🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Цветовете на протеста

На осмия и деветия ден от протестите разговаряхме с различни хора за желанията, целите им и причините да бъдат на площада

   ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"За къде ще пътувате", пита равно диспечерката от таксиметровата компания. "Към протестите", отговаряме. Веднага след това в телефона се чуват възгласи на радост, съпроводени с репликите "Да викате и за нас" и "Само оставка". Така тръгваме към президентството и Министерския съвет в деветия ден от протеста.

Всеки, който е отишъл поне веднъж на протестите в София, няма как да не забележи палитрата от хора. На тях не може да бъде поставен един етикет, всеки има различна история и причини да бъде там. Затова не претендираме, че в следващите страници ще прочетете профилите на представителна извадка. На 16 и 17 юли, дните с най-многолюдните протести до момента, целяхме да разговаряме с много и различни хора. Селекцията им е изцяло случайна.

Често хората отговаряха още преди да бъдат попитани. Разказваха защо са на протестите и какво искат да се промени. Тези, които излизат за първи път на площада, са разпалени и дори гневни. Други, за които това са поредните протести, изглеждат заредени с търпение да останат, колкото е нужно. Много малко отказаха да разговарят с нас. Повечето имаха нужда да бъдат чути.

"Това не може да продължава повече", казваха най-често хората в началото на разговорите ни. Фигурата на главния прокурор се появяваше във всички разговори и неодобрението за него е голямо. Той буди притеснения не по-малко от самото правителство.

Значителна част от протестиращите не подкрепят конкретна партия и очакват "нови" лица и "друга посока". Някои харесват президента, други не. Голяма част от младите хора отиват на протеста със съзнанието, че това е начинът за промяна. В успеха на постигането ѝ обаче трябва да убеждават своите родители. Други пък протестират за децата си, за да не водят те същите битки след време.

Протестите са пъстри, хората там имат различни идеи какво точно трябва да се случи и как, но това което обединява, е огромното им желание за промяна.

Светослав Величков, 42 г., Деница Кафелова, 41 г., лекари, собственици на дентална клиника

Още преди да попитаме за причините да протестират, Деница Кафелова казва категорично: "Тук сме заради децата ни, правим го за тях." За първи път цялото семейство е на протест с надежда за промяна и повече етика и морал в политиката. Деница и съпругът й Светослав Величков не спестяват мнението си за политическата ситуация в България на дъщерите си, които са на 14 и 9 години. "Разказваме им също за миналото, за комунизма и пострадалите от режима хора", казва Кафелова. Според нея причината много хора да излязат на протест сега е видеото на Христо Иванов от сараите на Ахмед Доган в Росенец, както и действията на главния прокурор Иван Гешев.

Кафелова излиза на протести още от 1997 г., по време на кризата в т.нар. Виденова зима. На площада е и през 2013 г., а заключението ѝ е, че седем години по-късно в политиката нищо не се е променило. Разликата сега според нея са младите хора, които зареждат с енергия протеста. По-голямата ѝ дъщеря също изглежда впечатлена от случващото се пред президентството и Министерския съвет. "Това за мен е първи протест, но е мотивиращо да видиш толкова много хора, които искат промяна. Усещането е, че са сплотени", казва детето.

Деница Кафелова и Светослав Величков, дентални медици по образование, имат своя клиника в София. Въпреки че бизнесът им се развива добре, те многократно са си задавали въпроса дали са взели правилното решение да останат в България. "Искам и децата ни да останат тук, а не да се налага да пътуваме в чужбина, за да ги виждаме", казва Кафелова. Затова никога не пропуска да гласува на избори, а себе си определя за "синя", въпреки "разминаването в синьото през последните години". Затова на следващите избори се надява да гласува за личности, а не за партия, и те да доведат до промяната.

