Решението за шистовия газ блокира всички сондажи за нефт и газ

Какво забрани парламентът?

Наред със забраната за шистовия газ се оказа, че на територията на страната няма да могат да се правят сондажи за извличане на нефт или природен газ под налягане, по-голямо от 20 атмосфери. Подобно изискване според специалистите обаче е абсурдно, тъй като реално това се равнява на сондаж с дълбочина от приблизително 200 метра.

"Дори сондажите за търсене на вода се правят на по-голяма дълбочина", обясни Христо Казанджиев, бивш директор на дирекцията "Природни ресурси и концесии" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Цветан Петков, настоящ началник на отдел "Концесии" в същото министерство, също обясни пред Капитал Daily, че дори сондирането за търсене на индустриални минерали като каолини, варовици и други използва по-голямо налягане. Има сондажи на дълбочина от 4-5 км, а от научна гледна точка се правят сондажи и до 5-10 км за изучаване на геоложкия строеж. За това според Петков от решението трябва да отпадне ограничението за дълбочина на сондажа.

"За момента не е ясно какво ще се случи със сега действащите сондажи", допълни той. По думите му този текст трябва да се конкретизира, като допълни, че решението не е съгласувано с министерството преди неговото приемане. За това, че забраната има нужда от корекция, вече спомена и ресорният зам.-министър Делян Добрев, според когото част от записаните термини в забраната са некоректни и засягат не само шистовия газ, но и конвенционалните технологии.

Българска минно-геоложка камара (БМГК) също излезе със становище, според което наложената забрана за метода на хидравличното разбиване (хидрофракинг) в България крие риск от противоречиво тълкуване и прилагането й при конвенционалния добив на нефт и природен газ.

Реакции

Наложената забрана създава сериозно объркване и сред фирмите, които в момента извършват сондажи по проучване и добив на нефт и газ на територията на страната. Министерството на икономиката е затрупано със запитвания как трябва да се тълкува въпросното решение.

Асен Георгиев, който е геолог с над 30-годишен опит и в момента е супервайзър на сондажите край Рогозина, които се извършват от фирмата Rusgeokom BG, коментира за "Капитал Daily", че това решение ще откаже всички компании да сондират в България. По думите му наложената забрана е "абсолютна глупост" и "идиотщина". "Толкова некомпетентни хора се изказват по темата, че ме е срам да слушам", посочи Георгиев.

Кольо Тонев е управител на "Трансатлантик петролеум" - американската компания, която от 8 години проучва газовото находище край село Девенци, където има сериозни количества природен газ. Тонев коментира, че с това решение напълно се блокират дейностите по проучване на находището. "Единият от нашите сондажи се прави на дълбочина 4300 м, а другият - на 3200 метра, с което напълно влизат в полето на наложената забрана", обясни Тонев. Той обаче допълни, че едва ли компанията ще се откаже просто така от вложените вече инвестиции от 50 млн. USD.

Според Тонев няма добивен сондаж дори и за конвенционален газ, който да не използва забранения метод хидравлично разбиване. По думите му тази технология е използвана и в газовото находище в Чирен, където могат да бъдат добити над 400 млн. куб. метра природен газ.

Наложената забрана всъщност влиза в противоречие и с гласувания на второ четене миналата седмица закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. Реално за използването на тази технология също са необходими проучвания и сондажи.

Обезщетение

Абсурдността на ситуацията, в която добивните фирми бяха поставени, може да доведе и това държавата да трябва да плаща обезщетения за пропуснати ползи, ако сондажните дейности действително бъдат спрени. От министерството на икономиката също потвърдиха, че има такава вероятност, особено ако се стигне до съдебни дела.

Става въпрос за сериозни инвестиции, тъй като един сондаж струва между 5-10 млн. евро, коментираха специалисти.