МиГ невнимание...
Да очакваме ли временно стабилизиране на изтребителната авиация с помощта на Полша
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Бъдещето на изтребителната авиация спокойно може да се нарече кървящата рана на българските въоръжени сили. След решението на настоящото правителство да не включа свръхскъпия 800-милионен проект за придобиване на ескадрила западни многоцелеви бойни самолети в бюджетните планове до 2017 г. въпросът с поддръжката на използваните в момента руски МиГ-29 отново излезе на дневен ред. Ръководството на военно-въздушните сили (ВВС) от години бие тревога, че 2015 г. е критична за военната авиация и че ако не се вземе стратегическо решение за обновяване на авиопарка, има реална опасност небето на България да остане незащитено. През тази седмица обаче поредната пожарна идея за временно стабилизиране на изтребителната авиация като че ли е на път да се "загуби в превода" между военния министър Николай Ненчев, командването на ВВС и полското министерство на отбраната.
"Действително имаме много сериозен проблем, но той не е неразрешим. В разговора, който имах с ген. Румен Радев по този въпрос, категорично го уверих, че в качеството си на министър на отбраната ще направя всичко възможно това (принудителното приземяване на изтребителната авиация - бел. ред.) да не се случи", обяви в понеделник министърът на отбраната по време на своята първа и единствена официална пресконференция, откакто заема този пост. Конкретната новина, която Николай Ненчев поднесе на медиите във връзка с драматичните ресурсни проблеми на бойната авиация, беше, че страната ни може временно да получи от Полша резервни двигатели за МиГ-29, които да използва, а после да върне. Дяволът, както обикновено, е в детайлите.
"Ремонтът на тези четири двигателя би ни струвал около 35 млн. лв. Ако успеем - а имам много добро усещане след тази среща в Полша, че ние бихме могли да използваме четири полски двигателя на МиГ-29 - за времето, за което това е необходимо. Докато постигнем по-добра договореност за по-нататъшните им ремонти и поддръжка", коментира леко мъгляво военният министър. И, запитан дали Варшава ще ни направи тази услуга безплатно, добави: "Безплатно ползване звучи добре - ние сме партньори и съюзници в НАТО, стиснахме си ръцете почти." И, разбира се, в добрите стари традиции на българския развален медиен телефон, на следващия ден всички медии пропуснаха думата "почти" и тиражираха вестта за идването на полските самолетни двигатели даром като сигурна.
Не шведски, а съветски...
Още на следващия ден, разбира се, полското министерство на отбраната отрече да е казвало, че ще даде безплатни двигатели за МиГ-29 на България. Каквото всъщност каза и очевидно неопитният в публичните си изяви военен министър, недопустимо смесвайки желаното и възможното във взривоопасен медиен коктейл.
Говорител на полското военно министерство е коментирал пред полския сайт defence24.pl, че подобно искане не е отправяно по време на посещението на Николай Ненчев във Варшава в средата на февруари. Той също така добавя, че ако България пожелае да получи двигатели RD-33, те няма да бъдат взети от стратегическите запаси на полската армия. Представители на държавната военно-ремонтна компания WZL-2, която е извършвала модернизацията на полските МиГ-29 по натовски стандарти, също са коментирали, че не са запознати с идея за отдаване под наем на двигатели за нуждите на българската бойна авиация. От фирмата обаче са добавили, че продължават разговорите с нашето военно министерство за евентуален ремонт и удължаване на ресурса на двигателите, използвани от българската изтребителна авиация в момента. Дискретният подтекст на всичко това би трябвало да е, че съюзничеството си е съюзничество, но двигателите са с пари. И то не малко.
Договорка с Полша обаче евентуално може да се случи най-рано в началото на септември тази година, когато изтича рамковият договор за поддръжка на изтребителите ни, сключен с руската авиокорпорация РКС МиГ. Евентуално, защото не е съвсем ясно доколко поляците могат да извършват пълния спектър от дейности по поддръжка на самолети МиГ-29, а и дали имат право да го направят без разрешение от руската оръжейна компания, конструирала самолетите "Спешно трябва да ремонтираме четири от двигателите, за да продължим да охраняваме въздушната си граница. Имаме няколко опции - споменавал съм неведнъж договора, който имаме с руската страна. Нека да го кажа още веднъж: плащаме на Русия три пъти повече от цената, на която заводът извършва ремонтите. Това ме кара да бъда силно обезпокоен. Затова си позволих по време на посещението ми в Полша да поискам и разговор с тази връзка. Помолих полския си колега за много специално отношение и разбиране към този казус. Г-н Венислав Цанов, директор на "Инвестиции в отбраната", също беше с мен. Той посети дружества, които биха могли да извършат тези ремонти", коментира министър Ненчев в понеделник по повод заплетения геополитически казус с поддръжката на българската бойна авиация.
