Хамам в Кюстендил: три минерални турски бани с дълга история

В края на XIX и началото на XX век Кюстендил, който Освобождението заварва като ориенталска паланка, тръгва по пътя на европейското си развитие. Прокарват се улици и осветление, започва строителството на нови сгради в европейски стил. През 1909 г. влакът стига до града. Тогава освен основната му транспортна ос Цариград - София - Скопие - по сегашния бул. "Цар Освободител", се прави и напречна в посока на гарата, обяснява Ангел Джонев.

Част от тези процеси е и общинската амбиция Кюстендил да стане европейски балнеокурорт. Все пак в него минералната вода се използва за лечение последователно от траки, римляни, ромеи, турци и българи. Тази история започва преди около 2000 години и продължава до ден днешен. "Водата е хипертермална, сулфатно-натриева, с увеличено съдържание на хлор. Подходяща е за лечение на болести на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, възпроизводството и кожни болести", както обяснява Саша Миланова, управител на общинската фирма "Хигия", към която сега е Чифте баня.

Съставът на кюстендилската вода е измерен в Париж още през 1910 г., след като през 1908 г. общината прави нов каптаж в подножието на хълма Хисарлъка на 20 от 40-те топли минерални извора. По това време градската управа кани експерти, тегли общински заем и има амбицията да построи цял нов Бански квартал наред с баните "Чифте", "Алай" и "Дервиш" - и трите на пешеходно разстояние една от друга. За планираното ново строителство около каптажа на пазара средствата не достигат. Но между 1908 и 1914 г. на основата на "Чифте хамами" е построена новата европейска Чифте баня - само година-две след пускането на Централната баня в София. Около 1920 тръгва ремонтът и на Алай баня, който приключва през 1928 г.

Старият каптаж на минералните води се намира до пазара на Кюстендил в подножието на хълма Хисарлъка

"Към 30-те години постъпленията от трите минерални бани в Кюстендил представляват най-голямото приходно перо в общинския бюджет. Има сведения, че в края им те се използват толкова интензивно, че основно на приходите, които носят, се дължи благоустройството на самия град", казва доц. Виолета Коцева от Софийския университет. Тя разглежда явлението в контекста и на нарасналия интерес на следосвобожденската държава към превенцията и лечението на заболявания чрез балнеология.

Между 1928 и 1930 г. най-голям приход показва Чифте баня. Но пък от нула през 1928 г. за две години Алай баня достига 186 170 лв. печалба. А през 1935 г. в трите бани са регистрирани 300 000 къпания, които носят приход 2.5 млн. лева.

Във втората половина на 40-те години, при ранния социализъм, в Кюстендил започват да никнат почивни станции. Построени са балнеосанаториумът, Домът на трудещите се в земеделието (сегашният "Стримон гардън СПА хотел"), Домът на железничаря, спортният хотел, който после общината разработва като "Парк-хотел Кюстендил", и др. "Ако започнем да ги изброяваме, вероятно ще излезе, че баните в Кюстендил пак са поне дузина", както казва Ангел Джонев. Където е текло, пак тече.

Дали ще продължи да тече и в петвековните турски бани обаче не е сигурно. Общината се опитва да удължи живота им, като ги остави на частната инициатива. В случая с общинската Алай баня това се е получило. За баните "Чифте" и "Дервиш" обаче съдът последно присъжда, че са публична държавна собственост. Така шансовете им да бъдат опазени като сгради нарастват, но без живия живот, които да тече в тях. Но ако бъдат намерени подходящи форма и финанси, те биха могли да станат уникално съчетание и от двете и да продължат в XXI век.

