Защо се "къса" връзката между НИМХ и бизнеса

Местните метеорологични модели имат повече предимства, но сътрудничеството между учените и компаниите куца

Не може да използваш глобален модел за наблюдение на атмосферата със спътници и просто да вземеш картинката за България, данните няма да са съобразени с локалните особености на времето, казват от НИМХ.

Рая Лечева

Не може да използваш глобален модел за наблюдение на атмосферата със спътници и просто да вземеш картинката за България, данните няма да са съобразени с локалните особености на времето, казват от НИМХ. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Много компании във ВЕИ сектора предпочитат да наемат щатен метеоролог, използват и външни агенции, но не и НИМХ.
Комуникацията на земеделските производители и НИМХ от години не е на добро ниво.
Институтът е ценен за осигуряване на дългосрочни прогнози, за да знаем как да се адаптираме към климатичните промени, казват земеделци.

Въпреки че днес метеорологията има изключително важна роля за куп икономически сектори заради опасността от внезапни екстремни събития, бизнесът рядко използва услугите на НИМХ за прогнозиране на времето.

Прогнозата за времето влияе на всеки бизнес от селското стопанство, туризма до строителството. Става по-важна за възобновяемите източници както за вятърните, така и слънчевите централи. Например, градушките (а и частиците от противоградни ракети) могат да наранят сериозно фотоволтаичните инсталации, а запрашаването на въздуха със сахарски пясъци - да намали производителността им.

Ако преди предпазвахме полетата при разбиване на градовите зърна, днес пазим панелите, които са много чувствителни и лесно могат да бъдат повредени, сподели Стефан Георгиев от Изпълнителната агенция "Борба с градушките".

Много компании обаче предпочитат да наемат щатен метеоролог, използват и външни агенции, но не и НИМХ, твърдят от ВЕИ сектора. Изненадващо, не е много по-добра ситуацията в селското стопанство. "Комуникацията ни като земеделски производители и НИМХ от години не е на добро ниво", коментира за "Капитал" и Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Той посочва, че тепърва изграждат комуникация помежду си, а тя е изключително важна. На своите полета земеделците вече ползват агрометеоботове на основата на изкуствен интелект за краткосрочни прогнози, но ползите от НИМХ са в дългосрочните прогнози.

"Те могат да ни помогнат да се адаптираме към климатичните промени. Важно е да знаем как да променим грижата за културите и какви нови култури да отглеждаме. Бюджетът за агрометеорология трябва да се увеличи, за да може да има повече хора по места, които да анализират информацията от станциите, да правят анализи, да подготвят данни и препоръки", смята шефът на НАЗ.

"Фирмите биха могли, ако искат, да използват и нашите услуги", коментира за "Капитал" доц. Лилия Бочева, директор департамент "Метеорология" в НИМХ. Местните модели за предвиждане на времето имат съществени предимства пред глобалните, но в същото време бизнесът трябва да знае за тях и да бъде убеден, че са по-добрият избор. За това е нужна проактивност и повече предприемчивост от страна на учените - нещо, с което те очевидно не се справят много добре.

Редом с това, както ръководството на НИМХ, така и самите земеделци посочват като проблем намаляването на наблюдателите, които отчитат данните от метеорологичните станции.

За разликата между глобалните и локалните модели

Повечето компании използват данните от един глобален модел, който не отчита реално ситуацията на местно ниво, казва доц. Бочева. Не може да използваш глобален модел за наблюдение на атмосферата със спътници и просто да вземеш картинката за България, данните няма да са съобразени с локалните особености на времето - количеството потенциален валеж на повече от 850 хектопаскала или 1500 м, например, на Черни връх не е същото, което ще падне и в самия град София, която е на 500 м височина, казва експертът.

Тя добавя, че няма универсален модел, който да прогнозира най-точно и в НИМХ ползват поне четири-пет модела. На база на силните и слаби страни на всеки от тях, метеорологът преценява кой да използва.

На регионално ниво неточността на информацията се задълбоча, коментира Бочева. Например в Силистра компания е имала нужда от практически данни за скоростта на вятъра и има съмнение дали средната скорост на вятъра е изчислена правилно, а това за вятърната енергия е много важно. Частната фирма, която е направила моделирането е използвала готов модел без реално измерване, което е основният недостатък, коментира Бочева.

Тя обяснява, че е изключително важно да се правят и реални измервания на място. Колкото и умни да са технологиите, трябва да има и реални хора, които да правят измерванията на място от метеорологичните станции в страната и да подготвят анализите, посочи експертът. Често радарите на станциите се повреждат или се крадат и е важно да имат физическа охрана, сподели тя. Все по-малко хора обаче се съгласяват да са наблюдатели заради ниското заплащане.

Да "презентираш" или да създадеш прогнозата за времето

Стотици сайтове предоставят информация за времето, базирайки се само на един готов модел. Метеорологът не е просто презентатор на времето, едно е да разкажеш тези картини, друго е да ги създадеш, казва Бочева. Всички карти на времето по българските телевизии идват от НИМХ, а те често се ползват и от редица медии, без съобразяване с авторските права.

НИМХ предоставя данни и анализи за държавни институции напълно безплатно - средно над 15 000 експертизи годишно, докато такси заплащат само частни фирми и лица. Но по неофициална информация и услугите към отделни институции не са съвсем безплатни.

Когато технологиите не помагат

На въпроса защо новата система METEOALARM не предвиди наводненията в Карлово, които се случиха само дни след като беше представена през 2023 г., от НИМХ посочиха, че става дума за изключително рядка ситуация. Валежът в Карлово е веднъж на 610 години. Моделът отчита, че ще паднат над 60 литра на кв м, но колко точно е трудно да се каже, посочи доц. Бочева.

В Царево наводнението беше прогнозируемо, защото в района такива валежи се случват веднъж на 20 години. Ние работим постоянно в storm-ови режим, коментира Бочева. За наводненията в Царево и на 6-ти септември, трябваше да оценим синоптичната обстановка, валежите да сравним с нормите, защото заместник-министърът трябваше да докладва до обяд, защото там умират хора.

Освен това изключително многото модели днес затрудняват работата на метеоролога, посочи Анастасия Стойчева, директор департамент "Прогнози и информационно обслужване". Прогнозите могат да се направят по минути, но това зависи от възможностите на системата, ние използваме тези функционалности, които можем да си позволим като ресурс, коментира Стойчева. С огромни усилия от "трънки и глогинки" се опитваме да постигнем висок резултат и качество, подчерта специалистът.