Хроника на един предизвестен доклад

След срещата, цитирана от БТА, Диана Ковачева заяви: "Имаме абсолютно разбиране и пълна подкрепа от страна на Катрин Дей и нейния екип."

От казаното от Ковачева излиза, че ЕК е променила позицията си и вече не настоява за това. Източниците на "Капитал" в Брюксел споделиха обаче, че това далеч не е така: "Не разбираме защо българските власти просто не кажат "не сме съгласни с позицията на комисията и затова решихме изборът да не бъде директен".

Идеята за въвеждането на прекия избор беше предложена от най-голямата магистратска организациия в България – Съюзът на съдиите. Освен от ЕК тя беше подкрепена и от главния прокурор и от над десет от най-уважаваните неправителствени организации, специализирани в областта на правото. Сегашният индиректен избор позволяваше на апаратчици да "нагласяват" избора и така да вкарват във Висшия съдебен съвет послушни и услужливи членове, които са готови да правят и получават услуги. Идеята е, че прекият избор ще върне доверието на системата в кадровия орган на Темида, а редовите магистрати ще поемат отговорност за управлението на съдебната система.

Всичко ни е наред...

Историята с прекия избор е изключително показателна за лицемерието, с което българските власти се опитват да комуникират с Брюксел. Поведение, което според държавни служители, работили по процеса с мониторинг до края на миналата година, връща България във времето когато Румен Петков беше вътрешен министър: "Тогава комисията си мислеше, че има генерален проблем в неразбирането. Българските власти се опитваха с куха статистика и лъжлива информация да покажат, че има напредък. Никой не е очаквал, че това ще се случи отново пет години по-късно."

След срещата вицепремиерът Цветан Цветанов заяви, че настоящото правителство се е съобразило с "всички препоръки, които са били във всички доклади, излизали досега".

Няма нужда да ровим сериозно в докладите, за да кажем, че това не е така. Освен реформите и резултатите, за които ЕК настоява, не са изпълнени дори и ангажиментите, които България сама е посочила, че ще направи преди присъединяването.

А става дума за наистина базови проблеми, които продължават да не са решени, и препоръки, които остават неизпълнени. Откриваме ги още в първите доклади - нов Наказателен кодекс, продължава да няма гаранции за случайното разпределение на делата, не навсякъде съдебните актове се публикуват, непрозрачното и непредвидимо кадруване в съдебната система се е превърнало от изключение в правило.

Корупцията...

Най-големият проблем за българските власти обаче остава борбата срещу корупцията, където резултатите са повече от неубедителни, като за причина за това трудно може да бъде посочена тройната коалиция. Без резултат функционира неясният експеримент БОРКОР (премиерът уволни Румен Миланов).

Какво се случва с по-известните разследвания срещу представители на властта? През последните месеци Върховният касационен съд окончателно оправда бившия министър на отбраната Николай Цонев по две от делата срещу него. За невинни бяха признати още също обвинените в корупция бивш кмет на Велико Търново Румен Рашев и бившият зам.-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа. На втора инстанция бяха оправдани Мария Мургина, Николай Цонев и Валентин Димитров, а на първа – Божидар Нанев, Лидия Шулева и подсъдимите по делата   "Софийски имоти".

Скандал, за който ЕК настояваше да има наказателно и дисциплинарно разследавне, беше казусът с надарените с право на строеж в Приморско магистратски роднини. Той не само не завърши убедително, а приключи с пълно фиаско - нито един наказан и прекратено досъдебно производство с неясни мотиви.

През последните пет години комисията никога не е казвала, че настоява за осъдителни присъди. Напротив тя иска убедително разследане и съдебен процес, които да покажат, че системата работи – делата не се протакват, прокуратурата е на мястото си, а свидетелите се ползват със защита, ако има нужда.

В мотивите на съда по всички тези оправдателни присъди за корупция има данни за системни проблеми в практиката на обвинението. Ето защо ЕК настоя прокуратурата да направи анализ и ако има нужда от последващи действия – промяна в закона или в практиката си, да го съобщи.

Не точно успех...

По отношение на организираната престъпност "волята на правителството" (по Цветанов) се вижда само по броя на задържаните в следствените арести, но не и по броя на излежаващите ефективни присъди. Групата за отвличания "Наглите" беше осъдена, но неясна остана съдбата на откупите, за които прокуратурата забрави да повдигне обвинение. Делото "Килърите" е на първа инстанция, където е и "Октопод". Успешният завършек на процеса срещу дупнишките Братя Галеви (осъдени ефективно за рекет) също се оказа провал, след като стана ясно, че двамата са избягали, докато МВР и прокуратурата са ги разследвали за пране на 35 милиона лева. Тази седмица се разбра, че безследно е изчезнал и един от подсъдимите по делото "Сапард". "Подробност", която със сигурност ще блокира процеса.

Всички тези факти са видими с невъоръжено око и предопределят доклада на комисията, който трябва да излезе в средата на юли. А българското правителство явно предусеща какъв ще бъде тонът му, защото във вторник след срещата Цветан Цветанов каза, че не е важно каква ще бъде оценката, а какви са реалните резултати в борбата срещу организираната престъпност.