Следващите 30 | Как ще звучи хитът на 2053 година

Демократизацията на музиката ще позволи на ярките нешлифовани бисери да се прокраднат до топ места в класациите

   ©  Никола Андреев
Боян Бояджиев (Пинтър) е създател на Spike Music Showcase, международен фестивал за изгряващи изпълнители в съчетание с конферентна програма с участието на професионалисти и ментори от музикалната индустрия. Форумът започна през миналата година в Пловдив, а през тази отбеляза второ издание. Преди да инициира Spike, Боян е дългогодишен мениджър на групи, фестивали и клубове. Пише прогнозата си за бъдещето, докато е между конференции в Швеция и Румъния.

На 5 септември 2053 ще се навършат 107 години от рождения ден на Фреди Меркюри, а аз ще се наслаждавам на един прекрасен холограмен концерт на Queen, на който ще мога да си избирам между версия на Роджър Тейлър от 2016, Брайън Мей от 90-те, Джон Дийкън от 70-те, и Фреди в жълтото си яке от концерта на "Уембли". Всички образи ще са дигитално изпипани до перфектност и холограмата ще се "проектира" в хола ми. Виждам бъдещето на слушането на музика и като цяло преживяването ѝ по-скоро като лично и интимно събитие, отколкото социално.

Стрийминг платформите, аудио- и видеоформатите дават пълната свобода на публиката да избере кой какво и кога да слуша и гледа. Създателите на музика няма да имат избор как да навигират този процес, тъй като платформите са единствените полета, където могат да се конкурират на широкия пазар.

Хората в бранша ще трябва да работят още по-усилено, за да създадат фен база и да започнат да възвръщат инвестицията, вложена в кариерата им. Както и преди, музикантите ще имат нужда от силен екип, за да може тяхното творчество да достигне до възможно най-много хора.

Що се отнася до физическите носители на музика, те ще продължават да се радват на нишов интерес, но няма да достигнат нивата, които имаха преди навлизането на стрийминг технологиите.

Друга сегашна тенденция, която ще се развие още по-силно, ще бъде почитателите да подкрепят любимите си изпълнители с купуването на тениски и други продукти от т.нар. им merchandise - начин за артистите да превъзмогнат ниските приходи от стрийминга.

Независимо от навлизането на холограмите и изкуствения интелект, публиката ще жадува за живата връзка между изпълнителя и фена. Проблемът за някои изпълнители, които са иначе много силни в дигиталните среди, ще бъде, че тяхното изпълнение обикновено губи от своето качество в превода му между слушалките и голямата сцена.

Младите меломани ще продължават да откриват нови артисти, но от все повече точки на света. След като кей-поп манията покори света, сега идва и времето на африканските артисти, които умело комбинират комерсиалните влияния и бийтове с рими и щрихи от стотиците местни езици.

От друга страна, мисля, че още по-напред в бъдещето пазарът все повече ще се зарежда от вътрешна продукция, най-вече защото покрай технологиите днес е по-лесно за всеки да създава и продуцира музика. Вследствие на това местната публика все повече ще издига музиканти около себе си до ранга на мегазвезди, а самите музиканти ще спрат да търсят реализация на по-големи пазари.

Слушателите ще виждат това като инвестиция и печалба за себе си. Например наскоро основаната платформа JKBX позволява на всеки да стане инвеститор в нови продукции. На първо време феновете ще могат да избират от селектиран каталог от песни, чиито автори са отдали необходимите права и лицензи с цел да направят инвестицията в тях по-лесна и легално защитена. По този начин някой ден можем да притежаваме 1% от приходите на нечий албум, ако той е лицензиран по този начин.

Борбата за билети ще се изостри, особено за мейнстрийм артисти от ранга на Тейлър Суифт, Бионсе, The Weeknd. Независимо от навлизането на холограмите и изкуствения интелект, публиката ще жадува за живата връзка между изпълнителя и фена. Проблемът за някои изпълнители, които са иначе много силни в дигиталните среди, ще бъде, че тяхното изпълнение обикновено губи от своето качество в превода му между слушалките и голямата сцена.

И в бъдеще хората ще пазаруват концертни билети така, както пазаруват за полети, но мейнстрийм звездите нямат гарантирана, недостижима позиция в индустрията.

Креативните индустрии работят под икономическата презумпция "никой не знае". И наистина, никой не знае как един сингъл или албум ще се приеме, преди да е видял бял свят. Перфектната песен, която да се хареса на всички, все още не е написана.

Демократизацията на музиката ще позволи на ярките нешлифовани бисери да се прокраднат до топ места в класациите. Това е вълнуващият момент за мен. Дали ще ги възприемем чрез плейлисти, телевизионни предавания или от уста на уста, ново и пленяващо музикално произведение винаги ще достига до нас. Ако достатъчно голям брой слушатели го подкрепят, то ще се задържи, защото нашият интерес ще го направи финансово устойчиво.

За жалост, тези хитове, които достигат големи висини бързо, имат тенденцията се свличат надолу с още по-голяма скорост. Както споменахме, в някои особено пренатоварени пазари като този в Южна Корея мултимилионен сингъл може да сложи една група на върха на класациите за няколко седмици. Но след шест месеца ще прочетем за тяхното "голямо завръщане" на гърба на втората им песен.

Пазарните сили в съвкупност с местната конкуренция изместват новите имена толкова бързо, че в Европа понякога откриваме имена от Азия, след като те вече са предали щафетата на следващите.

Едно от предизвикателства пред нас е да посочим каква е реалната цена, която артистите трябва да платят, за да са част от музикалната индустрия. Тази цена има много измерения: финансова, емоционална, психологическа, не на последно място и физическа.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар