Руска рулетка с изтребители

Стратегическият характер на споразумението с Варшава за старите български МиГ-ове бе отбелязан няколко дни след подписването и от президента Росен Плевнелиев, който е един от най-активните застъпници за модернизацията на българските въоръжени сили. "България най-после тръгна ускорено по пътя на съвместимостта с партньорите и рязко намаляване на зависимостта от руско въоръжение. Министерството на отбраната ще възложи на нашите полски приятели поддръжката и модернизацията на самолетите МиГ-29 с оглед постигане на съвместимост с партньорите", обяви държавният глава по време на церемонията по откриването на натовския щаб за интеграция на силите в София в четвъртък. За Плевнелиев инициативата за ремонта на изтребителите без руско участие има съвсем конкретни политически измерения, тъй като по информация на "Капитал" именно той е бил един от основните й двигатели, договаряйки я неофициално преди няколко месеца на най-високо ниво с полския президент. "Заедно с всички парламентарно представени политически сили, с изключение на БСП и АТАКА, постигнахме широко политическо съгласие, че всички инвестиции в отбранителни способности оттук нататък трябва да отговарят на принципа за рязко повишаване на съвместимостта с партньорите в НАТО. На практика това означава, че военните не бива повече да възлагат поръчки за нови способности на ненатовски производители на оръжие. В противен случай ще нарушат легитимно решение на висшия орган по сигурността в страната", отбеляза също така президентът в четвъртък.

Високата степен на зависимост от руската бойна техника всъщност е и един от най-сериозните проблеми за съвместимостта на българските въоръжени сили и участието им в съюзнически операции на НАТО. При военно-въздушните сили тази зависимост клони към 100%, а липсата на натовски системи за разпознаване тип "свой-чужд" в българските МиГ-29 прави използването им извън страната практически невъзможно. Това е и причината от щаб-квартирата на алианса в Брюксел неколкократно да обърнат внимание, че България трябва да направи нещо по въпроса, за да започне да изпълнява своята част от задълженията по ротационната охрана на небето над прибалтийските републики, които не разполагат с бойна авиация.

Два МиГ-а от пролетта (на 2016-та)

Споразумението за военно сътрудничество с Полша идва в критичен момент за българската армия и в частност за военно-въздушните сили (ВВС), особено в контекста на отложения за неопределено време проект за купуване на натовски изтребители. Причината е, че според признанието на военното министерство страната ни разполага само с четири напълно изправни МиГ-29, които да се грижат за неприкосновеността на въздушното ни пространство, а по този начин и на част от югоизточния фланг на НАТО. Това е санитарният минимум от бойни самолети, необходим за изпълнението на мисията по въздушна охрана (една патрулна двойка изтребители и една резервна). Има съвсем реална опасност обаче след средата на 2016 г. ВВС да останат само с два изтребителя в изправно състояние и достатъчно полетен ресурс на двигателите, допълват от МО. Конкретният технически проблем с МиГ-29 е, че на всеки 350 летателни часа двата двигателя трябва да се свалят и изпращат в завода за текущ ремонт. До момента подобни дейности се извършваха само от компанията производител РСК МиГ. След като договорът с Полша окончателно бъде подписан, ремонтите вече ще започнат да се извършват във военно-ремонтните заводи WZL-2 в Битгош и WZL-4 във Варшава.

