Коалицията ОмбудсМая

Обективно погледнато обаче, периодът 2013-2014 г. е своеобразен пик в политическата кариера на Мая Манолова. Период, в който тя безапелационно и съвсем заслужено се наложи като "поразяващата уста" на "Позитано 20". И в който успя да татуира своя образ в съзнанието на масовата аудитория, ставайки обществено разпознаваем политик.

Още с влизането си в политиката Манолова е възприемана като спорна и противоречива личност. Първоначално нейният път нагоре тръгва от партийните структури на БСП в Кюстендил. От една страна, съпартийците й хвалят нейната работливост и свръхамбициозност. Манолова има не само изключителна памет, която й позволява постоянно да вади аргументи за противоречивите твърдения на опонентите си, но и винаги е добре подготвена по темите, които води в парламента. Няма и страх да застане срещу повечето авторитети. През 2011 г., през първия си мандат като премиер, Бойко Борисов беше се пошегувал с лидера на БСП Сергей Станишев "да ми ги разпределяте една (Мая Манолова - бел. ред.) по една (Корнелия Нинова - бел. ред.)... че ми създават много напрежение". Макар че силните моменти на Манолова са по-скоро, когато осмива хора като политическия хамелеон Яне Янев. От друга обаче, колегите й не пропускат да отбележат, че тя е своеобразен "специалист по всичко" и няма ясен фокус в дейността си. Амбициозността я кара и да поема всяка черна работа, която партията й иска, от което обаче тя придоби много неприятни петна в биографията си.

Също така очевидно Манолова не поддържа твърде висока хигиена на политическите контакти. Името й например се свързва с издирваните от Интерпол дупнишки бизнесмени Братя Галеви, с които дори фигурира на снимка. По принцип Манолова не отрича да ги познава, но уточнява, че има нещо общо с тях, колкото и с който и да било друг човек в нейния политически регион. Факт е също така, че Манолова лично присъства и на погребението на застреляния кюстендилски бизнесмен Александър Тасев-Остап, който приживе гравитира около известната силова групировка от 90-те години ВИС, чиито основатели Васил и Георги Илиеви също са родом от Кюстендил.

Специалист по всичко

Първият политически ментор на Манолова е местният червен лидер и депутат Иво Атанасов, който я лансира заради нейната борбеност и хиперактивност. Така през 2005 г. бъдещият омбудсман успява да влезе в парламента и да се превърне във втори човек в червената партийна йерархия в Кюстендил. Твърди се обаче, че е била близка и с настоящия подкрепен от десницата кмет на града Петър Паунов, с когото дори известно време е имала обща адвокатска практика.

Също така, когато в края на 2007 г. Иво Атанасов решава да подаде оставка заради несъгласие със стила на работа на тогавашния червен лидер и министър-председател Сергей Станишев, амбициозната Манолова решава да колаборира със силните на деня. Тя обръща гръб на доскорошния си политически ментор, заема овакантеното лидерско място на партийната структура в Кюстендил и постепенно успява да привлече на своя страна местните БСП функционери. На практика това вече я превръща в партиен деятел на национално ниво. Оттук нататък Манолова се мести в лагера на Станишев - за разлика от Иво Атанасов, който продължава да поддържа близки отношения с тогавашния президент Георги Първанов.

По време на първата тройна коалиция Манолова получава и първото си наистина сериозно партийно поръчение на национално ниво - да работи приоритетно по добавянето на мажоритарни елементи в изборното законодателство. За подобна промяна лобира лично държавният глава Първанов. В резултат на работата на Манолова се решава, че 31 от мандатите за народни представители ще бъдат разпределени на мажоритарен принцип по време на изборите през 2009 г. Ефектът от този политически ход обаче е катастрофален за БСП: партията губи всички депутатски места, разпределяни по този начин, в полза на ГЕРБ и ДПС. Така тройната коалиция пада от власт, а на нейно място идва първият кабинет на Бойко Борисов. Може да се спори доколко вината за този провал е точно на Манолова, но е факт, че по онова време именно тя работи най-активно по промените в изборния закон.

#КОЙ моделира аферата "Костинброд"

Звездата на Мая Манолова засия най-силно на политическия небосклон по време на предсрочните парламентарни избори през 2013 г., след като правителството на ГЕРБ подава оставка в резултат на т.нар. февруарски протести срещу монополите и високите цени на електроенергията. Няколко месеца преди вота от БСП упорито започват да разпространяват слухове, че партията на Бойко Борисов се готви да фалшифицира резултатите от гласуването.

Така в деня за размисъл преди изборите агенти на ДАНС и прокурори внезапно нахлуват в костинбродската печатница "Мултипринт" по подозрение, че се готви грандиозна фалшификация на 350 хил. бюлетини, с които да се подмени волята на избирателите. Операцията се предава на живо по TV7 от бившия тв водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков. Политици от ГЕРБ твърдят, че въпросният черен пиар е успял да отнеме няколко процента от подкрепата за партията. Впоследствие се оказа, че именно Мая Манолова е подала сигнала до прокуратурата, на базата на който започва т.нар. Костинбродска афера.