Велимир Димитров, 22 г.; Ванина Сарафова, 20 г.; Никол Хенеси, 20 г.; студенти

"Родителите ни смятаха, че няма надежда политическата ситуацията в България да се оправи, но ние сме тук и ги убедихме, че промяната е възможна. Затова те вече идват с нас на протеста." Надеждата за по-добро бъдеще събира Никол Хенеси, Ванина Сарафова и Велимир Димитров на площада. Направили са лозунг с лицата на Борисов и Гешев и го държат високо. Разбираемо за възрастта им, те не са били на протестите през 2013 г., но казват, че са чели за тях, а през последната година все повече се интересуват и информират за политическата ситуация в страната. "Ядосана съм заради положението в България. Не ми харесва, че политиците са си направили държавата бащиния и си позволяват да се възползват от ресурсите на страната за лични цели. Аз съм срещу Бойко Борисов, министрите, които следват мнението му, и Иван Гешев", обяснява разпалено Ванина Сарафова. Тя е завършила Френския лицей "Виктор Юго", а сега учи интериорен дизайн в Италия. Възмутена е и от мерките за преодоляване на епидемията от коронавирус в България. "Първо забрани, след това разхлабване, после пак забрани. Изглеждаше сякаш всичко се прави не за да се опазим от вируса, а защото има намесени лични интереси", казва тя.

Френския лицей е завършила и Никол Хенеси, а, говорейки си с нея, никой не би предположил, че има българско гражданство отскоро. Майка ѝ е холандка, а баща ѝ ирландец, които от години имат бизнес в България. Никол и по-малката ѝ сестра израстват тук и са единствените от семейството, които говорят български. Тя не е от първия ден на протестите, но след като вижда колко много хора с еднакви цели се събират, си дава сметка, че трябва да ги подкрепи и да бъде част от промяната. "Надявам се Европейският съюз да започне да разследва къде отиват фондовете, които предоставя на България. Политиците правят така, че цял свят да си мисли, че българите са крадци и мафиоти при положение, че голяма част от хората нямат нищо общо с това", казва Никол.

Това не е първият протест на Велимир Димитров, студент по право в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е на софийските улици и в защита на плажа в местността Алепу. "При мен се получава разделение на два свята - в университета ни учат на правни принципи и норми, които виждам, че на практика въобще не се прилагат и са погазвани", казва той. Велимир следи отблизо прокуратурата и съдебната система в България. Затова е възмутен от привидно състезателната процедура за избор на главен прокурор, както и от факта, че не се разследват записите на Бойко Борисов и собствеността на Ахмед Доган. "Иван Гешев разследва тежки престъпления по селата. Не че не трябва да се разследват, но мястото на главния прокурор не е там. Това много възмущава мен и моите колеги", допълва Велимир.

Младежите са единодушни, че страната ни има нужда от силно гражданско общество. Те са със смесени политически убеждения - някои се определят по-скоро като леви, а други като десни в политическия спектър, макар да смятат, че в България тези определения са много размити. Единодушни са в едно - очакват в политиката да влязат нови млади хора, които да предизвикат промяната. И тримата ще гласуват на следващите избори. А Никол Хенеси добавя - "разбира се, че ще гласувам, все пак вече съм българка".

Архимандрит Дионисий, 38 г.

Архимандрит Дионисий привлича погледите на протестиращите на площада. Облечен в расо и с голям кръст на гърдите, той е част от протестите от първия им ден. Често около него се събират хора, за да чуят мнението му за политическите събития. "Чухме с какви думи е наричан председателят на Народното събрание, как наричат председателя на ВКС и как се влиза в президентството като завоеватели на чужда територия. Последвалата реакция на хората спря моето отчаяние за бъдещето на българската нация." Всичко това изкарва архимандрит Дионисий на площада за първи път, откакто е духовник. Той бяга от използването на думата "протест". За него това е по-скоро парад на почтеността срещу алчността.

Неговата цел, както и на голяма част от участващите в протеста, е оставка на правителството, а надеждата му е "управляващата партия никога повече да не бъде допускана до властта". Казва, че не подкрепя нито една политическа сила и че всички те трябва да претърпят катарзис. На въпроса дали подкрепя президента Румен Радев той отговаря: "Надявам се президентът да застане зад нас, ние няма нужда да заставаме зад него. Не той има проблем, а ние. Той е в палат, ние сме на улицата." Архимандрит Дионисий е впечатлен от младите хора, които се събират на площада. Според него сред тях има много квалифицирани кадри, които могат да ръководят както държавата, така и да бъдат в състава на Светия синод. "Без духовни водачи няма да имаме и политически. Българското общество не участва, когато се избират митрополити и патриарх. Оттук нататък нека участва", категоричен е той.

