечето от тях имат сметка и в класическа банка. Например Revolut вече говори за над 600 хил. клиента тук, a втората по обем на клиенти - Paysera, има над 60 хил. Към тях трябва да се добавят и потребителите на още около дузина финтех компании, регистрирани в страната и чужбина, с услуги, валидни за България. От догодина в сектора на разплащанията може да влезе още един сериозен технологичен играч - в интервю за "Капитал" тази седмица главният изпълнителен директор на Viber заяви, че се надява да въведат плащания през приложението от догодина и в България. Макар и да го обвърза с приемане на еврото.
Макар и да не са такава голяма заплаха - повечето не предлагат класически услуги като кредити и депозити, техните модели карат банките да ги следват по отношение на финансовите технологии и услуги. През тази година например Ти Би Ай банк пусна своя карта, която е без такси, предлага светкавични преводи, олихвяване на сумите по сметката и покупки на изплащане - все услуги, типични за финтех компаниите. Освен това банката, която е специализирана в потребителското кредитиране, е и с най-ниски такси при основните услуги - преводи, сметки и теглене.
Друга услуга, която доближава банките до финтех платформите, са бързите преводи, които станаха възможни чрез инфраструктурата на БОРИКА - Blink. Чрез нея за секунди може да се превеждат до 30 хил. лв. до банките, които са я приели. При повечето таксата по нея е колкото стандартен превод. Така отпада и нуждата да се ползва бързото нареждане през RINGS, което при някои банки надхвърля 20 лв. за превод. С приемането на еврото тази система така или иначе предстои да бъде пенсионирана.
С повишаване на приходите от лихви може да се очаква, че темпът на растеж при таксите ще се забави и дори конкуренцията може да доведе до свиване при някои услуги. Но банкирането в клон никога повече няма да бъде евтино.
4 коментара
Коронния номер на ДСК. На 7-мо число банкоматите са празни и пенсионерите от зор влизат в клона да теглят пенсията и..... 7 лв такса!
Красота!
Важно е да има стригане на клиентите
С компютър е по-трудно да се краде, но се краде по-ефективно. А телефоните днес не са нищо повече от компютър с телефонна връзка. На крадците им трябва само да подменят някой модул, да речем клавиатурата, за да откраднат всичко, след като цялата сигурност е в един телефон. Една банка в Дакота оропишя и случая беше набързо потулен. Все пак банките имат добри застраховки. Но не вярвам някой да се трогне ако да речем бъга влезе в българска банка, по подобие на бъга в българските пощи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.