Made in Poland
Малко повече яснота относно полските възможности да ремонтират изтребители МиГ-29 дава заместник-началникът на щаба на българските ВВС полк. Димитър Стоянов, участвал в разговори по темата във Варшава. "По време на работната среща ни бяха изнесени презентации за възможностите на завода за ремонт на самолети WZL-2 и за възможностите на завода за ремонт на авиационни двигатели WZL-4. След което, по време на обиколката, се запознахме с реалните възможности на завода WZL-2. Бих искал да споделя, че съм впечатлен от възможностите и експертизата, която притежават и двата завода по отношение осигуряването на поддръжката на изтребители МиГ-29. Показател за възможностите на полската отбранителна промишленост е изключително високият процент на техните МиГ-29, които са в летателна годност - над 80%", коментира висшият офицер.
Според полк. Стоянов заводите са усвоили и на практика изпълняват ремонти на авиационни двигатели и елементи от двигателните системи, блокове и агрегати от самолетите, самолетните системи и авиониката, и то на високотехнологично ниво. И двата завода притежават собствени възможности за производство на консумативи и резервни части. Българските ВВС официално започват да проучват полския опит в поддръжката и модернизацията на самолетите МиГ-29 някъде от края на 2013 г., тоест малко след като премиерът Борисов попарва надеждите им, че скоро могат да получат нов тип западен изтребител. Тогава делегация, водена от сегашния командир на бойната авиация ген. Румен Радев, посещава завода WZL-2 и авиобазата в Минск Мазовиецки. Важен детайл във връзка с полската оферта за МиГ-29 е, че по последния договор за модернизация на 16 изтребителя като подизпълнител е избрана израелската компания IAI (Israeli Aerospace Industry), т.е. всичко се случва без намесата на Русия. Към момента договорът е успешно приключен, което означава, че поддържането на руски изтребители без участието на Москва може да е трудна, но не и невъзможна мисия. Въпросът е дали едно подобно временно решение е целесъобразно от политическа, икономическа и чисто военна гледна точка. Защото е, меко казано, безсмислено да наливаш стотици милиони в оръжейни системи, които нито са съвместими с армиите на твоите съюзници, нито е много ясно още колко време ще можеш да използваш, тъй като жизненият им цикъл изтича 2028-2029 г.
42 коментара
Другото е, че дори и с ъпгрейд разходите по МиГ-овете могат да се окажат по-големи от тези за 6-7 Грипена. Трябва да се вземе молива и да се правят точни сметки. За 14 Грипен-а Унгария плаща лизингови вноски от 78 милиона долара на година - което включва поддръжка и дори някакъв ъпгрейд (предполагам на електрониката и/или софтуерното обезпечение). Това прави по 5-6 милиона долара на машина. За 6-7 машини разходите надали биха били повече от 40 милиона долара годишно. Допускам, че сега МиГ-овете ни излизат почти толкова. А те освен друго харчат и повече гориво. Та, Грипен-ите може да се окажат най-евтиния вариант.
До коментар [#19] от "Росен (путлер капут)":
Само за твое сведение Австрия НЕ Е член на НАТО!
Четете ги тея неща.
До коментар [#14] от "Николай Николов":
"...Възможно е и нищо да не струва - доколкото знам, балтийските страни не заплащат за охраната на въздушното си пространство...."
Не е като да не съвсем нищо плащат някакви квоти всяка от 3те страни + инфраструктура и много други неща на земята, но определено това не е цялата сметка. Номера е че сравни население и територии на 3те страни с нашите. Ако за тях има някаква логика в това че не е особенно рационални да се поддържат ВВС в такива малки страни, то за България не е съвсем така. Освен това те са на топа на устата. Но и сами много яко се стараят. Националните им въоръжени сили са дръпнали доста силно и бюджети 2% са на път Латвия и Литва да покрият Естония май е 1ствена в нато от европейските да е изпълнила вече условието. Спешно обновяват бронетехника от години. Накупували са много сериозни ПВО и противотанкови ракетни комплекси. Със стрелковото оръжие също. За калашници и други съветските образци отдавна са забравили. Имат съвместни елитни части сборни батальони както помежду си така и с немците, холандците, и норвежците. Освен това и трите страни имат много добре обучени, снабдени и постоянно трениращи национални гвардии в 3те страни имат различни названия и традиции), които в случай, че се наложи, моментално превръщат територията им в ад за всеки агресор. Разбира се разчитат на бърза и масрана помощ в случай на необходимост, но в никакъв случай не може да се каже,че чакат на готово и със скръстени ръце. А за въздушното патрулиране, да откакто си въстановиха независимоста всеки ден небето им се патрулира от 1 от страните на НАТО на ротационен принцип от командирована и базирани в Литва ескадрили. Сега численоста е увеличена и ще се базират и в Естония.
