Цената на климатичното бездействие за България би била 59 млрд. евро
Амбициозни климатични политики пък биха донесли ползи за страната от поне 7.6 млрд евро според доклад
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Изследване показва, че ползите от инвестиции във въглеродно неутрална икономика надхвърлят разходите при всички случаи и за всички държави в ЕС
- Ползите само за БВП и публичния бюджет на България от амбициозни климатични политики се оценят на 3.4 млрд. евро
- Най-значителни ползи би имало в областта на енергийната сигурност
Ако България не предприема никакви действия по отношение на климатичните политики, това ще ѝ струва 59 милиарда евро. Става дума основно за загуби от свързани с климата екстремни събития. Следването на настоящите климатични политики също не е достатъчно - това би довело до загуби от 12 милиарда евро, ако не се повиши амбицията до ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса.
В същото време следването на сценарий, съвместим с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса, ще доведе не само до избягване на тези загуби, но и до допълнителни финансови ползи от 7.6 млрд евро - или почти 10% от БВП на България за 2022 г.
Това са част от изводите за нашата страна от доклада "Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи", публикуван от мрежата организации CAN Europe, от която е част българската организация "За Земята", която и разпространи доклада.
Прави впечатление, че и в двата случая загубите в България са над два пъти по-високи от средните за ЕС, което говори ясно за високата уязвимост на страната. В същото време обаче ползите от амбициозни политики тук биха били също сред най-големите в ЕС.
Изчисленията на ниво ЕС показват, че Зелената сделка и следването на целта от 1.5 С от Парижкото споразумение ще доведат до допълнителни ползи от 1 трилион евро до за съюза до 2030 г.
За доклада
Изчисленията в доклада са направени с помощта на два компютърни модела - COACHH, финансиран от Европейската комисия и COMBI, създаден от консорциум между университети, образователни и експертни организации. Използваните данни са от Европейската комисия.Изследването прави сравнение между три сценария - бездействие, минимални мерки и амбициозни реформи за ограничаване на затоплянето до 1.5 С. За всяка една от 13-те анализирани държави в ЕС резултатите потвърждават, че ползите от инвестиции във въглеродно неутрална икономика надхвърлят разходите и водят до подобрено здраве, увеличаване на броя на зелените работни места, намаляване на енергийната бедност и материалния отпечатък, и намаляване на свързаните с изменението на климата загуби.
Най-значителните ползи от амбициозния сценарий за България ще са в областта на енергийната сигурност - 2.1 млрд евро. Става дума за избегнат внос на изкопаеми горива и избегнати други инвестиции в технологии за изгаряне за производство на електроенергия. Така ще се намали цялостната употреба на енергия, но и цената ѝ.
Ползите само за БВП и публичния бюджет са в размер на 3.4 млрд. евро. Тук е изчислен ефектът от общото търсене на стоки и услуги и ефектът, който инвестициите биха имали върху бюджета. Общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9.2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия. Само по себе си това е значителен стимул за предприемане на навременни действия в областта на климата.
Спестените ресурси или ресурсна ефективност биха били в размер на 1.8 млрд. евро - или с други думи, комбинация от намален материален отпечатък, спестен разход на изкопаеми горива през целия жизнен цикъл и избегнат добив на метални руди.
Здравните ползи са оценени на 300 милиона евро - кумулативно от избегнати изгубени години живот и преждевременна смъртност, дължаща се на ФПЧ 2.5; избегнати смъртни случаи вследствие на озоново замърсяване; избегната повишена смъртност през зимата и заболеваемост през зимния период (най-вече от астма).
Всяка година почти 14% от БВП на България се губи (под формата на преждевременна смърт и заболеваемост) заради замърсяване на въздуха. Данните от ОИСР от 2019 показват недвусмислено лидерство на България сред ЕС-27, следвана от Румъния с 8,4% от БВП. Данните за страната ни са сходни с тези на държави като Китай, Сърбия, Босна, Украйна.
"На фона на разгорещените дебати за ползите от Зелената сделка става все по-ясно, че ЕС и в частност България ще спечели, ако се движи в крак с времето. След поредица от анализи, концентрирани върху здравните ползи, имаме и тези убедителни данни, които разглеждат темата от различни страни. Категорични сме, че амбициозните и навременни климатични решения ще се отразят положително на икономиката на България", казва Радостина Славкова от екип "Климат и енергия" в "За Земята".
7 коментара
Въпреки огромния скок на енергията от ВЕИ, за 2023 г. отделените въглеродни емисии са рекордни за всички времена.
Да припомня, че най-големият "производител" на СО2 са океаните. И няма как самоудушаваща се енергийно зелена Европа да смята, че прави нещо, при положение, че цяла Азия и Латинска ползват на макс въглищните си централи.
Проблемът на всички тези модели е, че те са хаотични- не може да се правят дългосрочни прогнози на тяхна база. По някаква странна причина дори и хората, които са наясно с това /някои математици- определено не всички/ и те мълчат като риби! Това, което се предлага е да променяме модела, но той си остава хаотичен, въпреки всичко! Друг начин за намаляване на влиянието на глобалното затопляне е като намалим началните условия-като намалим популацията! Това обаче не е много хуманно- за да оцелеят следващите поколения- трябва да намалим сегашните?! Доста е фашистко, нали?! Истината е, че климатолозите си вземат грантовете и не предлага устойчиво решение, защото такова просто няма! А ние трябва да се научим да живеем в една доста по-враждебна среда!
До коментар [#3] от "Georgi Georgiev":
Правите ли разлика между модели на земната климатичната система и коментираните в тази статия, които са основно икономико-технологичен тип модели, и не се разработват от климатолози? Това, че математически и двата типа модели използват теория на хаоса, не дава основание за изводите, които правите. А пък обобщението "че климатолозите си вземат грантовете и не предлага[т] устойчиво решение" няма нищо общо с истината!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.