🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Престъпността понякога идва от запад

През 2021 г. се очаква ръст на регистрираните престъпления. Завръщащите се в страната може да са една от причините

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През 2020 г. България най-вероятно ще отбележи най-ниските нива на престъпност за последните 30 години. Това е очаквано. Първо, защото има ясна тенденция - през последните десет години броят на регистрираните престъпления в страната спада. Второ, защото безпрецедентната ситуация, предизвикана от пандемията и мерките на властите, допълнително ограничи криминогенните фактори.

Няколкото тежки криминални инцидента от декември обаче подхранват очакванията, че спадът през 2020 г. най-вероятно ще се окаже затишие през буря. Основната причина е икономическата обстановка, но един от възможните фактори по ирония на съдбата може да се окаже завръщането от Западна Европа на някои български граждани.

Престъпен локдаун

Изследване на Европол от ноември 2020 г. показва, че, от една страна, рецесията (за някои държави настъпила, а за други настъпваща) е предпоставка за активизиране на престъпността, а от друга, локдаунът е развил някои криминални пазари като киберизмами и контрабанда и нелегалната търговия на дефицитни стоки.

Полицейската организация отчита, че "затварянето" е ограничило трафика на наркотици, което е довело до покачването на цената на някои от тях (кокаинът например се е покачил с 25%) или до резкия спад на консумацията на други (като MDMA, което се използва предимно на партита).

Въпреки че официални данни за престъпността през 2020 г. все още няма, през седмицата министърът на вътрешните работи Христо Терзийски заяви, че има спад при всички престъпления освен тези "срещу здравето", където имало сериозен ръст. Последното е съвсем очаквано, защото в тази група попада т.нар. нарушаване на противоепидемичните мерки, за което масово МВР и прокуратурата образуваха разследвания през пролетта (досъдебните производства са няколко хиляди).

Когато се говори за полицейска статистика, разбира се, трябва да се направи важно уточнение. От десетилетия в България няма независима институция, която да се занимава с криминологични изследвания и да поддържа прозрачна и проверима информация за това колко и какви престъпления се извършват и какъв е профилът на извършителите. Тази дейност е поверена на МВР, т.е. полицейските началници сами трябва да оценяват работата си, което логично има за резултат налагането на т.нар. полицейски филтър - избирателно регистриране на престъпления. Преимуществено в статистиката влизат такива, за които има шанс да бъдат разкрити, а за останалите, когато е възможно, се полагат усилия да не бъдат регистрирани. Въпреки тази реалност има престъпления (като убийствата и кражбите на автомобили), които няма как да не влязат в статистиката. През 2019 г. убийствата са били 128, а през 2020 г. (по думите на вътрешния министър) - 63.

Да се върнеш в бащината къща

"Двата големи обира и няколкото тежки криминални инцидента през последните 2-3 седмици, които се появиха по медиите, може да се приемат като сигнал за очакваното влошаване на криминогенната ситуация. Основната причина е, че като при всички икономически кризи следва и ръст на престъпността. Така бе през последните 30 години", коментира старшият изследовател от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Според него настоящата криза, свързана с пандемията, е доста по-различна по отношението на престъпността от тази през 2008-2009: "Хората си седят по домовете, което затруднява престъпленията. Заради карантините мерки придвижването на криминалния контингент бе затруднено значително особено през пролетта."

Според Безлов друга важна причина е процесът на връщане на български граждани, работещи Западна Европа: "Част от тези хора са с рисков профил и при свити доходи е естествено да се опитват да извършват престъпления. Има фрагментирана информация, че част от криминалния контингент, който бе извън България, също се е върнала."

Източник на "Капитал", който заема ръководен пост в окръжна дирекция на полицията в провинцията, коментира, че действително има завърнали се българи, които са в рисков контингент, но няма данни, които да сочат, че те са ангажирани с престъпна дейност до този момент. "От декември обаче се усеща ръст на престъпността", коментира източникът ни.

По данни на МВР 80% от регистрираните и разкрити престъпления се извършват от хора, които са под 40-годишна възраст. Едно от обясненията за спада на престъпността през последните 10 години (освен застаряващото население, т.е. хората под 40 стават по-малко) е и че от тази възрастова група най-често напускат България в посока Западна Европа.

Дори и някаква част от тях да е била ангажирана с престъпна дейност в Западна Европа, тя е била силно ограничена заради строгите мерки, които правят най-често практикуваните престъпления от българи (организирана просия, незаконна проституция, сводничество и джебчийство) на практика невъзможни, което е причина те да останат без доход и да се върнат в страната си.

В същото време начинът, по който България управлява кризата, може да се окаже причина те да се върнат обратно.