До коментар [#24] от "znaesht": Литва дава 1.1% от БВП за отбрана, Латвия - още по-малко.
Ние даваме 1.2%, но в това не се включва скритата субсидия на пенсиите за военни, която се извършва през бюджета на НОИ. Ако се сметне става поне 1.5%.
А иначе в долари нашият военен бюджет е около 700 милиона, а, примерно, литовският е 520. Разликата не е кой знае колко голяма. Ако те не могат да си позволят изстребители спорно е доколко можем да си ги позволим ние.
До коментар [#1] от "daskal1":
Индия като изключим морската версия за самолетоносача са крайно недоволни от Миг 29 като гледам. А също и от Р77 ракетите затова предпочитат да ползват Су30 и Р27. Излиза им и по икономично, нищо, че е два пъти по голяма машина, но и имат и по дълъг живот самите машини.
Огромен проблем за подписването на нов договор за купуването на Миг 35 от Индия беше и ремонта, нещо което не им се нравеше да го правят винаги на руска територия за по сериозните неща, когато имат близко до бройката която има Русия. Това заедно с незавършения вид на Миг 35 и куп другии нещица му видя сметката на Миг 29 окончателно май. Не е лоша машина, но е правена за време и производство, когато имаше как да се правят и двигатели и изтсребители да ги сменяш на всеки 15 години. Сега просто не е този свят и няма как за 15 години да смениш 3 двигателя и 2 основни ремонта и летиш по 250 часа на година и после да изхвърлиш машината. Трябва да има далеч по-дълъг живот от това. Су-то го има. Миг-а не точно и това е проблем.
Грипена е може би единствения ни вариант към момента. И освен техниката за пилотите да се подготвят ние не може и да докараме часовете. 200-250 часа в Западна Европа са си нещо като стандарт, дори и в Малайзия са толкова, което беше и причината да пропищят от Миг-29 защото толкова часа налиот като направи на години и поддръжката им излизаше през носа. Директно минаха на СУ при преподписването на оръжеиния договор с Русия. И Грифоните на лизинг или под наем, които се споменават са пак при горе долу толкова часове, докато нашите Миг-29 излизат толкова скъпи без да стигнат и половината на това.
До коментар [#25] от "Николай Николов":
Нищо де, за тези пари държим кораби реликви на въоражение. Ползваме Миг 21 с мълнии и сме заедно с Румъния единствените, който от бившия соц лагер не сме си пипнали т72-ките реално, те даже ги върнаха на скал д и искараха ТР танка им. Ама след анексирането на Крим почвам да си мисля, че имат някаква колекционерска стойност всички тези експонато, иначе не ми е ясно защо толкова сплаваща скраб конфискуваха. Или стоманата се е оскъпила последните години.
До коментар [#27] от "nqb06371969": не са само корабите и танковете ни пълна скръб - с малки изключения всичко е така. Това е защото ние инвестираме в заплати (т.е. шапкари), а не в техника. И друг път съм давал този пример - нашия ВМФ при 300км крайбрежие има над 3 хиляди души персонал. Хърватския ВМФ при 1800км брегова ивица и над 1200 острова има 1600 души персонал.
И не е само при ВМФ - във всички родове войски има много "сланина" - щатни бройки, които с нищо не допринасят за боеспособността, но заради издръжката на които не ни остават пари за превъоръжаване.
Не мога да разбера - толкова ли е трудно да се бръкнем за някакви нови самолети? МиГ не е лоша машина, но това са много стари самолети, тези които имаме. Вместо да ремонтираме за 35 млн. да ги разкарат и да вземат 10-15 Ф-16 единична цена 15 млн. долара.
"... военно-ремонтна компания WZL-2, която е извършвала модернизацията на полските МиГ-29 по натовски стандарти..."
Защо,след като поляците могат да пригодят МИГ-вете по натовските стандарти,ние години наред палщаме на руснаците за ремонт,а не ги ремонтирахме в Полша.
Интересен е опитът на Израел с МИГ29С. Според израелски експерти този самолет отговаря, а дори в някои отношения превъзхожда Ф15С и Ф16С, особено по-отношение на нуждите по техническата поддръжка - виж http://globalaviationreport.com/2014/06/23/the-day
Когато се стравняваме с Полша да не се забравя че това е страна с 38 милиона население, армия от 120 хиляди с близо 0.5 милиона резервисти и въздушни сили от над 400 самолета от които над 250 хеликоптера (32 Ф16 - три ескадрили) - т.е. Полша е в топ 20-те страни като военен потенциал.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.