Градове

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Северното крило на Централната баня тъне в разруха.

Анина Сантова

Северното крило на Централната баня тъне в разруха. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Сградата е културен паметник от национално значение.

Прах и останки. Всичко сякаш е сложено "на пауза". Това е картината, която се разкрива от входа на изоставената северна част на Централната минерална баня в София. Въпросът с бъдещето ѝ от години е бил повод за дебати в столицата, а в навечерието на местните избори темата отново излезе на преден план.

Три пъти "за" и едно "ще питаме гражданите". Така четирима от кандидатите за кмет на София, на които социолозите дават най-големи шансове, гласуват за създаването на СПА комплекс в северното крило на Централната минерална баня. Подкрепената от БСП Мая Манолова, кандидатът на "Демократична България" Борислав Игнатов и номинираният от организацията "Спаси София" Борис Бонев са зад идеята банята да си остане баня, а Йорданка Фандъкова ще остави решението на хората.

В южното крило на сградата се помещава Регионалният исторически музей на София, което пък повдига въпроса доколко е възможно и удачно в съседство с него да има СПА комплекс. Изглежда, бъдещият кмет на столицата ще има сериозната задача да направи така, че да отговори на интереса на двете страни - със сигурност София има нужда да наблегне върху развитието си като град, богат на термални води, но също така трябва да го направи по правилния начин.

Без ясна визия

Всъщност бъдещето на Централната баня е предопределено още през 1998 г., когато колектив с ръководител арх. Станислав Константинов печели конкурса за възвръщането на първоначалния ѝ облик. Тогава тя е пред разруха, а проектът цели адаптацията ѝ за нуждите на Музея на София, който е нямало къде да се помещава. Поради липса на цялостно финансиране обаче преустройството на първия етап от проекта продължава цели шестнайсет години. Музеят е открит едва през 2014 г. след привлечено европейско финансиране в размер на 6 млн. лв.

През 2017 г. главния архитект на София Здравко Здравков предложи там да бъде изграден модерен балнео- и СПА комплекс (предшественикът му Петър Диков също имаше подобни планове). Година по-късно обаче общинският съвет реши имотът да се използва за културни събития, а зам.-кметът по култура Тодор Чобанов обяви, че това е по-разумното решение предвид липсата на инвеститор за СПА център.

След решението на Столичния общински съвет гражданската организация "Термално-нормално" организира дискусии и протести, а зад мотото "Да бъде баня" още през декември миналата година застанаха Камарата на архитектите в България и "Спаси София". Сега ръководителите и на двете структури - Борислав Игнатов и Борис Бонев, участват в битката за кмет на столицата и залагат възстановяването на банята в предизборните си кампании. Същите намерения има и Мая Манолова, която явно следва желанието на БСП - обществените съветници от партията се възпротивиха на решението за културните зали още през декември. Йорданка Фандъкова пък явно е решила да действа по-либерално и планира да попита гражданите чрез електронен референдум какво да е бъдещето на втората половина на сградата.

Засега шансът Централната баня да стане СПА комплекс расте, поне ако имаме предвид предизборните обещания.

За целта обаче трябва да се отговори на няколко въпроса: как ще бъде привлечен инвеститор, при положение че досега такъв не е намерен; колко може да струва това на общината, която е собственик на сградата, и дали ще е приемливо в съседство да има музей. От друга страна, какви биха били възможностите за изграждането на зали за културни мероприятия и дали всъщност това не е най-удачният вариант, при положение че с решението трябва да се побърза - според конструктивна експертиза от 2018 г. сградата е в предаварийно състояние и има нужда от ремонт.

Да бъде музей

Сега залите в северното крило на банята, в които преди са се намирали басейните за мъже и жени, сякаш са изпратени в небитието. На някои места по земята са разпилени останки и строителни материали, свободните пространства се ползват за склад, горните нива са в руини и достъпът до тях е ограничен.

Едното възможно бъдеще за това място е тук да се правят концерти, конференции, музикални събития, като други културни структури бъдат събрани тук. "Основната идея е мястото да се превърне в градски дом. Подобно нещо липсва, а е нужно за развитието на културата в София. В момента усвоената част е изцяло с експонати и сме в такава ситуация, че нямаме пространства дори за временни изложби", обяснява директорката на Регионалния исторически музей доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова. Според нея музеят е силно търсена дестинация за изложби (дори международни) заради мястото, сградата и обстановката. Друг голям плюс е, че отговаря на специфичните условия.

