Шистова паника

Рубладжии и доларджии, шистови демони и летящи килимчета

Ако за еколозите е разбираемо да преувеличат, дори да истеризират по някой проблем, за да се чуе гласът им, в парламента се очаква да кънти гласът на разума. Дебатът в икономическата комисия на Народното събрание този понеделник ипоследвалото го пленарно заседание в сряда, което наложи мораториума, обаче бяха нов връх в парламентарното празословие. По време на дебата в понеделник в залата бяха едва трима души, които имат нещо общо със сондажите. И те нямаха думата. Един от тях, геологът проф. Кристалина Стойкова, която е работила на практика с всички компании, които сондират в България (включително Texaco, която беше придобита от Chevron през 2000 г.), беше обвинена, че защитава интересите на американската фирма. След като никой не си направи труда да изслуша геолозите, накрая тя отчаяно каза: "Явно вече експертността е грях." Иронията в случая е, че в челото на атаката бяха двама депутати на БСП, подписали като министри споразумения с "Газпром". По подобна глупава логика те, както и друг депутат от БСП, известен с близостта си до консултанта на проекта АЕЦ "Белене" Parsons E&C Europe Limited, можеха да бъда обвинени, че работят за Москва.

Елементарните обвинения в обвързаност и корупция, които иначе са нормални в българския политически дискурс, обаче бяха засенчена от подвиквания кой от кого взема указания - КГБ или ЦРУ в зависимост от политическата окраска. Депутатите на "Атака" естествено водеха ударната група, да го кажем по-меко, на тези без възпитание.

За народните представители е естествено да се съобразяват с общественото мнение, така че мораториумът, който наложиха, е политическо решение. При това положение научните аргументи едва ли биха имали сила. Но абсурдът е, че ако депутатите бяха опитали да поискат експертно мнение, можеха лесно да го намерят. Има доста българи, които работят в САЩ и Канада - както в газовия сектор, така и в неправителствени организации, които се борят с фракинга и даже работещи в местните и федералните власти. Ако не друго, щяха да направят жест към емиграцията, която иначе търсят само за снимка и дарения. И щяха да избегнат съмненията в помисли, които не са свързани с екоидеята.

<#text>

Какви ефекти ще има забраната

Прекият ще е изтеглянето на Chevron. Причината е изненадващото решение на правителството да прекрати и разрешението за търсене и проучване на американската компания. В него не се казва какво методи ще се използват за проучване, т.е. правителството можеше да опита да предоговори работния план на компанията. Такова предложение направи министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Освен ако Chveron не са заявили изрично желанието си за оттегляне, в действията на кабинета няма логика. Американската компания отдавна следи дебата и решението за мораториума едва ли е било изненадващо. От отдела за връзки с обществеността на Chevron на всички въпроси отговаряха накратко "проучваме ситуацията".

Ако обаче мотивът на кабинета е, че само така може да се гарантира неизползването на фракинг в България, тогава трябва да бъдат прекратени разрешенията за търсене и проучване и на другите компании, които имат стандартни лицензи.

Иначе се създава усещането, че някой пак се облагодетелства. Компаниите, които сега сондират, ще направят проучвания за залежите и в момента, в който отпадне забраната за фракинг ще влязат с летящ старт в бизнеса с шистов газ. Има поне един случай, в който българска компания използва независимата съдебна власт на страната, за да отстрани свой западен конкурент. Нещо, което например вече се е случвало в Полша с Exxon, припомня Гжегош Пител, изследовател в института "Собиески". "Просто в началото не бяха си наели правилен консултант."

Подобно поведение влиза в руслото на публичното говорене срещу чуждите инвеститори, което правителството упорито следва от две години насам. Така че дългосрочният ефект ще бъде охлаждане на инвеститорите, поне на тези от САЩ. Меко казано, неразумно поведение в продължаващата между народна инвестиционна суша.

Още по-интересно ще бъде обяснението на правителството, когато излезе пазарният анализ за АЕЦ "Белене", изготвен от консултантите от NERA (наети от HSBC). Вариантът, в който проектът изобщо няма шанс, е именно излизането на пазара на шистов газ.

