Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Преди месец почина Рут Гинсбърг, втората жена съдийка във Висшия съдебен съвет на САЩ. Не само в Америка, но в целия свят хиляди хора споделиха тъгата си от загубата на една невероятна жена и пламенна феминистка, чиито принципност, борбеност и сила със сигурност ще продължат да вдъхновяват момичетата от различни поколения.
Знаем кои са личностите като нея, постигнали толкова много за равноправието между половете отвъд океана, но познаваме ли собствените си български, а дори и европейски активистки, на които да благодарим за това, че днес жените могат да гласуват, да работят каквото пожелаят и да имат право по закон на същото заплащане, каквото имат и техните колеги мъже? Отговорът е не.
Този месец на български език излезе книгата "Вторият свят, вторият пол" на американската етнографка, специалистка по Русия и Източна Европа, преподавателка в Пенсилванския университет Кристен Годси, която подробно описва постиженията на феминистките от социалистическите страни по време на студената война. Силното й желание е техните усилия да не бъдат забравени нито на Изток, нито на Запад и да не бъдат изтрити от историята само защото битките и победите им попадат в историческите рамки на тоталитарни режими. Те едва ли някога ще се превърнат в попикони като Рут Гинсбърг, чиито цитати се споделят със собствен хаштаг, но е важно да знаем за тяхното съществуване.
Още със заглавието си книгата "Вторият свят, вторият пол" хвърля мост към емблематичния труд на Симон дьо Бовоар "Вторият пол". Годси показва мрежата от връзки, които създават женските движения между така наречения "втори" и "трети" свят, между Източна Европа и африканските държави.
Кристен Годси се заема с трудната задача да реабилитира усилията на женските движения и на техните участнички не само пред западните феминистки, но и тук - в Източна Европа, пред техните собствени наследнички. Като антроположка авторката събира информация на терен или се среща и разговаря с активистките в България и Замбия, някои от които вече са на преклонна възраст.
Ако целта на книгата й е да покаже, че е възможен не само един вид феминизъм - този на либералните американци, то тя успява, защото в нейното изследване се вижда нагледно как феминизмите са в множествено число. В условията на тоталитаризъм българките трябва да положат още по-големи усилия, за да извоюват правата си, въпреки че на теория политическият режим подкрепя равноправието. Кристен Годси не защитава държавния социализъм и тоталитаризма, тя търси отговор на въпросите какво са успели сами да извоюват жените в онзи исторически период, феминизмът "спуснат отгоре" ли е, официозен, само на думи ли е, или е органичен, дошъл от инициативата и дневния ред на активистките?
Показателен е примерът с изборите: всички жени в България получават право да гласуват едва през 1944 г. (през 1938 г. право да бъдат гласоподавателки са получили "омъжени, разведени или вдовици"). Това е един символен, но ироничен акт - жените могат да избират, но България вече е тоталитарна държава и комунистическата партия бетонира властта си през следващите 40 години, като реални избори няма. Това води към основателното притеснение на либералните феминистки на Запад, което често прераства в предразсъдък - как е възможно в условия на потиснически политически режим женската част от населението да успява да постигне повече свобода. "
Тезата на Годси не е популярна и сред мейнстрийма на американската академична общност, където се смята, че социализмът като не-свобода, не може да произведе феминизъм, който е oсвободително движение par excellence", каза проф. Милена Кирова на представянето на българското издание на книгата в "Гьоте институт".
В книгата на Кристен Годси българските активистки оживяват през собствените си думи, като често не е било лесно да се стигне до тях. Обидена от отношението към нея по време на прехода, Елена Лагадинова (1930-2017), дългогодишна председателка на Комитета на жените в България, в началото отказва да се срещне с Годси. А тя има много какво да разкаже - от учен в областта на генетиката и биологията става ръководителка на КДБЖ и води делегация на срещата на ООН в Мексико в началото на 70-те години. Влиянието на жените от социалистическия блок в ООН тогава е голямо. Годси споделя интересното наблюдение, че първата жена космонавт - рускинята Валентина Терешкова, несъзнателно прави много за правата на жените в САЩ. По време на студената война и в условия на непрестанна надпревара американците определено не са искали да останат по-назад.
През 1973 г. Елена Лагадинова е лобирала за приемане на Закона за въвеждане на три години майчинство в България, по силата на който жените са защитени от уволнение през този период. Факт, който впечатлява Годси, защото в САЩ, а и в много държави по света все още нямат подобна закрила: много от делата, които самата Рут Гинсбърг е водила, са за да защити бременни жени от уволнение.
Кристен Годси прави Елена Лагадинова героиня на няколко свои книги (The Left Side of History и Red Hangover: Legacies of Twentieth-Century Communism), които добиват такава популярност в САЩ, че губернаторът на Калифорния Джери Браун идва да се срещне с Лагадинова в България.
Една от последните книги на Годси Why Women Have Better Sex Under Socialism: And Other Arguments for Economic Independence става обект на международен интерес и вече е преведена на 12 езика, но не и на български.
"Вторият свят, вторият пол" е съвместно издание на "Изток-Запад" и "Колектив за обществени интервенции". Преводът е дело на Валентина Миткова и Наталия Афеян. Цена: 15 лв.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.