Няколко месеца по-късно вече и официално стана ясно, че внушенията за готвена манипулация са били предизборен балон - дело за фалшификация на вота не бе образувано, а обвинение получи само главният секретар на Министерски съвет Росен Желязков, който според твърденията на прокуратурата не е упражнил достатъчен контрол върху печатането на бюлетините. Той обаче беше оправдан още на първа инстанция, а държавното обвинение дори и не се опита да обжалва. Политическият ефект от Костинбродската афера обаче беше, че ГЕРБ, макар и най-голяма парламентарна сила, остана в опозиция, останалите парти сглобиха кабинета "Орешарски", а Мая Манолова бе повишена до зам.-председател на парламента.

Изкуственият скандал с уж готвената манипулация на вота обаче не беше най-значимата причина бъдещият омбудсман да стане една от разпознаваемите фигури на левицата. Манолова попадна в светлините на всички обществени прожектори, тъй като се оказа един от малкото политици от новата тройна коалиция, които дръзнаха да се изправят лице в лице с гнева на хората след началото на протестите, провокирани от избора на Делян Пеевски. Заради малодушието на голямата част от своите съпартийци тя всекидневно дефилираше по всички медии за разлика от хора като БСП лидера Сергей Станишев или министър-председателя Пламен Орешарски, които предпочитаха да мълчат, въпреки че стояха много по-високо в йерархията на управляващата коалиция.

След като успя да се позиционира като "мъжкото момиче" на БСП, Манолова логично получи и следващо партийно поръчение - да бъде медиатор между протестиращите и властта и да въвлече граждански организации в изработването на нов Изборен кодекс. Но тъй като гневът на улицата заради арогантността на политиците беше твърде силен, тя предпочете да раздели гражданите на протестиращи и контрапротестиращи и да започне да си общува предимно с организациите, които бяха в основата на протестите срещу първия кабинет на Бойко Борисов. Така в обществените съвети към парламента и Министерски съвет попаднаха странни персонажи като Бисер Миланов-Петното, Нина Гергова, Ангел Славчев, Дончо Дудев и т.н., които получиха своите 15 минути слава. Манолова пък получи възможност да постави щемпела "одобрено от гражданското общество" върху всички свои инициативи. И да заклейми всички, които изразяват гнева си срещу кабинета "Орешарски" и модела #КОЙ, като "платени протестиращи".

В опозиция и в немилост

Връщането на ГЕРБ на власт в края на миналата година и излизането на БСП в опозиция определено не се отразяват здравословно на партийната кариера на Манолова. Проблемите за нея започнаха още при оттеглянето на Сергей Станишев от лидерския пост през лятото на 2014 г., след като социалистите загубиха изборите за европарламент. Тогава Манолова се опита да започне рискована солова игра и се включи директно в надпреварата за председател на БСП. Там тя се изправи срещу Михаил Миков, който беше лична номинация на Станишев. "Червената фурия", както също я наричат съпартийците й, обаче се оказа не достатъчно силен апаратен играч и загуби катастрофално, оставайки на пето място. Така Манолова изпадна в немилост - както пред предишния лидер на БСП, така и пред неговия наследник.

И тъй като предсказанията за отстраняване на Миков по време на партийния конгрес тази пролет не се случиха, Манолова като че ли не разполага с друг ход за действие освен стратегическо отстъпление. Точно по този начин трябва да се тълкува и формалното й оттегляне на омбудсманския пост. От краткосрочна гледна точка това е добре и за Миков, и за Манолова - червеният лидер се отървава от един гласовит вътрешнопартиен опозиционер, а популярната кюстендилска депутатка заема мандатен пост, който може да й спечели както народна любов, така и доста активно медийно отразяване в позитивен контекст. И така, докато БСП е в политическото чистилище и се бори със зъби и нокти за своето оцеляване, Мая Манолова ще може да трупа точки като омбудсман. И да чака след някоя друга година бившите й съпартийци сами да я повикат обратно.

Доколо обаче Манолова ще защитава ефективно гражданите от политическия произвол на властта за момента е въпрос с неясен отговор. Още по време на експозето си преди избора тя направи странната заявка, че... няма да е опозиция на властта - нещо, което е малко странно за един обществен защитник. И по-точно, че нейната мишена ще бъдат чиновниците и администрацията, а не политическото мнозинство, което е на власт. "Всъщност тънкият момент в работата на омбудсмана е, бивайки той критичен към администрацията, в същото време да не бъде опозиция на властта. Опозицията е в парламента. Опозиция ще бъдат хората, които седят от лявата Ви страна. Те са БСП в парламента. Омбудсманът има други функции да защитава гражданите и да не нарушава тази тънка линия. А иначе, администрацията при ГЕРБ, при БСП, при ДПС и при всяка партия общо взето си е еднакво безобразна.", обяви Манолова по време на изслушването си в ресорната парламентарна комисия. Което, съгласете се, изобщо не звучи като типично изказване на "червената фурия"...