Промени се, за да те харесат

Ако партиите в парламента са достатъчно силни, няма да има място за нови играчи в системата

Политическите страсти са само зад стените на сградата на Народното събрание. Засега
Политическите страсти са само зад стените на сградата на Народното събрание. Засега
Политическите страсти са само зад стените на сградата на Народното събрание. Засега    ©  Надежда Чипева
Политическите страсти са само зад стените на сградата на Народното събрание. Засега    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Да бъдем ли активни, или да се спотайваме, докато отмине бурята? Да правим ли реформи, или да изчакаме президентските избори през 2011? Кои правила за изборите да променим, какво да включим в избирателния кодекс, така че да спечелим? Това са някои от въпросите, които сигурно се обсъждат в централите на парламентарните партии у нас.

За тях предстоящият политически сезон ще е периодът, в който ще трябва да влязат в нужната кондиция, ако искат да се представят добре на изборите за президент и местна власт през есента на 2011 г. Иначе казано, ако догодина по това време ще гледаме политическото представление местни и президентски избори, то сега ще сме зрители на тяхната предпремиера. "Всеки кмет и общински съветник е капитал и ресурс за следващия вот за Народно събрание и нито една от парламентарно представените политически сили не може да си позволи да покаже слабост", казва политологът Румяна Коларова. Това ще е движещият мотив в поведението на ГЕРБ, БСП,"Синята коалиция", "Атака", ДПС и "Ред, законност и справедливост" в Народното събрание.

"Трите основни за сезона теми са избирателният кодекс, бюджетът за 2011 г. и здравната реформа", прогнозира още Коларова. Решенията, които партиите в мнозинството ще предложат по тях, могат да бъдат консенсусни, но и да са в резултат на това, което наричаме "политически пазарлък в смисъл на критики, отстъпки и взаимни компромиси". Ако пък се стигне до гласуване без съгласие, ще оформят линии за противопоставяне между ГЕРБ, "Атака" и "Синята коалиция". БСП трябва да стане отново притегателен център за лявото пространство, РЗС да се съживи, ако може, а ДПС да реши дали ситуацията, в която се намира, я устройва. Всяка от тези партии трябва да се опита да е максимално силна, защото, ако те се представят добре на местните и президентските избори, няма да има място за нови конкуренти в политиката. Как може да стане това?

ГЕРБ

Успехът зависи от реформите

Каквито и решения да взима мнозинството на ГЕРБ в парламента, (не)подкрепата за формацията ще зависи от това, което прави правителството, и от работата на министрите. Според политолога Румяна Коларова силата на управлението на Бойко Борисов е, че то стъпва върху оперативен анализ на общественото мнение. И поне засега тази стратегия му помага да излиза от критични ситуации с минимални загуби - както когато прави непопулярни стъпки, така и когато намира решения на зачестилите скандали и съмнения за конфликт на интереси на депутати от мнозинството.

Голямата опасност за ГЕРБ според социолога Юрий Асланов е разочарованието от липсата на видими резултати в управлението. "Като изключим сектора вътрешен ред и сигурност, всички останали сфери са под критичния огън от страна на избирателите", смята той. Това поставя управляващата формация пред сериозна дилема - запазване на статуквото до президентските и местните избори през 2011 г. или реформи срещу загуба на гласове. И в двата случая ГЕРБ ще плати определена цена. В първия имитацията на реформи ще означава удължаване на изхода от тежката икономическа ситуация, вторият пък почти сигурно ще доведе до отлив на избиратели. "Докато по двете основни теми за новия политически сезон - приемането на бюджета за 2011 г. и изборното законодателство - може да има хепиенд, то при здравната реформа е сигурно, че ще има 100% загуба на гласове. Въпросът е тя да не се прави с философията на изборната география, защото това ще е тежка политическа грешка", казва Коларова.

Каквито и загуби в гласове да понесе ГЕРБ от участието си във властта, те едва ли ще са чак толкова тежки, че да отнемат мястото й на първа политическа сила. Поне в рамките на следващата година. Големият въпрос е какви ще бъдат отношенията на партията към останалите формации на местните и президентските избори. Особено към ДПС, доколкото поне досега гласовете на партията на Доган бяха решаващи за спечелването на президентския пост. Бойко Борисов вече направи заявка към избирателите на ДПС, като обеща правителството да решава местните проблеми, а не Движението. Подобна стратегия имаше и Иван Костов при правителството на ОДС, но не успя.

