Изтребител на министри

Крайният резултат от близо 25-годишната стратегическа слепота и системно неинвестиране в нови бойни самолети е, че съвсем скоро България ще бъде принудена шоково да задели за целта крупни суми, от които косата на финансистите и дори на редовите данъкоплатци вероятно ще се изправи. Стратегическият въпрос с придобиването на още една ескадрила изтребители трябваше да влезе в дневния ред на политиците до една или две седмици. Ориентировъчната сума за закупуването на бойните самолети, за която става дума още от края на управлението на Бойко Борисов, е колосална - 700 млн. лв. Влизането в предизборен режим обаче рязко ще намали шансовете за взимане на каквото и да е решение по въпроса.

Ескалацията на кризата в Украйна обаче е недвусмислен предупредителен сигнал, че Европа не е оставила традиционните военни заплахи в XX век. А също така напомни, че е, меко казано, късогледо армията ти да зависи от някой, който изведнъж може да се окаже от другата страна на "желязната завеса". По-лошото нещо в случая е, че преминаването към нов тип изтребители ще дойде в тежък момент за икономиката и че не е просто покупка, а сложен процес, който не може да се случи от днес за утре и обикновено продължава 3-4 години.

Приземяване, приземяване...

Лошото състояние в българските военновъздушни сили е нещо, за което се знае още някъде от средата на 90-те. Години наред след края на студената война обаче политиците в България живеят с измамно чувство за сигурност и говорят за подобни крупни инвестиции в отбраната по принцип и с поглед, зареян в далечното бъдеще. Още по онова време, няколко години след разпадането на Варшавския договор, тогавашният командващ на бойната авиация ген. Михо Михов за пръв път алармира, че се стига до т.нар. авиационен канибализъм - използване на действащи самолети за резервни части поради недостиг на средства за поддръжка и ремонти. Малко хора обаче взимаха насериозно предупрежденията му.

Проблемите с руските бойни самолети продължиха и след редуцирането на изтребителната авиация до ескадрили МиГ-21 и МиГ-29, т.е. и във времето, когато трябваше да се осигуряват много по-малко резервни части. Поддръжката бойната авиация не беше на висота дори в десетилетието на относителен икономически подем между 1998 и 2008 г., когато финансирането на армията не беше чак толкова недостатъчно. Основната причина за всичко това обаче по-скоро беше хаосът в отношенията с руския авиационен концерн РКС МиГ, която невинаги изпълнява ангажиментите си в срок и според очакванията.

Резултатът от всичко това е, че в момента военновъздушните ни сили се намират на кръстопът, защото ресурсът на МиГ-29 и МиГ-21 е на изчерпване. Още по-опасен е фактът, че много ракетите им също са на четвърт век, което пряко застрашава живота на пилотите. Министърът на отбраната Ангел Найденов от своя страна е в леко разкрачена позиция, защото рационалната логика и армейската експертиза предполагат да придобием натовски изтребители, а партийните пристрастия и натиск го теглят към Москва и модернизация на действащите МиГ-29. Ръководителят на военното ведомство наследи от своите предшественици Аню Ангелов и Тодор Тагарев проект за придобиване на ескадрила многоцелеви бойни самолети, който беше достигнал доста напреднала фаза – официално намерение за участие бяха изявили шведската Saab с Gripen, италианската Alenia SpA с Eurofighter Tranche 1 и Lockheed Martin с F-16. Модернизацията и адаптацията на МиГ-29 по натовски стандарти (доколкото може да бъде осъществена) пък може би щеше да има смисъл, ако беше започнала преди 10-тина години, както направиха държави като Полша и Словакия.

В НАТО, но не само по принцип

Първоначално Ангел Найденов принципно подкрепи закупуването на западни изтребители. След това обаче тихомълком идеята за ремонт и модернизация на МиГ-29 отново изплува на дневен ред, вероятно най-малкото за да укроти недоволство на русофилското мнозинство сред съпартийците на министъра. Впоследствие шефът на военното ведомство ловко започна да лавира и да прехвърля топката към командването на ВВС, от чиято експертиза ще зависи дали да наливаме още средства в старите руски самолети или да купуваме западни. Ако трябва да сме прецизни обаче, генералите от бойната авиация излязоха с доклад по темата още при Аню Ангелов и той препоръчваше преминаване към натовски изтребители, а МиГ-29 се поддържа в експлоатационна годност в преходния период.

Същата позиция беше препотвърдена в началото на март от ген.-майор Румен Радев, който междувременно беше повишен и в края на този месец ще оглави военновъздушните сили. Последното по-скоро косвено потвърждава тезата, че е дадена зелена светлина за купуването на западни изтребители, а теоретичните разсъжденията за модернизация на МиГ-вете са просто дипломатическа маневра за успокояване на русофилите. Интересен детайл в изявлението на ген. Радев е, че той говори за нуждата от придобиване на 16 изтребителя, а не 8 плюс един тренировъчен, както беше записано в досегашния проект на стойност 700 млн. лв.

Изминалата седмица даде храна за спекулации кой ще е най-вероятният доставчик на бъдещите изтребители. "Чувам, че на 8 юни ще договарят такива неща", обяви в сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Странното в случая е, че 8-ми се пада в неделя, т.е. неработен ден. По информация на "Капитал" обаче именно в неделя в България пристига американският сенатор и бивш кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн. Тема на разговорите му с нашите политици ще бъде кризата в Украйна и сътрудничеството в сферата на отбраната. Което някак съвсем естествено насочва вниманието към офертата на Lockheed Martin и изтребителите F-16.