Според Министерството на отбраната двете полски предприятия са способни да извършват пълния обем от дейности по интегрирана логистична поддръжка на МиГ-29. За момента става дума за ремонт на двигателите и агрегатите на шест български изтребителя. Три от тях трябва да бъдат готови до средата на 2016 г., а останалите - половин година след това. "За поддръжка на висока бойна готовност в авиацията на страна членка на НАТО е нужна поне една бойна ескадрила от 12 самолета", уточняват обаче от министерство на отбраната, вероятно намеквайки за поставения "на трупчета" проект за придобиване на нов тип многоцелеви боен самолет, който е систематично бламиран от най-голямата управляваща партия и лично от нейния лидер Бойко Борисов. Изправен пред перспективата да бъде обявен за гробокопач на изтребителната авиация, министър-председателят все пак реши да прегърне временното "лоукост" решение с поддържането на руските машини в Полша. "Готов съм веднага да обезпеча ремонтите на изтребителите МиГ-29 със сумата, която се договори между нашия и полския министър на отбраната", обяви преди седмица Борисов по време на учението на зенитно-ракетните сили на страната ни край Шабла. "Надявам се, че скоро ще имаме споразумение и това, което съм обещал на ВВС за самолетите, ще бъде факт още в рамките на тази година", допълни той.

Колко точно ще струва ремонтът и удължаването на летателния ресурс на българските МиГ-29 за момента обаче е уравнение предимно с неизвестни. Към момента от българското Министерство на отбраната се въздържат да обявяват каквито и да било конкретни цифри и само казват, че полската цена вероятно ще е с 15-20% по-ниска от руската. Като евентуална цена за ремонт на двигател в Полша в края на пролетта се споменаваха около 1.3 млн. евро. В момента военното министерство говори за удължаване на ресурса на 12 двигателя. "Цените за ремонта на МиГ-29 ще бъдат такива, каквито са за полската армия. Удължаване на летателния ресурс от страна на Полша ще ни излезе по около 1 млн. лв. по-евтино на двигател", обяви Ненчев в края на юни след срещата на военните министри на НАТО в Брюксел, където също обсъжда темата с полския си колега. Този вторник пък по време на откриването на учебната година във Военна академия министърът на отбраната каза, че ремонтът може да излезе с около 50% по-евтин, защото Полша за разлика от Русия е страна от ЕС, и така ще спестим и 20% ДДС. Ненчев добави, че поляците ще ни предоставят за временно ползване два двигателя от своите запаси за временно ползване под наем, като в замяна ние ще им предоставим два наши, които се нуждаят от ремонт.

Предизборен капан

Въпреки че на пръв поглед ремонтът на българските МиГ-29 изглежда окончателно договорен на междудържавно ниво, ситуацията съдържа елемент на политически риск. Причината е, че през следващите близо два месеца Полша ще се намира в предизборна ситуация и е много вероятно държавните институции в страната и политическите партии да се въздържат от резки движения. Това може да отложи във времето сключването на договора между българското военно министерство и полските държавни военно-ремонтни заводи WZL-2 и WZL-4. Освен всичко друго има реална перспектива сега управляващата полска партия "Гражданска платформа" да изгуби изборите от конкурентната консервативна формация "Закон и справедливост" на Ярослав Качински. През пролетта президентът от "Гражданска платформа" Бронислав Коморовски (с когото между другото Росен Плевнелиев е водил неофициалните разговори за ремонт на българските МиГ-29) вече бе отстранен от претендента на "Закон и справедливост" Анджей Дуда макар с минимална преднина. И макар че евентуалната смяна на политическата конюнктура в Полша едва ли ще предизвика някаква рязка смяна на политическия курс на страната в рамките на НАТО, всичко това може да проточи във времето сключването на договора с България. Още повече ако се окаже, че споразумението за сътрудничество в областта на отбраната трябва да мине за ратификация през парламента. А през това време часовникът на българските ВВС неумолимо ще отброява времето до средата на 2016 г., когато страната ни ще остане само с два напълно изправни изтребителя.

Освен всичко друго, по неофициална информация споразумението с България среща известна съпротива в Полша на експертно ниво. Причината за това е не някакво негативно отношение към България, а опасения, че Варшава има ограничен запас от резервни части за собствените си руски изтребители. В момента полската армия има 32 бойни самолета МиГ-29, като плановете са да продължи да ги използва до края на жизнения им цикъл през 2029 г.

