Златният заем на НЕК

Истинският проблем обаче идва от влошаването на финансовия резултат на НЕК през 2009 г. Компанията е натоварена да плаща с оборотни средства за строежа на АЕЦ "Белене", ВЕЦ "Цанков камък", а през същата година цените на електроенергията вече са на практика бяха замразени. През юли 2009 г. цената, на която НЕК продава ток на ЕРП-тата, скочи с малко, особено в сравнение с увеличението от юли 2008 г. Цената за пренос пада незначително, нараства по-сериозно таксата за достъп. С влошаването на финансовите показатели на НЕК се задейства клауза в договора с BNP, която позволява предоговаряне на кредита. През август 2009 г. НЕК отчита загуба за полугодието, с което кредитното споразумение е нарушено и заемът става изискуем. Вследствие на това лихвената надбавка става многократно по-висока, съответно от 0.425 на 4%. От доклада на АДФИ става ясно, че вследствие на тази промяна НЕК е платила допълнително над 18 млн. лв. По този начин държавната компания изпада в двойно неизгодно положение - плаща по-висока лихва и има разходи по суапа, докато той не е прекратен предсрочно през май 2011 г. по настояване на държавната компания. Изпълнителният директор на НЕК Михаил Андонов по това време (сега шеф БЕХ) не беше открит за коментар.

Докладът на инспекцията показва, че за малко повече от пет години (от май 2007 до декември 2012) по заема са изплатени разходи за около 80 млн. евро. С най-голяма тежест в тях са лихвите и загубите от суаповата сделка. Другите са за такси по договаряне и предоговаряне на заема.

Първата констатация на финансовата инспекция е, че ръководството на НЕК не е направило финансов анализ как ще се движи Euribor. Другата е, че изпълнителните директори не са имали разрешение да сключат договор за суап от борда. В резултат на това компанията е натрупала загуби от 36 млн. лв. В документите на АДФИ няма разбивка на плащанията, така че трудно може да се направи преценка как агенцията е стигнала до тази сума - дали това са загубите само по суапа, или те са нетирани с по-ниските лихвени плащания (макар и само две - в края на 2008 и началото на 2009 г.) от страна на НЕК.

Истинският проблем

Представител на финансовия сектор коментира за "Капитал" обаче, че по-големият проблем е липсата на търг за суапа. Логично е било при такава сделка да се поканят няколко банки и евентуално да се постигнат по-добри условия. Според финансовата инспекция лихвеният суап е инструмент, който не е обект на обществените поръчки.

"Съветът на директорите на НЕК не е дал разрешение на изпълнителните директори Велков и Папазян за сключване на договор за лихвен суап с BNP Paribas. На финансовата инспекция не се представиха писмени документи, удостоверяващи, че преди сключване на суаповия договор изпълнителните директори Любомир Велков и Мадрик Папазян са изискали и получили инвестиционна консултация относно това дали сделката е "подходяща и правилна" за дружеството", се казва в доклада.

Папазян обаче опроверга това твърдение, като посочи, че НЕК всъщност е ползвала за финансов консултант по сделката Deloitte. "Това е абсолютен цирк. АДФИ изпълнява политическа поръчка с цел да се окепази проектът", посочи той. "Това е най-елементарният инструмент за предпазване от големи финансови трусове. Докато ние бяхме директори, имаше три плащания и суапът реално изпълни целта си. Впоследствие обаче пазарите се стабилизираха и следващите изпълнителни директори трябваше да развалят сделката", коментира още Папазян, който беше на поста заедно с Велков до есента на 2009 г. Според него не е трябвало да искат разрешение за сделката от борда.

Още нарушения, но без актове

Докладът на АДФИ показва, че при провеждането на процедурата за обществена поръчка за заема от 250 млн. евро за "Белене" са допуснати куп пропуски, за които обаче не могат да бъдат съставени актове поради изтеклия 3-годишен давностен срок. Нарушенията са свързани с това, че BNP Paribas не са представили пълния набор от документи, а също така, че НЕК не е разгледала офертата по същество и се е съгласила с условия, които противоречат на самата поръчка. Става въпрос за това, че банката е предложила впоследствие да привлече и други банки чрез банков синдикат, което не е заложено в условията на поръчката (което обаче е обичайна практика). Има различия и в предложения проектодоговор и това, което двете страни са подписали като окончателно споразумение. Заложена е също така възможност за промяна на условията по кредита по искане на банките в синдиката, при положение че при сключването на договора за кредит те все още не са били известни.

Както "Капитал" вече писа, кредитът е бил отпуснат за общи фирмени нужди, а не целево за "Белене", което също противоречи на обявената обществена поръчка. За това изпълнителните директор на НЕК не са уведомили нито принципала – МИЕТ, нито енергийния регулатор, пише в доклада на АДФИ. Значителна част от парите са изхарчени за хидровъзел "Цанков камък" (виж таблицата). Според доклада на инспекцията само 33% от средствата всъщност са използвани за "Белене", като по-голямата част от тях са платени на изпълнителя на проекта "Атомстройекспорт", а останалите - на консултанта "Уорли Парсънс". Според Папазян обаче целеви заем може да бъде взет само ако проектът е приключен финансово (а "Белене" така и не беше), и нищо не пречи тези пари да бъдат използвани и за други цели.

Трудното рефинансиране

От 2011 г. пък компанията започна отчаяни преговори за разсрочване на заема с една година поради невъзможност да го изплати. В крайна сметка част от банките в синдиката се отказаха да продължат участието си, което отвори дупка от 55 млн. евро, които НЕК трябваше да покрие незабавно. Вследствие за доизплащане останаха 195 млн. евро.

За да може тези пари да бъдат осигурени, в началото на март Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви процедура за отпускане на нов заем или листване на облигации от холдинга, с които да бъдат покрити дълговете на НЕК. По процедурата за заема документи подадоха две международни банки - Citibank и Deutsche Bank. Те участваха и за емисията облигации, като там Citibank е кандидатствала в консорциум с Raiffeisen. Останалите кандидати за пласирането са J.P. Morgan, HSBC и Societe Generale. Предложение е имало и от Goldman Sachs, но офертата е била непълна, затова не е допусната още на първото техническо отсяване. На 5 април пък изтече срокът за отварянето на офертите, но източници коментираха, че трябват поне няколко дни, за да може те да бъдат разгледани. От БЕХ  не бяха открити за коментар кога ще има яснота кой от двата варианта за кредитиране ще бъде избран и кога ще бъде избран победител в конкурса. Проблемът е, че за подписване на договора трябва поне месец, а след това има и срок за усвояването. Така че вече има риск БЕХ да не разполага с необходимите пари на 21 май.

Фотограф : REGIS DUVIGNAU

Къде отидоха парите от заема (в млн.лв) Преглед на оригинала