Какви са споровете между Брюксел и София за чистотата на въздуха и водата

"Нито една от двете държави не е гарантирала, че физическите или юридическите лица, пряко засегнати от превишаванията на пределно допустимите стойности на замърсяването на въздуха съгласно Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, могат да сезират националните съдилища. Понастоящем природозащитните организации и физическите или юридическите лица в тези две държави членки нямат право да оспорват съответствието на план за качество на въздуха и да искат от публичните органи да изготвят планове за качество на въздуха, както се изисква от директивата", пишат от ЕК в съобщението си.

Преди година организацията за екологично право ClientEarth в сътрудничество с Екологично сдружение "За Земята" подадоха сигнал до Брюксел, че има такъв проблем, уточниха от самата организация.

"Невъзможността за обжалване на програмите беше отбелязана от Екологично сдружение "За Земята" в становището по законопроекта за изменение на Закон за чистота на атмосферния въздух през 2018 г. и беше илюстрирано със съдебни решения по въпроса. От сдружението поискаха законът да предвиди възможност за обжалване от заинтересованите страни, но от МОСВ лаконично отговориха, че "програмата е общ административен акт и не създава определени задължения към гражданите, няма пречка да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс". Българският парламент също не подкрепи това предложение при гласуването на закона в края на 2018 г.", написаха от "За Земята".

"Становищeто на Европейската комисия се базира на две дела, приключили със съдебни решения на Софийски и Пловдивски апелативен съд. В рамките на определения срок за отговор България ще се запознае внимателно с констатациите на ЕК и ще представи своята позиция", казаха в четвъртък от Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Ако не бъдат предприети задоволителни мерки, ЕК може да реши да изпрати мотивирано становище. Това е последната стъпка преди да сезира Съда на ЕС и да започне наказателна процедура.

Нямаме канализация

Еврокомисията е открила и пропуски в България в прилагането на изискванията на Директива 91/271 за пречистване на градските отпадъчни води, като подобен проблем имат Чехия, Франция и Полша. Въпросната директива изисква от държавите да събират и пречистват своите градски отпадъчни води, преди да ги излеят в околната среда.

Според Брюксел България не е осигурила канализационна система в 48 големи агломерации, в други 69 страната не гарантира, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, се подлагат на подходящо пречистване, а в 71 агломерации не гарантира, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи и се изливат в чувствителни зони, се подлагат на по-строго пречистване. Всички тези агломерации трябваше да изпълнят изискванията до 31 декември 2010 г.

От екоминистерството изтъкнаха, че е налице "видим напредък в сравнение с края на 2017 г., когато ЕК стартира процедурата за нарушение". По данни на ведомството от тогава до сега България е осигурила канализационна система в 16 големи агломерации, в 16 големи агломерации е гарантирала, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, се подлагат на подходящо пречистване, а в 18 големи агломерации градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи и се изливат в чувствителни зони, се подлагат на по-строго пречистване. МОСВ уточнява, че са изградени или реконструирани са 50 пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ).

В миналия програмен период на оперативна програма "Околна среда" приоритет беше именно канализацията пред водоснабдяването, но все още има нужда от инвестиции. За периода 2014 - 2020 г. са предвидени 2.3 млрд. лв. от ОПОС за изграждане на ВиК инфраструктура. Те обаче се забавиха по редица причини, като за последните два месеца бяха обявени обществени поръчки за ВиК за над 500 млн. лв. по ОПОС.

По договори на ВиК оператори от този програмен период се планира работа по 24 ПСОВ, а в момента още се оценяват проектните предложения на ВиК - Добрич, и ВиК - Бургас, по които се предвижда работа по още 7 станции.

Ако България и другите страни не предприемат подходящи действия, Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях, пише в съобщението.

И все пак добра новина

В четвъртък МОСВ обяви и че наказателната процедура за недостатъчно класифициране на територии като специална защитена зона в Рила е прекратена и България е изпълнила ангажимента си.

Другото постижение, с което ведомството се похвали, е, че ЕК е взела решение за закриване и на процедурата, отнасяща се до транспонирането на Директива (EС) 2017/845 по отношение на примерните списъци от елементи, които следва да се вземат предвид при подготовката на морски стратегии.