Архимандрит Дионисий винаги гласува на избори. Ще го направи и на предстоящите, но към момента няма политическа формация, която изразява неговите виждания как трябва да се управлява държавата. "Необходими са млади хора, които имат посветеност и просветеност", казва той в заключение.

Иван, 30 г., студент

На осмия ден от началото на протестите Иван за първи път излиза пред Партийния дом. Енергичен и заобиколен от приятели, той вярва, че българите трябва да са обединени, за да се постигне промяна в страната и в политиката. Студент е втора година в Минно-геоложкия университет. По думите му никога не е бил пряко засегнат от политическите решения в България за разлика от негови приятели и близки. "Съпричастен съм с тях и затова излязох да протестирам." Според Иван нетърпимостта на хората е ескалирала с влизането на прокуратурата в президентството. "Изгубих доверие във всички политици и партии, трябва да има коренна промяна в мисленето на българите, за да дойдат различни хора с нови идеи, а не още от същото", смята той. Няколко пъти повтаря, че за никого не иска да лобира, но все пак президентът най-много му допада като политическа личност и се надява в негово лице да види обединител на нацията.

Много от близките и приятелите на Иван живеят в чужбина, където по думите му също има големи разногласия сред българските общности. Той самият е живял в Палма де Майорка. Дори хубавото време в испанския град не успява да го накара да остане там и се връща в България, за да се бори за промяна. С такава нагласа е бил и през зимата на 2013 г., когато също протестирал на площада. Освен това Иван гласува на всички избори, а себе си определя като демократ. Признава, че на последните избори е дал гласа си за ГЕРБ. "Но бях излъган. И за БСП съм гласувал и пак бях излъган." Затова на този етап не знае за кого ще гласува на следващите парламентарни избори. Очаква да види нови лица в политиката, от които да избира.

Лиляна Лефтерова, 71 г., пенсионер

"На протеста съм от самото му начало. Бях първата на площада пред президентството, тогава още не се бяха събрали хора, имаше само журналисти", разказва ентусиазирано Лиляна Лефтерова. Не пропуска нищо от информационния поток и освен новините по телевизията редовно следи и Facebook. Тя всеки ден идва сама на протеста, без да се притеснява от коронавируса и многото събрани хора. Затова и не носи предпазна маска, но пък около врата ѝ виси сигнална свирка, окачена на връзка в цветовете на българското знаме. Причината за недоволството ѝ е показната акция на прокуратурата в сградата на президентството. Според нея проверката можело да се извърши по-дискретно, след което да се съобщи на хората, защото "задължително трябва да има прозрачност и информацията да е правилно поднесена".

Лиляна Лефтерова се възмущава и от случилото се в Росенец и от липсата на публично обяснение за това как се е стигнало до построяването на сараите на Ахмед Доган. "Искам в България да има нормален живот, а целта на политиците да не бъде да влязат в управлението само за да гледат собствения си интерес и да си пълнят джобовете", казва тя.

Лефтерова винаги гласува на избори и през пролетта догодина няма да бъде по-различно. "На предишните избори гласувах за партия "Възраждане" и се очертава на следващите пак за тях да гласувам." Според нея те милеят за България и вижданията им за развитието на страната съвпадат с нейните. Твърди, че знае и как е в чужбина. Двамата ѝ синове са живели в Германия. Малкият обаче се връща и остава в България заедно с нея и мъжа ѝ.

Серафим Урдов, готвач, Теодор Николов, политолог; Милен Георгиев, климатичен техник (отляво надясно)

С викове "Оставка!" тримата приятели са за осми ден на протеста. Носят със себе си и сет барабани. "Взехме ги от наш познат и ги експлоатираме за едно по-добро бъдеще", казват. Попитан защо протестира, Теодор Николов отговаря подробно и с нескрит гняв. "Ние сме против потъпкването на конституцията и човешките права. Полицията бие невинни хора, а след това ги нарича провокатори. Трябва да сложим край на корупцията, кражбите и подигравката с пенсионерите." Николов е политолог по образование и през последните години работи в кантора. Заради пандемията обаче остава без работа. Това не са първите протести, в които участва, а като положителна разлика сега посочва присъстващите млади и образовани хора, които имат ясна мотивация защо са на площада. "Трябва да имаме силна гражданска позиция, само така може да постигнем промяна", убеден е той.

