Жената вчера

Логично е да си зададем въпроса защо критиците на държавния социализъм не съпоставят положението на жените в селските общества на Източна Европа преди и след Втората световна война, а възприемат мантрите на западния либерален феминизъм? В същото време, след Втората световна война, докато оплакват жените в Източна Европа, американките от средната класа например живеят непрекъснато с един проблем, "който няма име", както казва Бети Фридан (авторката на Feminine Mystique, 1963. Става въпрос за проблемите на високообразованите жени във времето на бейби-бума в САЩ, които се чувстват неудовлетворени и депресирани от това, че са затворени в домовете си, депрофесионализират се и нямат възможност за професионална реализация. Кристен Годси обръща внимание на това, че винаги трябва да разглеждаме ситуацията на жените в сравнителен исторически план. Да, от една страна, жените в източноевропейските страни са много натоварени, но пък значителна част от тях се чувстват икономически независими и удовлетворени от това, че могат сами да се издържат.

След 1989 г. излязоха редица книги в този смисъл с устни разкази на жени от Полша, Румъния, прибалтийските страни за това как осмислят живота си по време на държавния социализъм. Дори и в България издадохме такава книга ("Техните собствени гласове", 2003 г.) В крайна сметка подчинението на жените и невъзможността за пълната им еманципация (и равноправие) във всички общества се дължи на (еволюиращата, но винаги налична) патриархалност много повече, отколкото на характера на политическия режим, в който живеят. И тук само искам да задам реторичния въпрос кой има интерес от днешното истерично настояване на "традиционните български ценности", които ни връщат назад във времето, когато "българката" е единствено домакиня, майка и съпруга Който не знае историята си, е осъден да я преживее отново.

Другият мит, който доминира в западната феминистка литература (и в изследванията на източноевропейските учени, които безкритично се съгласяват с тяхната парадигма), е мнението, че еманципацията в Източна Европа идва отгоре, докато в западния свят всичко тръгва отдолу. До известна степен е вярно, защото структурите на обществата са различни. Но както показва Кристен Годси, през декември 1961 г. Джон Кенеди създава - начело с Елинор Рузвелт - Президентска комисия по статута на жените, предвестник на американската политика на "еманципация отгоре". Това е само един пример и тук нямаме възможност да обърнем внимание на всички аспекти на дебата, свързан с еманципацията на жените от бившия социалистически лагер. Би било много арогантно от наша страна като историци да отречем позитивните аспекти на женската еманципация. Това означава да пренебрегнем съществуващите исторически свидетелства и гласовете на жените - участнички в събитията след Втората световна война. Би означавало да пренебрегнем например политиките за жените на Международната федерация на демократичните жени, в която членува и България.

Подобни политики, създадени от жени за жени, са адаптирани и прокарвани като държавна политика от българските активистки чрез дейността на Комитета на движението на българските жени в много случаи в противоречие и с борби с мъжкия политически естаблишмънт. Елена Лагадинова, на която е посветена голяма част от тази книга, е само една от тези жени. Книгата е ценна и с това, че представя преплетената история на феминизмите в света във времето на студената война по примера на българския износ на феминистки идеи в третия свят, в Африка.

Същевременно, когато се говори за еманципацията на жените по време на държавния социализъм по един по-нюансиран начин, не означава, че се реабилитира "старият режим" или че си затваряме очите пред реалните престъпления на комунистическите режими, както твърди хегемонистичният неолиберализъм. Книги като "Вторият свят,вторият пол" просто искат да обърнат внимание върху това "как някои социалистически идеали, включително и този, подкрепящ държавната еманципация на жените, формират хода на нашата колективна история към по-добро.

Защо книгата се казва "Вторият свят, вторият пол"?

- Според мен с това заглавие Кристен Годси подсказва, че въпреки напредъка с еманципацията на жените по време на държавния социализъм в нито една страна от социалистическия блок не можем да говорим за пълна еманципация на женския пол. Те си остават вторият пол. С идеологическото избуяване (или по-вярно "пробуждане" на непреодолените) традиционалистки и патриархални нагласи в източноевропейските общества след 1989 г. за съжаление това става все по-видимо.

Искам да завърша с още едно важно послание на книгата на Годси: Глобалният феминизъм постига повече благодарение на конфронтацията между мъжете политици от първия и втория свят във времето на студената война. Иска ли им се или не, мъжете политици трябва да признаят, че международното ляво женско движение е направило много за равноправието на женския пол по света.

"Вторият свят, вторият пол" е съвместно издание на "Изток-Запад" и "Колектив за обществени интервенции". Преводът е дело на Валентина Миткова и Наталия Афеян. Цена: 15 лв.