Да бъде баня

Най-ярките защитници на идеята за СПА комплекс в северното крило са от гражданското сдружение "Термално-нормално". Тяхната основна цел е София да използва пълноценно своите природни ресурси и културно наследство, чиято пресечна точка са именно термалните бани. След заседанието от декември 2018 г., на което става ясно, че общината по-скоро ще се отклони от Стратегията за използване на минералните води с аргумента, че не е намерен инвеститор, от организацията активно започнаха да се борят за запазването на банята.

"Това, което си представяме ние, е един съвременен екологичен град, стъпил върху своята древна история и развиващ успешно потенциала си, заключен в ресурсите. Искаме реставриране и реновиране на старите бани по адекватен начин, както и изграждането на нови уелнес центрове, използващи минералната вода. От близо 4 години наша цел е възстановяването на изоставените бани, а Централната баня е най-знаковата", обяснява пред "Капитал" арх. Надежда Сучева, която е един от основателите на сдружението.

Планът е басейните отново да се напълнят и мястото да привлича граждани и туристи заради балнеолечебните си функции. Според активистите общината не трябва да чака инвеститор, а усилено да търси такъв. "Друг факт е, че бюджетът на София за 2019 е 1.7 милиарда лева, а прогнозният ремонт на северното крило е около 9 млн. лева. Хубаво би било общината да припознава приоритетите на града", твърди Сучева.

При средна цена 30 лева на посещение приходите на потенциален СПА обект на територията на Централна минерална баня могат да бъдат 1.5 млн. лв. годишно (с включени и други услуги, продажба на сувенири, посещение на ресторант и др.), обяснява икономистът Иво Анев, който е поддръжник на организацията и един от основателите на клуб "Смисъл". Билетите за посещение без допълнителни услуги могат да формират около 2/3 от приходите, което е приблизително 20 лв. за вход.

За да функционира такъв комплекс обаче, експлоатационните разходи биха били доста големи, още повече че идейните планове предвиждат освен възстановяването на басейните да има и вани, сауни, парни бани и други нужни съоръжения за модерен СПА център.

За изграждането на такъв обаче е нужно много повече от наличието на два басейна и допълнителни услуги. Липсват паркова среда, хотел (леглова база), ресторант, развлекателни центрове и най-вече паркинги. А без тези опции би било трудно да се привлекат туристи. Друг проблем е намаляващият дебит на минералната вода - официалните данни показват, че той е паднал от 24 литра в секунда преди години до 12 л/сек. след земетресението през 2012 г. От тях 10 л/сек. отиват за чешмите за водопиене на гражданите, а останалите два литра са крайно недостатъчни за постоянното пълнене на двата басейна. Разбира се, при категоричен инвестиционен интерес това може да се промени, а според Сучева един от вариантите е басейните да се пълнят и през нощта.

Нещо по средата

Арх. Станислав Константинов, който е авторът на проекта за възвръщането на стария облик на сградата и адаптирането й за музей от 1998 г., предлага между двете зали с бившите басейни да бъде изградена нова зала, която да функционира като музей на водата. Тя ще е разположена централно, срещу входа на музея, и ще се казва "Градът около извора - древна Сердика". Целта е да разказва за ролята на водата за създаването на града чрез огромен действащ минерален извор в нея и интерактивни репортажи.

Всъщност в момента РИМ се задъхва от гледна точка на пространство. Затова и интеграцията на залите и ползването им за срещи и изложби е едно добро решение, твърдят от ръководството. "В момента сме толкова притиснати, че отказваме предложения. Искат тук да се провеждат мероприятия и семинари, от които музеят може да печели, ако даваме помещения под наем. От друга страна, ефективно е за общината, тъй като общинските институции ще могат да пестят - вместо да наемат зали, ще ползват тези", обяснява директорката д-р Венета Ханджийска-Янкулова.

С всеки ден обаче положението на сградата става все по-опасно, а времето не се съобразява с предизборни кампании. За осъществяването на този план са нужни около 9 млн. лв., които могат да бъдат отпуснати по оперативна програма "Региони в растеж" за 2014 - 2020 г. "Срокът скоро изтича, нямаме време да проектираме", обяснява арх. Константинов и допълва, че всичко това можеше това да се направи "през тези две години, които изгубихме".