Кислородният отряд на Пловдив

От кметството допълват, че безветрието над Пловдив също е фактор, влияещ негативно върху качеството на това, което дишат жителите на града. Според климатичните данни за района на общината има 208 безветрени дни, 294 дни с температурни инверсии, 255 дни със задържане на мъгла и помътняване на атмосферата и 265 дни без валеж. "Тези данни определят община Пловдив като район с неблагоприятни метеорологични условия по отношение на естественото разсейване на акумулираните замърсители в приземния въздушен слой на атмосферния въздух", посочват от общината.

Тези данни обаче се

Посрещат със скептицизъм

от активистите. Качеството се замерва официално от две автоматични станции плюс една ръчна в село Долни воден, което като брой е съобразено с официалните данни за броя на населението на Пловдив отпреди индустриалната революция в него. Но по-важно е мястото, на което се намират измервателните уреди – преди малко повече от две години те бяха преместени от централните части на града в по-периферни, където има по-малко къщи, отопляващи се с твърдо гориво, и по-неинтензивен автомобилен трафик. Тогава това предизвика съмнения в публичното пространство, че общината се опитва да избяга от отговорност и санкции за мръсния въздух.

Потърсени с въпрос защо са изместени станциите от центъра на града, от общината не дадоха конкретен отговор. "Местоположението на пунктовете е съгласно изискванията на директивата CAFE и действащото законодателство", посочиха от общината, като уточниха, че броят им е съобразен с преброените 434 260 жители на града.

"Със сигурност София и Пловдив си съперничат в кой град въздухът е по-мръсен. Няма спор, че трябва да има още няколко мониторингови пункта във всички квартали и по-натоварените кръстовища. Това дори не иска много финансиране, а само малко политическа воля", смята Георги Велев от коалицията за въздуха.

Велев смята, че без надеждни входни данни няма да свърши работа и

Основният отговор на общината на проблема

- 13.8 млн. лв., получени от програма "Околна среда" на 31 юли, по приоритетна ос "Въздух". Проектът започва на 15 август, но в първия му етап, който е цели две години - до 31 май 2021 г., става дума само за "меки мерки" - проучвания на нагласи, разяснителни кампании и т.н. След това до края на 2023 г. ще се подменят замърсяващи печки с по-чисти.

"Към тази програма има едно становище на Асоциацията на българските енергийни агенции, която критикува изходните данни, начина, по който са извършени статистическите изчисления и въобще факта, че се тръгва от тотално грешни първоначални предположения за това колко домакинства са топлофицирани в Пловдив, колко ползват ток, колко автомобила има, на какво гориво. Вземат се някакви хаотични данни от различни източници и се правят изводи, които са априори грешни", твърди активистът.

"Данните не трябва да са удобни, а верни. Само тогава може да се прави сериозен анализ, да се оцени въздействието върху общественото здраве и да се начертаят мерките, които могат да променят картината", допълва и доктор Веселка Христамян, която е специалист по лицево-челюстна хирургия и също деен активист в битката с мръсния въздух на Пловдив. "Замърсяването в градска среда е подценен фактор за човешкото здраве, ако мониторингът не е точен и не се извършва на точните места."

От организацията се опитват да получат и данни за факторите, които влияят върху замърсяването, за да са по-адекватни в предложенията си за мерки за противодействие. Официално властите посочват, че транспортът е вторият по значимост фактор след печките на дърва и въглища, но активистите искат да знаят върху какви данни стъпва това твърдение - колко коли влизат в Пловдив, на какво гориво са, с какъв сертификат за емисии, в кои дни от седмицата трафикът е най-натоварен и къде. Тъй като не са получили съдействие от общината по въпроса, организациите са търсили начин да финансират такова изследване чрез европейски програми, засега без успех.

Други мерки срещу замърсяването

които общината посочи пред "Капитал Градове", са дейности по текущо и сезонно почистване на улична мрежа, в това число повишаване на качеството и честотата на почистванията, увеличаване на почистваните територии чрез машинно миене и машинно метене, купуване на нова специализирана техника с висок клас евростандарт на двигателя, повишени изисквания към фирмите за градски транспорт, включително за привлекателността на обществения транспорт - комфорт, честота, чистота, атрактивна цена.

Планира се и доизграждане на мрежа от велоалеи и мероприятия по залесяване на територията на всички райони администрации.