БСП

Да разберат кои са и какво предлагат

При БСП е най-сложно. Според Юрий Асланов социалистите имат два пътя - единият да не правят нищо, като се надяват, че след ГЕРБ просто ще дойде и тяхното време, а другият - да се радикализират, като се "отъждествят със задаващите се граждански активности - протести, недоволство, демонстрации". В най-кратко време обаче от "Позитано" 20 трябва да намерят цел, около която да се обединят привържениците и елитът на партията, а не да се занимават с т.нар. лидерски проблем на БСП.

Най-вероятно Сергей Станишев ще бъде оставен начело на формацията и след конгреса на 16 октомври, а смяната му ще стане пак актуална след местните и президентските избори през есента на 2011 г. - вътрешната опозиция в момента не може да събере сили да го свали. Ръководството на партията се успокоява отчасти и с факта, че повечето от привържениците на БСП се тревожат повече как да се върнат отново на власт, отколкото кой ще е начело. За да се намери пътят обратно към управлението на държавата обаче, социалистите трябва да си отговорят - "кои сме ние в политиката и какво предлагаме". "Не трябва да са повече от пет неща, но да са ясни и да са различни от това, което прави ГЕРБ", е рецептата на Асланов.

БСП има полза от ролята на жертва, в която я набутва ГЕРБ, защото, когато партията е атакувана, привържениците й се обединяват. Стига да не се вживеят в ролата на "наблюдатели от Варшавския договор" (по Румен Петков).

Едно от най-големите предизвикателства пред БСП е очакваният старт на гражданско-политическия проект на президента Георги Първанов. Социалистите ще трябва да избират дали ще се оставят да бъдат засмукани в шарената му палитра, или ще отстояват водещата си роля в лявото пространство. Изборът най-вероятно ще бъде предопределен от резултата на БСП на местния и президентския вот.
Атака

Да слязат от въртележката в движение



"Атака" в най-голяма степен безусловно подкрепя ГЕРБ в управлението. Без гласовете й управляващите биха постигали трудно и нестабилно мнозинство в Народното събрание. Цената, която плащат националистите за това, е почти пълното обезличаване на партията им. Недоволни активисти в страната направо напуснаха структурите на "Атака" - в Сливен, Бургас, Пловдив т.н. "Пропастта между очакванията на симпатизантите и ръководството на партията е видима и тя нараства", коментира Юрий Асланов. Според него привържениците на Волен Сидеров са "трайно опозиционно настроени и не се чувстват уютно в прегръдката с властта". Промяна в поведението на партията може да настъпи, когато "Атака" реши как ще участва на президентските избори през 2011 г. - самостоятелно или ще подкрепи ГЕРБ. В първия вариант трябва да започне разграничение от политиката на управляващите и това ще се види при гласуването на депутатите националисти в Народното събрание. Лидерът им вече обяви, че ще настоява "държавата да се върне в сектори като енергетика, оръжейна индустрия и инфраструктура, за да има пари за пенсии". Социолозите са скептични, че ако "Атака" заложи на рязкото опозиционно говорене, поведението й ще се възприеме от избирателите като искрено, защото става преди изборите. Освен това, веднъж изоставили нишата на национализма и крайното говорене, ако пак се насочат натам, представителите на партията ще се конкурират за същите симпатизанти с ВМРО и "Ред, законност и справедливост". "РЗС, защото все пак има своите девет депутати, а ВМРО - защото има своите представители в местната власт", коментира политологът Румяна Коларова.