Желанието на Серафим Урдов е така да се промени ситуацията в България, че да не се налага на българите да работят в Германия и Англия. Самият той пътува в чужбина, но винаги се връща, а последните месеци тук за него да са трудни. Урдов работи като готвач, а мерките срещу коронавируса го оставят без работа в продължение на месеци. Това е и една от причините да е на протеста. Той няма фаворити в политиката. "Много хора си мислят, че като искаме да свалим сегашното правителство, подкрепяме Румен Радев, БСП и т.н. Това не е така. Ще протестираме срещу всяко следващо правителство, което стъпи накриво." Затова и Урдов не иска просто подмяна на хората в парламента, а промяна на цялата система. "Управляващите трябва да видят, че силата е в народа и именно той управлява държавата, а не мутрите", добавя той.

За своите 21 години Милен Георгиев е напускал България веднъж в началото на тази година. Отишъл е за пет дни при родителите си, които работят в село в германските Алпи. "Това, което видях там, ми показа, че тук не е добре." Въпреки това иска да остане да живее в България, защото тук има сигурна работа. Той е завършил "Климатична и вентилационна техника" и сега работи по специалността си. С усмивка разказва, че преди време климатикът в офиса на Бойко Борисов се развалил, но той отказал да го поправи. "Щом Борисов не е направил нищо за мен, и аз няма да направя нищо за него", смее се младежът. Впечатлен е и от обединението на хората. По думите му, ако преди време са се делели на турци, роми и българи, сега всички се изправят заедно срещу властта.

Мила Даскалова, 26 г., докторант

Мила Даскалова участвала в началото на протестите и през 2013 г. срещу кабинета на Орешарски. "От тях се отказах, когато протестът беше яхнат от ГЕРБ и това беше моментът, когато се чувствах безсилна и усещах, че нищо няма значение", казва 26-годишната докторантка по английска литература в Единбург.

Харесва ѝ, че тълпата на площада е по-шарена от обичайното. "Има хора, с които знам, че няма да се съгласим, ако тръгнем да си говорим за политика, но това адски много ме радва, защото означава, че хора с всякакви бекграунди, социални статуси, образование и географски части на България се обединяват, защото всички виждат, че това просто не може да продължава така." На улицата излиза заради събитията в парк "Росенец", както и акцията в президентството, но не само. "Много се вълнувам от риториката на политиците ни, която открай време ме възмущава. От години не мога да изслушам цяла реч на Бойко Борисов или на когото и да било около него. Смятам, че ако искаме да сме европейска държава, която да е наистина демократична, трябва да се работи наистина много върху нивото на изказа, на културата ни." Със сигурност ще гласува и засега клони към "Демократична България", тъй като според нея действията на Христо Иванов и съмишлениците му в парка "Росенец" са били ключови за процесите в последните седмици, а и е съгласна с идеите на формацията. Това не значи, че вярва сляпо. "В същото време съм предпазлива, гледам да не издигам идоли и да съм критична към това, което се случва. В България политическата обстановка отдавна доказва, че един може да говори едно и в момента, в който получи власт, да прави други работи."

Васил Модев, 65 г., от Чирпан

Васил Модев се вижда отдалеч, прави впечатление с огромния български флаг на гърба си и на шапката си с козирка. Настоява да бъде сниман, иска да бъде чут. "Дойдох с влака [от Чирпан], специално за протестите. От сутринта съм тук. Дойдох, защото се чувствам отговорен за това, което става в страната", казва мъжът по време на протеста в четвъртък и допълва: "Не може да продължаваме да бъдем унижавани пред другите европейски народи от присъствието на лицето Бойко Методиев Борисов. Един човек, който след думите "Ало, Ваньо", продължава да бъде начело на тази държава, а няма право да го прави." Прави впечатление, че познава добре историята на Борисов, и припомня събития още от първото управление на ГЕРБ - като изтеклия запис на разговора, в който Борисов казва на бившия шеф на митниците Ваньо Танов да не прави проверка във фабрика за бира. Освен Борисов посочва и Иван Гешев като причина да пътува до столицата. "Не може да продължава да бъде главен прокурор човек, който заради критики към прокуратурата нарича суверена на държавата, българския народ, "нацисти". Той е бухалката на мафията, част от престъпността в България и трябва незабавно да си подаде оставката." Одобрява обаче президента. "На 65 години съм, досега не е имало президент като господин Радев. Той говори с гласа на народа. Никога не е имало президент с активна гражданска позиция, която да съвпада с тази на гражданите. Подкрепям го, достоен е", коментира той.

