Фирмите ще имат пряк достъп до над 1 млрд. лв. от Плана за възстановяване на ЕС

В новия български вариант са предложени три нови фонда, които да финансират мерки за енергийна ефективност, технологично обновяване и дигитализация

Ивайло Станчев

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Пълна липса на реален бизнес. Това беше една от големите критики към представения през октомври предварителен вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, по който България има на разположение 12 млрд. лв.

Да имаш толкова пари за инвестиране и да ги изхарчиш за саниране, напояване и изграждане на комуникационни мрежи изглеждаше най-малкото безразсъдно.

Правителството явно е чуло тази критика и в новия вариант на плана, качен вчера на уебсайта nextgeneration.bg, се предвижда предоставяне на целева подкрепа на малки и средни предприятия за ускоряване на трансформацията към цифрова, нисковъглеродна и ресурсно ефективна икономика. Предлагат се три нови фонда за директна подкрепа на бизнеса: за "Технологична модернизация", за "Зелен преход" и за "Дигитализация".

Общият планиран ресурс по т.нар. Програма за икономическа трансформация е 1.73 млрд. лв., но реално само 900 млн. лв. ще са за сметка на Плана за възстановяване и устойчивост в периода 2021-2026 г. Останалите средства се очаква да бъдат осигурени през частните инвестиции, които ще финансират проектите.

Кой ще ги раздава

Лошата новина е, че тези фондове ще се управляват отново от Министерството на икономиката, което през последната година за пореден път показа, че не може бързо и ефективно да изпълнява мерки за подкрепа на бизнеса.

Освен това за всеки фонд са заложени разходи за организация и управление в размер на 5% от бюджета. Реално това означава, че 45 млн. лв. от парите за фирмите ще бъдат усвоени от администрацията.

Нови машини и по-малко CO2

През първия фонд "Технологична модернизация" ще бъдат обявени 2 допълващи се процедури. Едната ще е за предоставяне на подкрепа на високотехнологичните компании за въвеждане на нови технологии и технологично обновление на производствените процеси с know-how, софтуер и машини от следващо поколение. А другата - за въвеждане на нова технология и/или иновация и закупуване на ново технологично оборудване от ниско- и среднотехнологични компании. Общият бюджет за това от Плана за възстановяване ще бъде 400 млн. лв., но се очаква да бъдат привлечени и 570 млн. лв. частни инвестиции, тъй като ще има съфинансиране.

В документа не се посочва конкретно как ще става кандидатстването и какви ще са точно допустимите разходи. Посочени са обаче недопустимите разходи - за закупуване на дълготрайни активи втора употреба, закупуване на земя и сгради, закупуване или наемане на транспортни средства и съоръжения. Разчетите сочат, че кандидатстването за финансиране по този фонд да започне още в средата на тази година и проектите да бъдат одобрени в началото на 2022-а. Плащането и отчитането им пък трябва да е завършило още в първото тримесечие на 2023 г.

ВЕИ за бизнеса

Вторият фонд също е структуриран в две направления, като първото е пилотна схема за подпомагане на малките и средни предприятия за едновременно изграждане на нови ВЕИ за собствени нужди и локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия.

Това е инвестиция, която бизнесът започна сам да прилага през последните две години, тъй като разходите за подобни съоръжения вече се възстановяват изключително бързо. Сега, дори при малка помощ от страна на държавата, този процес може да се засили многокатно. А ползата на национално ниво от подобни начинания е, че по този начин може да бъдат постигнати цели за енергийна ефективност, които трябва да отчетем пред ЕС. Реално друг по-бърз и видим начин за намаляване на крайното енергийно потребление в страната няма.

Без електромобили

Пилотната схема ще бъде фокусирана върху проекти за съхранение на електрическа енергия в комбинация с фотоволтаици със съотношение на мощност не повече от 1:2 (батерия към генератор) и планирана продължителност на изходната мощност най-малко за 1 час. От схемата са изключени акумулатори за съхранение на електроенергия за превозни средства (електромобили и др.), което означава, че няма да може да се изгради малък соларен парк и да се купи електрическа кола, чиято батерия да играе ролята на устройство за съхранение на излишния соларен ток през деня. Посочено е обаче, че се предвижда покупката на електрически превозни средства да бъдат подкрепени по други проекти извън Плана за възстановяване.

Второто направление в рамките на този фонд ще дава средства за оптимизация и внедряване на екологични решения и технологии във фирми от въглеродно-интензивните сектори на икономика. Става дума за компании, които се занимават с производство на електрическа енергия и газообразни горива, производство на продукти от неметални минерални суровини; химични продукти, хартия и картон; производство на метали, дървен материал, изделия от дървен материал и корк; производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия и лекарствени изделия.

Общият планиран ресурс тук е 250 млн. лв., които се очаква да катализират и допълнителни 237.5 млн. лв. частни инвестиции. Изпълнението на мярката обаче ще се забави и бизнесът ще може да кандидатства по нея едва след началото на 2022 г. Заложено е самите проекти да могат да се изпълняват до 2024 г. и да се отчитат през 2025-а.

И малко дигитализация

Третият фонд ще е насочен към дигитализацията и за въвеждането на мерки за киберсигурност в предприятията. Грантовете ще се дават под формата на ваучери и за тях ще могат да кандидатстват компании от всички сектори на икономиката. Общото предвидено финансиране е 250 млн. лв.

Фонд ще подпомага и създаването на дигитални иновационни хъбове, като част от Европейската мрежа от иновационни хъбове. По инициативата ще бъдат подпомогнати проекти, попаднали в националната селекция за избор на европейски цифрови иновационни хъбове по програма "Цифрова Европа 2021-2027 г.". Точно затова той е и с най-дълъг срок на изпълнение - до края на 2025 г.

Бизнесът ще може да ползва финансиране и по някои от другите мерки от Плана за възстановяване. Например в секцията за саниране има предвидени 282.2 млн. лв. за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите. Малките и средните фирми пък ще могат да кандидатстват с иновативни проекти за научни изследвания,а също така има и пилотна схема за внедряване на водородни технологии. В плана се казва още, че всички тези схеми за подпомагане ще бъдат допълнени от оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" в новия програмен период до 2028 г. Дали обаче компаниите ще успеят ефективно да се възползват от всичките тези стотици милиони или ще се повтори ситуацията с антикризисните мерки през 2020 г., когато парите стигаха трудно и бавно, предстои да видим.

Повече за Плана за възстановяване и устойчивост и другите мерки в него четете на www.capital.bg в следващите дни и в новото издание на седмичника "Капитал"