Досега самостоятелните инициативи на партията (да се въведе държавна регулация за банковите лихви, да се премахнат новините на турски език в БНТ) минаха и заминаха без резултат. Дори най-големият скандал, който хората на Сидеров предизвикаха в края на политическия сезон, като разгониха екип на турската обществена телевизия TRT, дошъл да прави филм за България, отшумя за няколко дни без последици. "Просто трябва да довършат този мандат като подкрепящи управлението и да се мъчат малко преди следващите парламентарни избори да вземат мерки да прескочат избирателната бариера, което определено ще им бъде проблем", коментира Юрий Асланов.
ДПС

Снишаването работи


Отливът на избиратели от ГЕРБ и непреливането им към други политически формации работи изцяло в полза на ДПС, защото, ако някоя партия има интерес от ниска избирателна активност, то това е движението на Доган. "ДПС печели от кризата при останалите", смята Асланов. Дори обвиненията в корупция към някои от хората на Ахмед Доган в изпълнителната и местната власт не водят до отлив на гласоподаватели. Безболезнено минаха и рокадите по върховете на партията, които лидерът направи в началото на 2010 г.

Поведението на "конструктивна опозиция" (по думите на зам.-председателя Лютви Местан) вероятно ще продължи. Двата големи въпроса пред ДПС са на местния вот да запази влиянието си в смесените райони и досегашните позиции в регионите без компактно турско население, както и да продължи да има решаваща роля в президентските избори на втори тур. Ключов за партията ще се окаже проблемът с кого ще си партнира. "Най-естествената комбинация би била ДПС да си сътрудничи с БСП за избор на държавен глава. Но тогава големият риск за движението е да се окаже, че гласовете му вече не са нужни", смята Румяна Коларова. За кметския вот досега ДПС използваше следната тактика - там, където няма голямо влияние, подкрепя печелившия кандидат, независимо дали той е от управляващата партия или от опозицията. Опит този модел да сработи и при ГЕРБ беше направен на частичните избори в Габрово неотдавна, но тогава управляващите категорично отказаха "подкрепата".

И ако ГЕРБ въведат условието за уседналост и ограничат гласуването на българите в Турция в избирателния кодекс, тогава тежестта на ДПС ще намалее.
Синята коалиция

Обречени да бъдат заедно


Опозиция в рамките на управляващото мнозинство, каквото поведение си избраха от "Синята коалиция", засега нито им носи дивиденти, нито им отнема от гласоподавателите. Подкрепата за сините, според социологическите проучвания, е застинала в рамките на резултата от миналите парламентарни избори. "Полуучастието на "Синята коалиция" в мнозинството я легитимира в управлението, а неприсъствието й във властта разочарова привържениците й ", обяснява Асланов сложната ситуация, в която се намират двете десни партии. По думите му обаче за разлика от "Атака" сините много по-лесно могат да се разграничават от непопулярните решения на управляващите. "За тях в много по-голяма степен подобно поведение би се възприело като естествено, особено за справедливите и разумни критики предимно в икономическата и финансовата сфера", смята той. От тази гледна точка очакванията са, че "Синята коалиция" ще продължи досегашното си поведение на разграничаване от ГЕРБ. СДС и ДСБ вече заявиха, че няма да подкрепят здравната реформа във вида, в който тя се предлага от управляващата формация. Не е изключено това да се случи и при обсъждането на бюджета за следващата година. Десните обаче трябва да намерят начин да капитализират отлива от ГЕРБ. Според Румяна Коларова шансът им за местните и президентските избори е да формират около "Синята коалиция" десен блок. Мартин Димитров и Иван Костов вече обявиха, че за двата вота ще се опитат да създадат "Синята коалиция +", която няма да търси партньори извън тази комбинация. Другият шанс за успех на сините според Коларова е, ако СДС и ДСБ намерят механизъм за издигане на харизматични кандидати. "Досега това ставаше с някакъв вид договаряне между партийни лидери. Но тази формат се оказа тотално неефективен", добавя тя.

РЗС

Или добро, или нищо


След разпада на парламентарната група на "Ред, законност и справедливост" (РЗС) партията изпадна под повърхността на видимия политически живот. Последно се появиха за малко над водата по време на частичните местни избори в Габрово през юни. Кандидатът им стана трети с резултат от малко над 10%. Анализаторите са категорични, че от местния вот, особено пък частичен, не може да се правят изводи за кондицията на която и да било партия, защото поведението й в отделните общини понякога е коренно различно и винаги силно субективно заради личностите, които са ангажирани.