Алай баня като Relaxing House

Алай баня, която е и Войнишката баня, и Възстановителен център, продължава в XXI век като Relaxing House Фотограф : Relaxing House

Откриваме я случайно една събота през февруари. В Кюстендил сме, студено е и решаваме да отидем на СПА в "Стримон гардън" - единственото, за което сме чували. Оказва се, че през уикендите хотелът е пълен и СПА центърът работи само за гостите му. Препращат към "Парк-хотел Кюстендил", където СПА-то също било добро, но и там положението е същото. В мразовитото време няма много хора по улицата, които да попиташ за други варианти, но пък градската художествена галерия работи и от там са така любезни да ни помогнат: "Вървите все надолу, на минути е, ще го познаете по парата, която се вдига."

Най-лесният начин да разпознаете Алай баня през зимата е по водните пари Фотограф : Relaxing House

Оказва се "Възстановителен център", собственост на община Кюстендил - спретната двуетажна сграда с градинка, малко странно затворена между две улици, които правят V. На пръв поглед не се отличава особено от околните къщи. Но при вглеждане в архитектурата й се долавя нещо от чара на ранния XX век. А надпис на прага уточнява, че сградата е от 1928 г.

Изглежда добре поддържана. Вътре също е спретнато, чисто и обрано. Лъскав лукс определено няма, но иначе си има всичко - огледало, сешоар, кантар, стенни часовници. Минаваме през съблекалнята - зелени метални гардеробчета с катинарчета. И от там през тежка дървена врата в арка се озоваваме сред горещите пари на къпалнята. Каменен басейн в кремав цвят, бледозелена вода, бели плочки и радиатори. В дъното - чешми с каменни корита и пейки, а отстрани - душове. По-навътре има и второ помещение със сауна, студен шоков басейн за след нея, душ и стая за масажи. Има доста хора, не е като на улицата. Както разбираме с времето, едни са тук главно заради сауната, други за релакс в басейна, единици - на баня - те са при коритата, а като цяло - да се видят и с познати. Изглежда, че сутрин рано преобладават мъжете, по-късно се появяват и жените, а по уикендите към обед идват и бабите с децата.

Каменният басейн, пейките и чешмите на Алай баня са автентични - от XV век Фотограф : Relaxing House

Температурата на водата е 37-40 градуса и е препоръчително да се остава максимум по 15 минути на влизане. Но пък охлаждането става мигновено, ако притичаш през входа навън до открития басейн с навес, който е не по-малко горещ. Потопени до брадичките в него, хипнотизирано гледаме как снегът бавничко и в такт с медитативната музика затрупва кипариса, овошките, топческите храсти, пейките, алейките и оградата от жив плет. Вижда се как идват и си тръгват посетителите - често направо с хавлиите, в посока колите, околните жилищни кооперации или семейни хотелчета. Не е за вярване, но явно сме открили едно самобитно, живо и оборотно градско СПА. Изглежда някак естествено сраснато не само с тъканта на града, но и с живота на хората му. Отделно, от опит се убеждаваме, че точно както твърдят, минералната вода в Кюстендил те кара да се чувстваш лек като перце.

Открият външен басейн на Алай баня е построен от арендатора и работи и през лятото Фотограф : Relaxing House

Някои обстоятелства се изясняват чак след време. Например, че мястото е известно като Алай баня и е баня поне от петстотин години. Каменният басейн си е автентичен - от XV век. По-стара е от регулацията на Кюстендил и затова околните улички така почтително я заобикалят. Външният басейн с хубавите сини плочки обаче е съвсем нова инвестиция, направена от арендатора на комплекса. Той се казва Антон Йорданов, спечелил е банята на публичен търг на общината и я стопанисва вече осма година. А парата идва не само от външния басейн, а и от една улична чешма, залепена на оградата. Може да не я забележите, а не бива. Тя е с каменна лъвска глава и от нея нонстоп тече гореща водя с мирис на сяра. Чешмата изобщо не е случайност - като правило навремето всеки хамам е вървял в комбина с обществена чешма и джамия (тук не е запазена), както обясняват от историческия музей.

