🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Защо са нужни промени в Изборния кодекс за видеонаблюдението

БСП обмислят да внесат поправка, свързана с прозрачността на броенето на бюлетините

Система за видеонаблюдение в училищата, където по обичайно се провежда гласуването.
Система за видеонаблюдение в училищата, където по обичайно се провежда гласуването.
Система за видеонаблюдение в училищата, където по обичайно се провежда гласуването.    ©  Красимир Юскеселиев
Система за видеонаблюдение в училищата, където по обичайно се провежда гласуването.    ©  Красимир Юскеселиев
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Може ли да има видеонаблюдение в изборните секции в деня на парламентарния вот и трябва ли то да се регламентира в Изборния кодекс. Тази дискусия се разгоря между политическите сили след като няколко извънпарламентарни формации поставиха по време на консултациите при президента Румен Радев въпроса за възможността за онлайн излъчване след края на изборния ден на броенето на бюлетините и попълването на протоколите с резултатите в секционните избирателни комисии. Лансираната от тях идея е всеки, който има право да присъства в помещението - застъпниците на партиите или наблюдателите от неправителствените организации, да може да заснема и излъчва с мобилния си телефон процеса на отчитането на гласовете. А аргументът за това предложение е, че така ще се осигури прозрачност на изборния процес и ще се предотвратят опити за изборни измами при броенето на бюлетините.

Досегашните опити

В подкрепа на видеонаблюдението на броенето на бюлетините се изказаха от БСП и ДПС. При последните промени в Изборния кодекс през септември от движението дори имаха такова предложение, но то не беше прието от мнозинството около ГЕРБ. Преди това при поправките в кодекса в края на 2018 г. от "Воля" бяха предложили да има видеонаблюдение в секциите в деня на вота и дори предложението им мина на първо четене в парламента. Впоследствие обаче от мнозинството го отхвърлиха с аргумента, че, ако това се разреши, може да стане причина за оказване на натиск върху избирателите под заплахата, че гласуването им се следи. Не приеха и другото предложение - да има видеонаблюдение само при броенето на бюлетините, въпреки че при обсъждането на поправките в Изборния кодекс имаше индикации, че са склонни да подкрепят този вариант.

Противоречиви сигнали от ГЕРБ

По време на консултациите при президента от ГЕРБ изтъкнаха като аргумент за отказа им да подкрепят въвеждането на видеонаблюдение "лошото покритите на интернет в някои населени места в страната" като председателят на парламента Цвета Караянчева даде пример със села в своя избирателен район - Кърджали. Зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Ципов посочи друг мотив - че разрешаването на видеонаблюдението в секциите може да влезе в противоречие със Закона за личните данни, каза Ципов. "Образът на лицето е лична данна по смисъла на закона", каза той.

Според вицепремиера Томислав Дончев пък няма нужда от промяна на Изборния кодекс и изричното записване на текст в него за видеонаблюдението, защото по думите му "това, което не е забранено, е разрешено". А във вторник пред "Нова телевизия" към това прибави: "За мен е добре да има възможност, който иска, да записва с телефон. В записването не виждам нищо лошо лично аз".

Всичко това обаче с уговорката, че според него практически е невъзможно предаването на видеосигнал в реално време да бъде организирано от държавата, защото не във всички 12 хил. секции, особено във високопланинските райони, съществува техническа възможност за това. А на въпроса дали, за да има видеонаблюдение, трябва да има законодателни промени, Дончев заяви, че това е въпрос на правна техника и препрати към депутатите.

Трябват промени в Изборния кодекс

Според юристи и експерти в изборния процес обаче, за да има видеонаблюдение, трябва да се приемат такива промени. "Ако не е предвидено в закона, че може да се провежда такова предаване онлайн и заснемане на процеса, то не може да бъде осъществено", коментира бившият конституционен съдия Пламен Киров също пред "Нова телевизия". На това мнение е и бившият член на ЦИК Цветозар Томов. "В Изборния кодекс няма забрана за видеонаблюдение по време на изборите, но въпреки това според мен трябва да има текст, който да го регламентира и да създаде правила, по които да се наблюдава работата на секционните комисии", смята Томов.

В подкрепа на това той изтъква два аргумента. Единият е, че по този начин ще се открие законова възможност при изборни нарушения материалите да имат доказателствена сила в съда. "Защото в момента няма никаква регламентация и всъщност забрана няма, но видеоматериалите могат да не бъдат признати от съда при констатирани изборни нарушения". Другият му аргумент е, че на предишните парламентарни избори заради липсата на регламентация на видеонаблюдението е имало опити то да бъде забранено.

