Прокуратурата проверява кои са източниците на "Дневник"

Веднъж стигнала до главния прокурор, преписката потъва в прокуратурата за около месец и половина. Едва преди месец прокурорът от Софийска районна прокуратура Антон Ефтимов, при когото е разпределен казусът, издава постановление, в което приема, че въпреки че няма данни за конкретно престъпление, трябва да се образува предварителна проверка. Той я възлага на Главна дирекция "Национална полиция". 

Ефтимов разпорежда на полицаите да установят  кой е автор на публикацията, кои са източниците му, има ли наказателно производство срещу Николай Бареков и има ли данни за неправомерно изнасяне на данни от делото.

В понеделник двама оперативни работници от "Икономическа полиция" на главната дирекция дойдоха в редакцията на "Дневник" и поискаха обяснения от главния редактор на сайта Велислава Попова за автора на публикацията и неговите източници.

Проблемът

"Единственото възможно престъпление от общ характер е изтичането на информация. Затова при проверка би трябвало първо да се започне от полицията и прокуратурата. Да проверят има ли досъдебно производство срещу Николай Бареков, защото ако няма - не може да има и следствена тайна. Второ, ако има такова производство, трябва да се провери дали прокурорът е разпоредил това да е тайна. Защото според Наказателно процесуалния кодекс само материалите от досъдебното производство са тайна, а не и самият факт че има такова. Затова е неясно защо се върви към проверка на "Дневник". Това коментира адвокат Александър Кашъмов, който защитава интересите на редакцията.

"Прокуратурата безкритично е приела подадения сигнал и широко е тълкувала текста от Закона за съдебната власт, който регламентира предварителните проверки," коментира адвокат Александър Кашъмов. Според него "когато сигналът е подаден от политическо лице и се подхожда безкритично, има сериозна опасност от политическо заиграване. Така на практика прокуратурата се поставя, волно или неволно, в ролята на политически играч," допълва той.

Наблюдаващият преписката прокурор Антон Ефтимов е бивш следовател в Столичната следствена служба, където за кратко се засича с Делян Пеевски, а за по-дълго с председателя на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров. Преди промените Ефтимов е бил агент на органите на репресивната Държавна сигурност към Трето управление с псевдоним Емил. Той е един от свидетелите по дисциплинарното производство срещу бившия зам.-главен прокурор и член на ВСС Камен Ситнилски.

Юристи коментираха пред "Капитал", че фактът, че Антон Ефтимов не е намерил за необходимо да поиска снемането на обяснения от самия сигналоподател, каквато е рутинната практика, е показателен. Това се налага още повече и предвид това, че самият държавен обвинител приема, че в сигнала няма конкретни данни за престъпление. 

Оста Цацаров-Бареков

Прокурори, пожелали анонимност, коментираха пред "Капитал", че е абсолютно невъзможно решението за образуване на проверка с подобен предмет да не е съгласувано на най-високо ниво в прокуратурата.

През последните няколко години пътищата на главния прокурор Сотир Цацаров и Николай Бареков са се пресичали неведнъж. 

Николай Бареков обезпечи медийното отразяване на прокурорската акция в Костинброд в навечерието на извънредните парламентарни избори през пролетта на 2013 г. и стана рупор на лансираната от държавното обвинение теза, че ГЕРБ е подготвяла фалшификация на изборите. Впоследствие се оказа, че подобни данни няма, а единственият обвинен за случая беше оправдан от съда. Заради изтичането на информация от разследването прокуратурата заяви, че ще образува проверка. Няколко месеца след това обаче обяви темата за приключена.

През лятото на същата година, когато Сотир Цацаров започна атака срещу члена на ВСС Камен Ситнилски, пред сградата на съвета започнаха протести (в подкрепа на действията на мнозинството от ВСС срещу бившия зам.-главен прокурор и настоящ противник на Цацаров), на един от които беше забелязан и близкия до Бареков към онзи момент Бисер Миланов-Петното. Всичко това беше напоително отразявано от ТВ7. На същият "протест" присъства и Симон Милков, който работи сега в "България без цензура".

През 2013 г. Николай Бареков организра манифестация пред Съдебната палата в подкрепа на главния прокурор Цацаров.

По сигнал на Бареков, подаден до Цацаров, през май 2014г. прокуратурата образува проверка срещу президента Росен Плевнелиев за престъпление срещу републиката. След като този факт стана ясен, проверката беше тихомълком прекратена.  

След навлизането на Николай Бареков в политиката, прокуратурата многократно отказваше да провери начина, по който се финансира движението на бившия журналист, въпреки множеството публикации по темата. Пак без последствия остана и публикацията, че две млади дами, свързани с Бареков и партията му, са си купили къща в кв. "Драгалевци" за един милион лева без да е ясен произхода на средствата.

При изборите за европарламент медиите разкриха редица съмнителни факти, около събраните от партията на Николай Бареков дарения, а bTV показа разследване, от което стана ясно, че хора, които са записани за дарители на партията въобще не се знаели за това. Тогава държавното обвинение каза, че ще събира записи от предаванията, за да започне проверка, но впоследствие случаят потъна.

Същата е и съдбата на сигнала, подаден от "Протестна мрежа" в частта засягаща евродепутата. От отказа на Софийска градска прокуратура да образува досъдебно производство срещу Делян Пеевски и Ирена Кръстева стана ясно, че материалите по отношение на Бареков са отделени в друго производство. Въпреки, че сигналът беше подаден преди година и половина, а срокът за разследване е едномесечен няма никакви данни какво се е случило с проверката.

Прокуратурата като цензор

"Използва се сериозен държавен ресурс, без да е ясно какво точно се цели, дори липсата на определено от прокуратурата престъпление, чието изясняване да е целта" коментира адвокат Александър Кашъмов. Той напомня, че е абсолютно недопустимо медиите да бъдат принуждавани да разкриват източниците си на информация, каквато е една от задачите на прокурорската проверка.

Безконтролните действия на държавното обвинение се случват в епицентъра на дебата за предложенията за промени в закона за съдебната власт, едно от които е премахването на възможността на държавното обвинение да прави подобни проверки, чиито обхват и продължителност са безкрайни.

Неофициално от държавното обвинение коментираха за "Капитал", че става дума за "рутинна работа" и щом сигналът е бил адресиран до главния прокурор "той е преценил, че проверка трябва да има".

През последната една година държавното обвинение иницира няколко проверки срещу "Икономедиа". Миналото лято Софийска районна прокуратура образува проверка по сигнал на "Водстрой 98" и разпореди на СДВР да разпита редакторите Алексей Лазаров и Николай Стоянов. След протест пред "Съдебната палата" проверката беше прекратена. В началото на тази година прокуратурата започна още една проверка - по сигнал на ръководителя на "Банков надзор" Нели Кордовска, по която също бяха искани обяснения от журналисти за източниците им. От три месеца проверката седи на "трупчета" в районната прокуратура и чака решаване от наблюдаващия прокурор.