Името Войнишката баня най-вероятно получава през XX век. Около 1913 г., когато в града пускат новата европейска Чифте баня, "Алай" е "предоставена за безплатно ползване на войската, арестантите и бедното население", както пише доц. Ангел Джонев от историческия музей в Кюстендил. Явно е било за кратко, защото между 1920 и 1928 г. общината основно я преустройва и модернизира, пристрояват сегашното фоайе и втория етаж и след това банята вече не е безплатна. Но традицията, изглежда, се оказва устойчива и Алай баня е банята на войската чак до края на 90-те години на миналия век. Преди това в османския период по-скоро не е била само мъжка, съдейки от информация от архивите, че при голямото наводнение на Кюстендил през 1885 г. войската провела спасителна операция по изваждането на група кадъни от Алай баня.

Алай баня в целия й блясък след реконструкцията й през 1928 г. Фотограф : Регионален исторически музей Кюстендил

При социализма Алай баня е спортно-възстановителен център. През 1975-1976 г. той преминава към БСФС и става национална база за възстановяване на спортисти от високия ешелон - национални и олимпийски отбори. Това обяснява Йордан Йорданов, който вече 50 години работи тук. Той е баща на арендатора Антон, като и двамата по професия са рехабилитатори. Антон Йорданов седем години работи с националния отбор по волейбол и после две години специализира спортна рехабилитация в Цюрих. А бизнесът с банята явно е семеен, защото една от любезните жени на рецепцията е майката на арендатора.

Йордан Йорданов обяснява, че минералната вода идва от каптажа при градския пазар, където температурата й е около 73 градуса. Стига до банята по водопровод, съхраняват я в резервоар в пристройка в двора, докато се охлади до към 60 градуса, и от там се качва на тавана на сградата. Всяка вечер водата в басейните се подменя. През нощта тя се охлажда и сутрин температурата вече е поносима.

Банята работи сутрин от 7 вечер до вечер до 20 часа. Арендаторът я развива като Relaxing House. Поставя фокуса върху важните неща - хигиената и услугите. На втория етаж има зала за групови занимания по йога, тае-бо и аеробика. Освен това в центъра се провеждат следоперативно възстановяване и рехабилитация, възстановителни процедури за спортисти, правят се класически и спортни масажи, ароматерапия и медни терапии, както и тонизиращи процедури. Сред клиентите има световни, европейски и олимпийски шампиони, както показват снимки на Facebook страницата. Там се вижда и колко занемарена е била сградата и как арендаторът стъпка по стъпка я реновира отвътре и отвън. Модернизацията продължава. "Но внимаваме да съхраним духа й и да я запазим като достъпно и социално място", казва Антон Йорданов. (Обратно към началото)

Чифте баня - гранд банята на Кюстендил

Двуетажната Чифте баня е по проект на арх. Христо Ковачевски - възпитаник на Виенската политехника. Той е създател и на каптажа на топлите минерални извори в Кюстендил, на някогашната сграда на читалище "Братство", на мъжката гимназия в Русе, девическата във Велико Търново и на митрополията във Варна Фотограф : Надежда Чипева

В началото на XX век Чифте баня е гвоздеят на програмата на градската управа за превръщането на Кюстендил в европейски балнеологичен курорт. Тя е построена между 1908 и 1913 г. като модерна градска баня на основите на частично разрушената Чифте хамам. Влиза в експлоатация през януари 1914 г. - само две години след Централната баня в София, но за разлика от нея от тогава досега не е спирала да работи. Последният основен ремонт в нея е отпреди 40 години, но козметични има постоянно.

Сега Чифте баня е действащ паметник на културата и е, така да се каже, баня със знатен произход. Намира се не просто в парка "Банска градина" в центъра на града, но и на някаква пресечна точка на вековете. Отдолу има римски терми от II-III век на новата ера. Те са част от голям асклепион (нещо като антично СПА, което е и храм, и лечебен комплекс, и място за забавления). Пауталийският е върху 3 дка и е петият най-голям в Европа. Част от термите са видими за минувачите. До тях е джамията "Мехмед бей" от XV век - сега изложбена зала. А малко по-долу и банята "Чифте" във версия от XX. Турският първообраз е построен през 1489 г. от Сюлейман паша.