<#text>

Защо се стигна дотук

Мотивът, че някои тайно подтиква хората да протестират, е глупав. Ако нямаше притеснения, колкото и пари да наливаше невидимата ръка на съпротивата, такава нямаше да се появи. Тя щеше да се изразява в няколко казионни неправителствени организации и верни последователи на БСП. Протестите бяха искрени и спонтанни.

За неразбирането обаче е виновно правителството. А опитите да се прехвърли вината към чуждестранния инвеститор са нелепи. "Показваме и политическа воля, показваме прагматичност и в същото време казваме на всеки инвеститор... първо убедете хората, че това е рентабилно, че това е безопасно, че това носи ползи за тях – добре дошли сте", каза премиерът Бойко Борисов на правителственото заседание във вторник. Това обаче е най-точната рецепта за създаване на лош инвестиционен климат – инвеститорите ще отидат там, където кабинетът не стои отстрани да гледа, а участва активно в техните проекти. След такива реплики започва да става все по-ясно, че не кризата гони инвеститорите от България.

В началото усилията на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков доведоха до сериозен успех – на търга за проучване и търсене на нефт и газ, който беше обявен в средата на 2010 г., се явиха сериозни фирми – Chevron и BNK Petroleum. България за разлика например от Полша създаде състезателна процедура за лицензите и получи значителна сума дори преди да са започнали проучванията. Естествено големите компании бяха мотивирани и от факта, че при регистриране на търговско откритие те получават и право на концесия.

Дотук всичко вървеше добре. Но повечето хора разбраха за намеренията на американските фирми да търсят шистов газ от американския посланик Джеймс Уорлик в средата на 2010 г. Така и не стана ясно защо българските власти официално обявиха това едва след година, когато Chevron спечели международния търг. Последваха баснословни хвалби за очакваните залежи, които щели да осигурят България за 300 години напред. Целта беше колкото правителството да се похвали с все още неосъществените си успехи, толкова и да се подразни "Газпром" преди предстоящите преговори за дългосрочни доставки на газ.

След това министър Трайчо Трайков допусна лапсус, като обяви, че не е необходима екологична оценка за проучванията. Трайков имаше предвид голямата процедура по ОВОС, но грешката му породи подозрения, че има нещо скрито. От което до истерията вече имаше само крачка.

Вместо това правителството можеше да започне нормална информационна кампания още през 2010 г., преди нещата да изглеждат предрешени. Тогава с много по-малко напрежение можеше да се постигне дискусия. И дори да се наложат забрана, тя поне да е аргументирана, а не резултат на хаотичен натиск. Освен това публичното обсъждане можеше да доведе до интерес у повече компании и по-голяма конкуренция.

<#text>

Защо е глупава забраната

Първо, защото проучването безспорно не е толкова рисково, колкото добива (вижте в следващия текст). На подобно мнение са дори скептиците по отношение на шистовия газ (виж интервюто с проф. Джонсън на стр. 13).

Без да има надеждно проучване, няма как да се направи оценка на потенциала и рисковете. Може в България да има места, където добивът на шистов газ е възможен - достатъчно отдалечени от населени места и с надеждни източници на вода. Може обаче да се установи, че извличането му е икономически неизгодно или дори опасно. Шистовите пластове са разположени надълбоко и може да се окажат скъпи за експлоатация. В Добруджа няма чак толкова много източници на вода, която да захрани сондажите, а може и геологията около т.нар. сладки места (точките, които са

най-удобни за добив) да е неподходяща - дали сондираният скален масив е в релаксация, или се намира под геодинамичен стрес, както вероятно биха се изразили геолозите.

Процесът по оценка на въздействието върху околната среда на евентуалния сондаж би бил най-добрата процедура по проверка на всички тези хипотези. Сега трябва да разчитаме на интернет и консултанти, които ще правят заключения по принцип, или пък на враждуващите крила в Българската академия на науките (Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при

БАН всъщност представи още в средата на 2011 г. нелошо становище - скептично, но все пак конструктивно).

И сега?

България не само не прилича на Норвегия, но не прилича и на Полша. Така че, както ще напишем за хиляден път, добре е правителството да стане малко по-прозрачно, да опише по-добре процедурите и да направи режим за добив на шистов газ, който да се ползва с повече доверие. И когато всички други успеят да привлекат големите компании, да се надяваме, че те отново ще обърнат внимание на България.