Веселка Христамян посочва, че не всичко е така, както изглежда. "Разширяваме парка "Лаута", който е в "Тракия", садят се фиданки там. А в центъра нямаме дървета, които да опресняват въздуха. За сметка на това продаваме общински терени, за да се застрояват", добавя Добромира Костова. "Аз съм съгласна да подменят трайната дървесна растителност, но не може в един ден да отсечеш всичките многогодишни дървета и да оставиш улицата гола. Такива неща се правят аргументирано", смята тя.

Друга доброволка в кампанията - Добромира Костова, посочва, че община Пловдив фаворизира автомобилния транспорт за сметка на всички останали. "Поддържат се улиците, режат се дървета, за да се правят паркинги, но тротоарите не се пипат и са разбити. Аз две колички избутах за последните осем години и твърдя това от личен опит. Направиха се велоалеи, наистина, но къде е визията как да се развива тази мрежа? Къде са плановете за електрически велосипеди под наем, които да се ползват от гражданите и от туристите?"

Това е обусловено донякъде от проблема с градския транспорт. "Пловдив е една от малкото големи общини, в които този транспорт е концесиониран и поради това няма никаква визия той да стане електрически. Защото, бидейки несобственик на градския транспорт, общината не може да кандидатства за субсидиране на покупки на такива автобуси от европейските фондове", посочва Георги Велев.

Активистите искат например общината да дава пример на гражданите, като започне да монтира соларни панели по покривите на общинските сгради. От управлението на Пловдив имат идея да следят по-изкъсо извършването на строително-ремонтни дейности на територията на града и за нерегламентирани дейности, замърсяващи с прахови частици, като горене на гуми, изхвърляне на строителни и други отпадъци, паркиране на коли в зелени площи.

"След като видяхме, че с флашмобове и писане на писма до общината няма да стане,

Заедно с колегите от "За Земята" и "Грийнпийс" заведохме дело

с което обжалвахме програмата на общината за въздуха, разказва Георги Велев и продължава: За съжаление българското административно право и практика са такива, че ако не можеш да докажеш, че си реално засегнат от мръсния въздух, независимо от това какви аргументи изнесеш и каква практика на Съда на Европейската общност или Охруската конвенция цитираш, ти се водиш без правен интерес, следователно не можеш да обжалваш тази програма."

Това дело отъпка пътя много преди София да започне битка в съда за мръсния въздух срещу Столичната община. То започна още през 2011 г. , когато темата изобщо не вълнуваше толкова хора, колкото сега, и съответно общественият интерес беше много по-нисък. Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, адвокатите Катина Бончева, Михаил Екимджиев и Емилия Недева, както и още 127 граждани заведоха колективен иск срещу община Пловдив и РИОСВ, за да да бъдат осъдени, че не са взели мерки за сваляне и поддържане на нивото на фините прахови частици в приетите норми. Съдиите в Пловдив масово подадоха отводи, след което делото беше изпратено в Окръжния съд в Смолян, а след това - в Апелативния съд във Велико Търново. Там то беше решено с оправдателна присъда за общината.

Делото, както и всичко останало като инициативи на активистите, се финансира с

Дарения и много часове доброволен труд

"Ти като отделиш един час да направиш брошура за въздуха, този час си можел да направиш платена брошура. Аз не знам вече за тези години, ако почна да смятам в пари колко брошури съм направила", дава пример Добромира Костова. "Ползваме споделени пространства, кафета, в които не ни искат наеми и на по чаша вода се срещаме, за да разговаряме. Нарушаваме си личния комфорт и бизнес, за да може след 10 години Пловдив да диша по-чист въздух", казва Христамян.

Като ответна реакция на своя активизъм, участниците в групата забелязват известна еволюция с годините. Медиите, които досега според тях "придворно" са следвали кмета по първите му копки, вече се зачитат в прессъобщенията за предстоящи флашмобове за въздуха и ги отбелязват.

Успехът да добият видимост обаче има и неприятни измерения. С горчивина членовете на организацията отчитат, че като хора, застанали с имената и лицата си, под всеки техен пост в социалните мрежи по обществена тематика, почти винаги се задейства армия от тролове.

"Може да не сме колкото в София и да не блокираме "Орлов мост", но за мащабите на Пловдив не сме никак малко. Гражданският натиск вече го има, правим протести, кръгли маси", обнадеждена е Добромира Костова, за която поводът да излезе на улицата е личен – майка е на дете със здравословни проблеми, причинени от мръсния въздух.

"Опитваме се да си колаборираме с други подобни граждански организации, да обменяме опит", казва Веселка Христамян и смята, че е въпрос на време тези организации в страната да станат една централизирана структура, защото проблемите им са едни и същи.