Кръстопът на вековете в Кюстендил - термите от II-III век на преден план, джамията "Мехмед бей" от XV век вдясно и Чифте баня във версия XX век - в дъното Фотограф : Надежда Чипева

Името "Чифте" идва от това, че е разделена на две огледални отделения - мъжко и женско. Във всяко има по три минерални басейна, всеки с различна температура на водата, индивидуални кабини и широки фоайета. Водата, която е с температура 73 градуса при каптажа, идва дотук с 2-3 градуса по-студена. Охлажда се поетапно в три външни басейна, преди да влезе в банята. А там служи за целите и на Асклепий (древногръцкият бог на здравето) и на дъщеря му Хигия (богиня на чистотата), изобразени на мозаечно пано веднага срещу входа.

Паното на входа на Чифте баня - с древногръцкия бог на здравето Асклепий и дъщеря му - богинята на чистотата Хигия, което символизира двете основни приложения на кюстендилската минерална вода Фотограф : Надежда Чипева

Проектът за двуетажната сграда е на арх. Христо Ковачевски - възпитаник на Виенската политехника, който е създател и на каптажа на топлите минерални извори, на някогашната сграда на читалище "Братство", на мъжката гимназия в Русе, девическата във Велико Търново и на митрополията във Варна и др.

Сега в час пик услугите на Чифте баня се ползват от около 100 души дневно, казва Саша Миланова, управител на общинската фирма "Хигия", която я стопанисва. Работното време е от 6.30 до 19 часа, като най-натоварени са петък, събота и неделя. Освен от двете основни етнически групи в града банята се посещава и от българи от чужбина, от хора от Македония и Сърбия - чак от северозападната й част, казва Саша Миланова. Сред лоялните й клиенти например е македонско семейство, което живее в Швейцария и от 20 години не пропуска пролет и есен да дойде тук. Особено търсени са 12-те семейни вани. Идват и жителите от ромския квартал "Изгрев", макар че общината е "завела" минералната вода и дотам, построила е баня и после я е приватизирала. По-заможните представители на квартала обаче и сега идват в Чифте баня, макар да им излиза по-скъпо и с такси, което е като белег за социален статус.

Под покрива на Чифте баня има също йога, фитнес, бодибилдинг, сауна (в дамската част), кинезитерапия, масажи. За 2021 г. фирма "Хигия", чийто основен актив е банята, има приходи от продажби 280 000 лева при 200 000 предишната година. При цена на билета от 6 лева това, грубо казано, прави около 45 хил. къпания годишно. Въпреки тях банята е на счетоводна загуба около 16 хил. лева, а и вече й е време за нов основен ремонт.

След множество козметични ремонти плочките на пода на Чифте баня приличат на пъстър и красив пачуърк, но тези тук са от оригиналните Фотограф : Надежда Чипева

Община Кюстендил не е от богатите. Това обяснява опита на кмета и общинския съвет да й намерят по-платежоспособен стопанин преди години. През 2015 г. общинският съвет я обявява за продажба заедно с бръснаро-фризьорския салон до нея за 1 020 000 лева. На двата търга не се явяват кандидати, но едно местно сдружение (на пострадалите имуществено от недобросъвестността на община Кюстендил) обжалва решението на общинския съвет. През април 2019 г. Административният съд - София-област, се произнася, че банята е изключителна държавна собственост и общинският съвет няма право да се разпорежда с нея. Това е потвърдено през 2021 г. и от Върховния административен съд. Така че сега банята официално е публична държавна собственост, която попада в архитектурния и археологически резерват "Античен и средновековен град "Пауталия - Велбъжд" в Кюстендил.