От друга страна обаче стои чисто икономическият интерес на Полша, както и желанието на Варшава да превърне държавните си военно-ремонтни заводи в регионален център за ремонт, поддръжка и модернизация на военна техника от съветско време. През април също така полското правителство обяви свои допълнителни планове в тази посока, както и създаване на регионален отбранителен фонд, с който да се поощряват инициативите в сферата на превъоръжаването от страна на съседни натовски държави. В изпълнение на това военните заводи WZL-2 Битгош и WZL-4 Варшава се специализират не само в обслужване на натовски самолети като F-16 и C-130 Hercules, но и в модернизация на МиГ-21, МиГ-29, Су-22, както и вертолети Ми-8 и Ми-17.

Докога с МиГ-овете

За момента споразумението с Полша, ако не срещне някакви бъдещи пречки на политическо и експертно ниво, вероятно ще реши само най-неотложните проблеми на българската изтребителна авиация. В случай че договорът бъде подписан без забавяне, това означава, че страната ни най-вероятно ще разполага с пет напълно изправни МиГ-29 в средата на 2016 г. (когато ще изтече ресурсът на два от действащите самолети) и с осем в края й. При усреднен нальот от около 150 часа във въздуха на година за всяка машина, колкото обикновено се дават от страна на ВВС, това означава, че България ще може самостоятелно да защитава небето си с руските самолети поне до 2018 г., преди да е нужно ново евентуално удължаване на ресурса на двигателите, а може би и до 2020 г. при по-пестелива експлоатация. Тук обаче отново говорим за използване на санитарно ниски нива - поддържане на двойка дежурни изтребители и двойка резервни. Това на практика обрича изтребителната авиация на вегетиране без каквато и да било инвестиция в бъдещо развитие, както и невъзможност за участие в съюзнически операции на НАТО.

Последното теоретично би могло да се промени, в случай че проектът за ремонт на МиГ-29 в Полша се развива добре и България прецени, че иска не само да удължава ресурса на двигателите, но и да модернизира машините до някакви минимални натовски стандарти. Най-спешна в това отношение е подмяната на системите за опознаване "свой-чужд" с натовски, както и навигационната апаратура, която работи в честоти, отделени за управление на високоскоростните влакове на територията на ЕС. За момента обаче официално няма никаква конкретика колко би струвало подобно начинание. Досегашната практика сочи също така, че наливането на пари в поддръжката на МиГ-29 на практика  парализира всякакви опити за закупуване на западни изтребители, съвместими с армиите на останалите натовски държави.

По принцип заводите WZL-2 и WZL-4 вече са извършвали подобен проект за 16 изтребителя от полските военно-въздушни сили в партньорство с израелската компания IAI (Israeli Aerospace Industry). Проектът е извършен в периода 2011-2015 г. и в момента се обмисля модернизация на на останалите МиГ-29. "Към момента заводите са усвоили и на практика изпълняват ремонти на авиационни двигатели и елементи от двигателните системи, блокове и агрегати от самолетите, самолетните системи и авиониката, и то на високо технологично ниво, с постоянно въвеждане на иновативни технологии. И двата завода притежават собствени възможности за производство на консумативи и резервни части", коментира за "Капитал" източник от въоръжените сили. Твърди се, че заводът WZL-4 притежава производствен капацитет за извършване на голям брой ремонти на авиационни двигатели. За период от десет години там са ремонтирани над 200 двигателя РД-33. Извършен е основен ремонт на над 140 и текущ ремонт на над 80 двигателя.

Всичко това означава, че при добра воля от страна на Полша и щастливо стечение на обстоятелствата кончината на българската бойна авиация отново може да бъде временно избегната. Липсата на стратегическа визия за развитието й и досегашните практики за бюджетиране на отбранителните разходи обаче по-скоро значат, че тя просто ще продължи да бъде поддържана на командно дишане. Докато дойде някой, който приема на сериозно проблемите на сигурността в евро-атлантическото пространство. Или пък докато Полша изчерпи запасите си от руски резервни части...