Причина за политическия разпад на РЗС е и фактът, че повечето от скандалните "разкрития" на лидера й не се доказаха. От депутатите на РЗС също не може да се очаква нещо повече, освен да доизкарат мандата си в Народното събрание. Има и политолози, които все пак изчисляват известен шанс за възкресение, но той "не зависи от парламентарното тяло на партията, а от желанието на някоя бизнес структура да инвестира".
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    liben46 avatar :-|
    liben46
    • - 23
    • + 7

    Когато някога България била много зле /като сега/, Царя забранил партийте и ... България започнала бързо да се оправя! Толкоз се оправила, ча маса години ни даваха за пример и сравняваха с 39год. За мен извода за изхода е: смяна на конституцията, някакъв вид диктатура, партиийте вън от политиката поне за 10-15 год.

    Нередност?
  • 2
    vdzhuvinov avatar :-|
    Владимир Джувинов
    • + 29

    Нещата ще си дойдат на мястото, когато избирателите проумеят, че истински отговорните за състоянието на страната са самите те.

    Нередност?
  • 3
    dimhristov avatar :-|
    dreamer
    • - 6
    • + 7

    Някъде може и да има зависимост от избирателите но не и у нас. Няма какво да се лъжем, изборните резултати в БГ винаги са били силно манипулирани. Няма толкова глупави българи, че да избират все едни и същи крадци за депутати. За жалост на практика всички негласували са най-разумните българи. Още на изборите за ВНС всичко беше опорочено.

    Нередност?
  • 4
    aha avatar :-P
    aha
    • - 3
    • + 9

    ГЕРБ има само един шанс - 100% гласуване на българските граждани и спиране на автобусите от Турция. Ако не спечелят президентските избори, това правителство си е отишло. Тогава ще е късно за приемане на изменения в избирателния закон. Атака определено ще се обезличи с подкрепата си за правителството, но нейния електорат е доста твърд. Тка че ще загубят до 5 % от подкрепата си. РЗС е пътник. БСП е истинската загадка заедно с Гоцевото либерално сдружение. В крайна сметка, нищо ново под слънцето. Докато не раберем откъде идват парите в партийните каси - всичко си остава в сферата на соц мъглата.

    Нередност?
  • 5
    dimhristov avatar :-|
    dreamer
    • - 2
    • + 7

    Принципно в бг партиите има само социалисти в добрия и лошия смисъл на думата. Който и да дойде на власт все по социалистически ни краде и управлява.

    Нередност?
  • 6
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'
    • - 1
    • + 1

    За 20 години имахме само едно правителство, което имаше щастието да изпълни мандата си без да му се налага да сключва сделки с някого. Тогава се случиха всички добри неща в страната ни - за съжаление после нещата се омотаха до неузнаваемост.
    Този период беше времето, в което се заложи последвалия ръст на икономиката. Тогава светът си възвърна доверието в страната и се появиха първите чужди инвеститори. Успоредно течеше и процес на приватизация, след който бюджетът се отърва от безсмислени разходи за поддържане на предпрятия в насипно състояние. Самият бюджет започна да се парави и приема според европейската практика - през септември-ноември, заедно с някои промени в данъчното и осигурителното законодателство. Всички бюджети от този период са изпълнени в оптимален вид, дори от тогава започна практиката да остават излишъци, макар и малки.
    Тогава започна модернизацията на страната, колкото и да не искаме да си го признаем. Създадоха се модерни закони, които работят и днес и всъщност са почти неизменени като философия (там където се направиха сериозни изменения законите спряха да работят). Благодарения на някои непопулярни мярки видяхме сълзите в очите на Надежда Михайлова (Нейнски) при падането на визите за българите, отиващи в Шенген. Тогава се започна подготовката за приемането ни в НАТО и ЕС - първият преговарящ беше А. Божков, после В. Кисьов.
    Но тези времена отминха... Сега сме част от грешниците в ЕС, с тенденция да сме вечната периферия. И всичко това заради един грешен избор, последван от втори грешен избор, последван от трети грешен избор... с идеята да се "оправим". Писна ми от идиотии в тая мизерна държавица. Кой каза, че шибаният (по Б. Димитров) ни народ не бил тъп и късопаметен?

    Нередност?
Нов коментар