Петър Обретенов: Когато приемахме конституцията, искахме да няма главен прокурор

Въпросът е неправилно зададен. Великото народно събрание прие модел за прокуратурата, различен от действащия. Напротив, с първата алинея на чл.126, ал.1 КРБ беше отречен този модел и възпроизведен моделът, сочен от Търновската конституция. Това ясно е изразено в доклада на комисията за изработване на проект за конституция. За прокуратурата е посочено, че има две тенденции: за запазване на съществуващата йерархично изградена организационна и функционална структура и друга - "за независимост на прокурора, еднотипна с тази на съдията, несъвместима с изграждането на строго йерархични връзки". Този втори модел е възприет и предложен от комисията: прокурори, аташирани към съдилищата, главни прокурори към ВКС и ВАС, но не и главен прокурор и Главна прокуратура.Това беше отразено в чл.126, ал.1: структурата на прокуратурата е в съответствие на тази на съдилищата. Именно затова глава шеста беше наречена "Съдебна власт", а не " Съд и прокуратура", както е в конституцията от 1971 г., която впрочем за пръв път въведе термина "прокуратура".

Умишлено ли беше запазен този модел? Кой се пребори за редакциите между първо и второ четене?

Днешното устройство на прокуратурата, което няма нищо общо със замисленото и отразено в първата алинея на чл.126, е резултат от злоупотреба и превратно тълкуване на втората алинея на чл.126: главният прокурор упражнява контрол за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Тази алинея беше вмъкната почти конспиративно след приетия на първо четене текст, който гласеше: " Към всички общи съдилища има прокурори, а към съдилищата, които разглеждат наказателни дела като първа инстанция - и съдия-следователи."

Към тази ясна норма, която възпроизвеждаше приетото от комисията по изработване на конституцията разрешение, "компромисно", под натиск на тогавашния главен прокурор Спас Мулетаров, депутатката от БСП Соня Младенова и други, а най-вероятно с посредничеството на Гиньо Ганев се прибави втора алинея: "Към ВКС е главният прокурор, който осъществява контрол за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори." Това обаче още не означаваше запазване на йерархичната изградена организационно и функционално структура на действащата дотогава прокуратура. Главният прокурор беше предвиден да е към съда - ВКС, а контролът за законност и методическото ръководство винаги са се упражнявали от него и при действието на стария Закон за устройство на съдилищата, но не и по начина и с правомощията на сегашния главен прокурор, за който в окончателната редакция беше изпуснато, че е към ВКС. Тези малки и на пръв поглед невинни допълнения и различия във формулирането доведоха до извращаване на волята на конституционния законодател да възстанови съдебната власт в този модел, който е бил успешен и напълно съвместим с тогавашните и сегашните европейски образци.

Петър Обретенов през 2003 година по дело на Централната избирателна комисия за местни избори пред Върховния административен съд Фотограф : Асен Тонев

През годините властта на главния прокурор е била засилвана чрез промени в Закона за съдебната власт и други закони. Какво е вашето обяснение за тази тенденция?

Засилването на значението и правомощията на главния прокурор чрез промени в ЗСВ и други закони е ясно изразена тенденция за тоталитарни рецидиви в правосъзнанието на управляващи и законодатели.

След промените в КРБ от декември 2015 г. ВСС беше разделен на две колегии. Днес почти без изключение решенията в прокурорската колегия следват изцяло волята на главния прокурор, чиято кандидатура пък беше единодушно издигната от нея. Симптом на какво е тази реалност?

Разделянето на ВСС на две колегии само засили тенденцията за всевластие на главния прокурор и самочувствието му, че над него е само Бог. Отделна тема е, но ВСС трябва коренно да се реформира, защото и по този въпрос беше злоупотребено с волята на конституционния законодател: да бъде кадрови орган на съдебната власт, а не правителство или минипарламент, които, вместо да осигурят независимостта на съдебната власт, стават проводници на политическо влияние.

Как според вас може да се подобри отчетността на прокуратурата и главния прокурор? Как може да се изпълни решението на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България"?

Отчетността на прокуратурата и отговорността на главния прокурор, за която сме длъжници съгласно решението на Европейския съд по правата на човека по казуса "Колеви", не могат да бъдат постигнати при сегашната нормативна и фактическа действителност. В това отношение решението на КС с нищо не допринесе за разрешаване на тези проблеми. Напразни са очакванията, че ще се намери прокурор, който да повдигне обвинение срещу главния прокурор, за скандални и общоизвестни действия на този прокурор, осъществяващи според много юристи състави на престъпления по Наказателния кодекс.

Какво мислите за идеята за приемане на нова конституция и свикване на Велико народно събрание?

Идеята за нова конституция и свикване на ВНС е контрапродуктивна за възможностите за разрешаване на проблемите в съдебната власт и на желанието на обществото за смяна на системата. Тя означава отлагането им за неопределено време и загуба на набраната обществена енергия и решимост. По този въпрос имам нарочна публикация - "Панацея ли е Велико народно събрание".

Интервюто взе Росен Босев