Предизборните кампании целят минимално гражданско участие

Според данните общо 58% от българите ще участват на местните избори, а почти 50% - и в референдума. Сред решилите да изразят волята си по въпроса позицията "за" доминира значително над "против" електронното гласуване, а ангажираността на подкрепящите мярката е висока и те споделят мнението, че неглижирането на референдума от страна на партиите е израз на стремежа им за запазване на статуквото.

Кой ще гласува

Традиционно най-висока е мобилизацията за гласуване на местния вот сред възрастните хора, в малките селища и особено сред симпатизантите на ДПС. Това ще бъдат третите поред избори с преференциално гласуване и над половината избиратели знаят за възможността да пренареждат листи чрез преференция. Тази опция е предпочитана от избиратели в големите градове и тези с по-добър социален и материален статус, като според данните 25% възнамеряват да се възползват от нея - това е повече от дела на ползваните преференции в европейските и парламентарни избори през 2014 г.

По-песимистично стоят нещата с референдума за електронно гласуване. Над една трета от избирателите не знаят въобще, че има такъв, като в малките селища, сред хората с ниско образование и младите хора в провинцията този дял надхвърля 50%. Две трети от избирателите на ДПС също не са чували за него.

Независимо от слабата информираност обаче 71% от българите смятат, че е важно гражданите да изразят мнението си по въпроса, 49.3% заявяват, че ще гласуват на референдума, а 77% подкрепят електронното гласуване. Делът е изчислен на база реално живеещите в страната, а не въз основа на избирателните списъци, отбелязват социолозите.

Не кампания, а директен маркетинг

Що се касае до предизборните кампании, общият извод на социолозите от "Алфа рисърч" е, че тази за местния вот е структурирана така, че да предизвика минимално гражданско участие. Всъщност според проучването 39% от българите не са запознати с нито една проява на над 42 000 кандидати за кметове и общински съветници. Състезанието се ограничава до твърдите ядра и групите, над които местните играчи имат гарантирано влияние. Поради това и кампанията за националния референдум, която по същността си е гражданска и при успех ще създаде условия за по-високо участие на хора, които не биха продали гласа си, е сериозно неглижирана от партиите.

Всъщност има сериозни основания да се смята, че предизборният период минава не под формата на комуникационна кампания на програмите на кандидатите, а под формата на директен маркетинг, смятат експертите.

Хората забелязват да агитират не само партии, но и местни влиятелни лидери, работодатели и бизнесмени, което е особено впечатляващо, отбелязват социолозите. Техните действия са от два до пет пъти по-често срещани от тези на самите кандидати за изборни постове.  Така акцентът на кампанията се измества от информиране към директно въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят. В тази ситуация привличането на избиратели с извънполитически средства от скандална започва да става нормална за все по-широки групи избиратели, особено в средите на хората с по-ниски доходи и етническите малцинства, анализират от "Алфа рисърч".

Политика в натура

Всеки шести българин е на мнение, че е добре политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия, показват данните. Единствено парите на ръка все още се смятат за неприемливи, показват данните от проучването. Седем на сто от хората обаче възприемат и тази оферта за нормална.

Един на всеки десети анкетирани твърди, че на него лично са му предлагали услуга или пари срещу вот. Това се отнася за всеки четвърти сред българските турци и всеки трети сред ромите.

Разрастването и все по-голямото разнообразяване на практиките за директно мотивиране на избиратели поражда у мнозинството граждани съмнения за честността на изборите в България - половината анкетирани смятат, че те са нечестни. Колкото по-склонни са хората да възприемат практиките за директно въздействие като нормални за политиците, толкова по-малко оценяват изборите като честни.

Едва 7-11% от избирателите в селата, ниско образованите и представителите на ромски общности смятат изборите за честни. Тоест в мнозинството случаи става въпрос за осъзнато продаване на собствения глас, смятат социолозите.