Томов припомни, че за вота през 2017 г. в ЦИК се е обсъждал въпросът за видеонаблюдението и поради различните мнения сред членовете на изборния орган, не се е стигнало до решение. "Това доведе до поредица от решения на районни избирателни комисии, които забраниха видеонаблюдението като се позоваваха на общи текстове от Изборния кодекс. Имаше обжалвания на тези решения от партиите, при които ЦИК беше в невъзможност да вземе решение заради разделението си на две по този въпрос, с което да отмени тези решения на районните комисии и те всъщност оставаха в сила. Така той стигна до Върховния административен съд, който с две свои решения ги отмени и задължи ЦИК да се произнесе дали трябва да има видеонаблюдение или не, което стана в навечерието на изборите", разказа Томов. Той е категоричен, че ако няма промени в Изборния кодекс, при тази липса на ясна регламентация може ситуацията от предишните избори да се повтори и да настъпи хаос, при който хората да не са наясно имат ли право да заснемат работата на секционната комисия или нямат. "Така че казусът е важен и за да се изчисти изборният процес, е важно наистина да има регламентация в Изборния кодекс. Това, че управляващите толкова упорито се съпротивляват на това предизвиква у мен подозрението, че и в тази кампания ще се правят всякакви опити за объркване на хората, защото не знаем как ще действат отделните районни и секционни комисии. Ако има регламентация в Изборния кодекс, с която да се задължи ЦИК да организира видеонаблюдението и евентуално да се излъчва стрийм сигнал, това според мен би било крачка напред в изборния процес", смята Цвтозар Томов.

Ще бъдат ли внесени

Очевидно от управляващите не възнамеряват да внесат такива промени в Изборния кодекс - заради страха си, че ако го направят, ще трябва да обсъждат и останалите предложения за промени в изборното законодателство. От изявленията на представители на ГЕРБ става ясно, че те по-скоро ще прехвърлят отново решението на ЦИК. Неофициално от ДПС казват, че те тепърва ще обсъждат дали да внесат промяна в изборното законодателство, свързана с видеонаблюдението. "Истината е, че ГЕРБ и "Обединените патриоти" не искат да има видеонаблюдение.", каза за "Капитал" зам.-председателят на движението Йордан Цонев.

От БСП също обмислят дали да внесат такава поправка. Проблемът според депутати от левицата е, че регламентирането на гласуването с подвижни урни за карантинираните става чрез закона за извънредното положение, а не в Изборния кодекс. По тази причина те проучват възможността дали могат да направят това между първото и второто четене на внесените от ГЕРБ промени. Ако внесем предложение за промяна на кодекса, тя може да не бъде придвижена до правната комисия и пленарната зала от мнозинството, казват депутати от БСП. Тепърва социалистите ще решават и, ако внесат подобна промяна, каква точно да е видеонаблюдението. Единият въпрос е дали ще има възможност броенето на бюлетините да се предава чрез мобилните телефони. Другият е на живо ли да се излъчва или на запис, който след това да може да бъде използван в съда, ако има оспорване на резултатите.

"Тази вечер парламентарната група на БСП ще обсъди и дали партията да внесе предложения за промени в Изборния кодекс", заяви във вторник лидерът на партията Корнелия Нинова.

БСП кани партии на консултации за честни избори

БСП кани партии, синдикати и неправителствени организации на консултации за провеждане на честни парламентарни избори, обяви Корнелия Нинова на пресконференция в "Позитано" 20. "Промяната на тези избори е възможна, но трябва да бъде гарантирана. Като най-голямата опозиционна партия каним всички, които искат смяна на модела, на разговори, за да се организираме за провеждане на честен вот", каза лидерът на БСП.

В четвъртък левицата е поканила 10 извънпарламентарни партии, за да обсъдят обща позиция, предложена от БСП. В петък ще има разговори с още 10 извънпарламентарни партии, синдикати и неправителствени организации, с които по думите на Нинова БСП си е съдействала в миналото. Срещите ще се проведат на "неутрална територия" извън "Позитано" 20.

"Предлагаме общи действия за покриване на всички секции с членове, наблюдатели и застъпници", обясни Нинова и добави, че от левицата, която като парламентарно представена партия има членове на секционните комисии, са готови да помогнат на всички, които искат заедно да осигурят изборния процес.

По време на пресконференцията стана ясно, че формациите на Мая Манолова и Слави Трифонов, както и "всички други, които са заявили желание и готовност за гаранции за честни избори" са сред поканените. На журналистите в централата на БСП беше раздаден списък с партии и неправителствени организации, които вече са потвърдили участие. В него фигурират леви формации, които и в миналото са участвали в консултации на БСП, като АБВ, БСДП, комунистическата партия, "Екогласност" и други. От списъка с потвърдилите отсъстват обаче "Демократична България", а и споменатите от Нинова "Изправи се БГ" на Мая Манолова и "Има такъв народ" на Слави Трифонов. Липсва и вече официално регистрираната "Българска прогресивна линия" на водените от Красимир Янков отцепили се от БСП депутати.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Моля Капитал да обърне внимание на приетите от Герб поправки на Изборния кодекс чрез допълнения и изменения в Закона за извънредното положение (ЗИП).

    Това е поредната им скудоумна безмозъчна първосигнална реакция, защото ЗИП не е постоянно действащ закон, а неговите постановки са приложими единствено и само при обявяване на извънредно положение. Извънредно положение в страната няма!
    Има нещо, наречено извънредна епидемична обстановка, което не дава приложимост на ЗИП в конкретния случай.

    Това са станали практика в това НС ученически съчинения по законотворчество.

    Нередност?
Нов коментар