Каква съдба я чака, когато съвсем се амортизира и ако общината не успява да я поддържа, може да само да се гадае. Някогашният "Чифте хамам" в Пловдив сега е център на съвременното изкуство. Чифте хамамът в Скопие е превърнат в художествена галерия. Кюстендил вече си има такава. Така че при негативен сценарий за жалост най-вероятно ще последва съдбата на Дервиш баня. (Обратно към началото)

Затворената Дервиш баня

Реставрираната Дервиш баня се намира в средата на едно от кръговите движения на Кюстендил Фотограф : Надежда Чипева

Вече никой не помни защо точно през 1992 г. затварят Дервиш баня. Мнозина в Кюстендил имат детски сантименти към нея, но дори и те казват, че след повече от 400 години вярна служба на града накрая съвсем била западнала.

През 2005 г. общината я реставрира отвън с пари по европроект. Така си проличава колко е красива - с клетъчна зидария, изградена от ломени каменни блокове и червени тухли, корниз "вълчи зъб", куполни покрития с оловни плочи и кръгли отвори от лято стъкло, през които в къпалнята влиза дневна светлина.

Надписът от червени тухли върху фасадата на Дервиш баня, който показва годината на построяването й - 1566 Фотограф : Надежда Чипева

При реставрацията на фасадата излиза и надпис, от който се разбира, че е строена през 1566 г. Носи името на околната махала. Дервиш баня е в средата на едно от кръговите кръстовища в центъра на града. Има външна минерална чешма, от която хората си наливат за пиене. Иначе отвътре е съвсем изтърбушена. Временно е служила като изложбена зала. В момента е склад за находките от археологическите разкопки, които се провеждат в близост.

Съществува предание, че навремето на същото място е имало църква. Археологът Румен Спасов от регионалния исторически музей обръща внимание, че част от камъните са от бигор, какъвто най-често се е употребявал в християнските църкви. Вижда се и каменен къс със старогръцки надпис от римската епоха - явно и той вторично използван като строителен материал за банята.

Дервиш е от така наречените гевгирни бани. Възможно е наименованието да идва от начина, по който светлината се процежда през купола Фотограф : Надежда Чипева

Понеже не е отворена за посетители, си струва да бъде описана. Дервиш баня е със застроена площ 572 кв.м. Влиза се през дървена врата в голямо правоъгълно помещение с масивен цилиндричен купол, в което е имало съблекалня и в по-ново време - душ кабини. Проходът към къпалнята е вляво и над него има комин за отвеждане на парата. В средата на къпалнята има осмоъгълен басейн, някога облицован с мрамор, а по ъглите - останки от мраморни чешми. За помещенията в източната част казват, че са били потилня и тоалетна, а на север - ниша за ритуали с цел омилостивяване на стихиите.

Осмоъгълният басейн на Дервиш баня, в който 400 години преди затварянето й в началото на 90-те години на миналия век е текла вода Фотограф : Надежда Чипева

Общинският съвет гледа на банята като на архитектурен паметник с "местно значение". И през 2016 г. по предложение на кмета решава да я отдаде на концесия за 20 + 15 години, за да стане действащ балнеоложки и СПА комплекс. Подготвянето на процедурата отнема година заради съгласувания с Министерството на културата и на Националният институт за недвижимо културно наследство, а и заради изваждането на актива от капитала на общинска фирма "Хигия".

По условие концесионерът се задължавал да инвестира минимум 152 750 лева за консервация, реставрация и адаптация на сградата. Освен това имал ангажимента да поддържа, а и да остави достъпна и безплатна за гражданите външната чешма. Сдружение на пострадалите имуществено от недобросъвестността на община Кюстендил отново сезира съда. След това ВАС потвърждава решението на Административен съд - Благоевград, че и Дервиш баня е национален паметник на културата и публична държавна собственост. Това бетонира пустеещото й положение. (Обратно към началото)