Според него засега няма политическа партия, която да е доказала, че може да има доверието на обществото, но все пак е сигурен, че ще гласува на следващите избори, както прави винаги. "Надявам се за следващите избори да има ново обединение на хора на надпартиен принцип, ще гласувам за него. Не съм избрал. Надявам се хората от площадите да си направят обединение и ще ги подкрепя."

Александър, 25 г. и Калин, 28 г., музиканти

Александър за първи път е на протест в живота си, но пък сега почти всеки ден участва в него заедно с Калин. През последните няколко години двамата са започнали повече да следят какво се случва в политиката. И двамата са единодушни, че случващото се е "мазало от беззаконие".

"Най-голямата грешка е избирането на Гешев за главен прокурор", категоричен е Калин. Коментират, че той прилича на Борисов, но "без харизма". "Сотир Цацаров поне имаше вид на начетен и интелигентен човек." "[Има] твърде много скандали, твърде много показни действия [на властта]. Искам да съм част от народа, който в момента е решил да бъде единен. Надявам се това да доведе до нещо ново на хоризонта, тъй като съм на 25 години, и партиите, които постоянно чуваме, още от дете ми попадат в полезрението. Според мен това не е никакъв признак за развитие", казва Александър. "Обществена тайна е какво се случва и те, ако си мислят, че ние не знаем и живеем на друго място, това просто не е така. Много добре знаем схемите и това вече трябваше да е приключило", добавя Калин. Те също ще гласуват на предстоящи избори. "Определено съм решил и решението ми е обвързано с това, което казах преди малко - за хора, които смятам за нови, млади хора с идеи, с позиции, образовани, интелигентни, които показват, че са на страната на гражданите", казва Александър. Калин не е решил окончателно, но "няма да е за типичните фигури, които в момента са в парламента."

Виктория и Благовест Дамянови, 70 г., пенсионери, физици

За общо девет дни на протести до Министерския съвет, към 17 юли съпрузите Виктория и Благовест Дамянови са отсъствали само веднъж. В гласовете им се усеща тих гняв, въпреки че говорят спокойно. "Не можем да търпим това задкулисие, искаме децата ни, които се върнаха от чужбина, да си отгледат децата тук. Да ни радват. Безобразие е това, на което сме свидетели. Дори в последните дни всичко се изопачава, възмутително е, не можем да си стоим спокойно вкъщи", казва Виктория. Двамата физици са ветерани по площадите. "Бяхме в палатковия лагер с 10-годишния си син и куче, защото живеехме наблизо, на "Борис", носехме чай, стояхме заедно с хората тук (става въпрос за протестите срещу нова конституция през 1991 г. - бел. ред.), винаги сме били на първа линия да защитим демокрацията."

Направили опит да изразят и възмущението си от избора на Иван Гешев за главен прокурор пред Висшия съдебен съвет (ВСС) в края на 2019 г. "Когато се опитахме да влезем пред ВСС, не ни допуснаха. Казаха ни: "Тук е само за хора в подкрепа на Гешев." Ние се спогледахме и казахме "ми ние сме за подкрепа на Гешев", а те ни отговориха: "Не ви личи." Благовест уточнява, че децата и внуците им са наследили тяхната непримиримост, като Виктория допълва, че случващото се през последните 10 години е "нетърпимо". Протестират редом до младите и се радват на енергията на площада, "Прави впечатление, че има толкова млади хора, и това ме радва", казва Благовест. "Винаги гласуваме. Това ще е някоя от демократичните формации", отговарят на въпроса кого ще подкрепят на изборите.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 7

    Всички загубили доверие в политиците, но застават рамо до рамо с хора като Манолова, Бабикян, Румен Петков, ХаджиКакъвтоЕ, Дончева, Спасов... Не ви ли светва поне една червена лампа тези кои са, какво правите? Кои политици искате да докарате сега на власт? Румен Радев? Божков? Христо Иванов?

    Нередност?
Нов коментар