Другото възможно бъдеще на софийските реки

Колко малко им трябва?

Макар и реките да са предвидени в общия устройствен на София като линейни паркове и да са правени много и различни опити за тяхното облагородяване, засега липсват реални действия в тази посока. Намесите по линия на тактическия урбанизъм обаче биха могли да ги направят по-уютно място по възможно най-бързия начин, и то без да се инвестират огромни суми. Това включва например повече озеленяване, поставяне на пейки, предоставяне на лесен и бърз достъп, поставяне на градска мебелировка и осветление.

"Това е, което трябва на реката. Разбира се, има места, които са леко разбити. Това трябва да се коригира - не са твърде големи площи, просто е нужно да се набележат и да се действа по тях последователно", обяснява Янков.

Друг проблем е нерегламентираното изхвърляне на отпадъци в тях, което се случва дори в скъпите квартали като "Бояна" и "Драгалевци". Там на много места няма канализация и мръсната вода от къщите се излива директно в реките.

"Миризмата всъщност не идва от самата вода, а от дупки в стените на каналите, които са свързани по някакъв начин с канализационната система и при преливане и мръсни води изтичат във водата. Това впрочем се случва и в повечето европейски градове, дори най-развитите", коментира Янков пред "Капитал". Затова са предвидени специални капаци за тези отвори.

Река Лана в албанската столица Тирана

Изненади по реката

"Реките са подходящи за паркове защото в момента, в който слезеш долу, не чуваш никакъв шум, защото има много дървета, които го изолират", добавя Симеон Василев от Фондация Credo Bonum. Когато за първи път е решил да потича по каналите по време на карантината, той остава изненадан от биологичното разнообразие по тях. "Хората мислеха, че е мръсно и пълно с плъхове, а аз видях патици и зеленина. Всичко беше нацъфтяло, вижда се "Витоша" и се минава през много красиви мостове с впечатляваща архитектура", разказва той за частта на река "Владайска" в близост до улица "Три уши".

За първи път тази година столичният арт квартал "КвАРТал" също включва в себе си ъгъла на река "Владайска" с "Лъвов мост", за да покаже на хората предимството от това да се намират в близост до реката. Самата инициатива за арт квартал "Квартал" сама по себе си е пример за това как едно място може да се трансформира от неугледно в хубаво, твърди Мартина Стефанова, която е организатор на културния фестивал, както и съосновател и културен мендижър на Арт фондация "Дома".

"Когато започнахме преди пет години инициативата за "КвАРТал" той беше също толкова неугледен и на някои малки части продължава да бъде, но доказахме, че тези пространства, които имат потенциал, макар да бъдат в такова запуснато състояние, могат да се върнат към живота и хората да ги припознаят. От това имат нужда и "Реките на София", да не говорим и за целия град", коментира тя. И добавя, че се надява в бъдеще проектът за арт квартал, както и културният фестивал, да продължи да прави повече малки намеси за реката в близост.

Следващи стъпки

В неделя, по време на фестивала, организиран от "Реките на София", ще бъдат събрани и идеи от гражданите за това как си представят реките в бъдеще. Целта е да се оформи общественото мнение, с което после да бъдат съобразени самите проекти. Предстоят проучвания, събиране на екип от експерти, онлайн допитвания до гражданите и работа по конкретни идеи, като например осигуряването на дългосрочен достъп. Инициаторите на стратегията са представили вече идеите си пред общината и са срещнали одобрение, като се надяват комуникацията да продължи и в бъдеще.

"Тепърва започва един колаборативен процес между нас от фондацията и общината. Предстоят и срещи с "Басейнова дирекция" която всъщност менажира това пространство. Много е важно идеите ни да са съобразени с реалните възможности и ще работим усилено, за да ги реализираме. За тях не са нужни много пари, а просто колективна и конкретна работа. Искаме фестивалът на първо място да активизира разговори за бъдещето на реките", обяснява Мартин Янков от "Колективът".