Държавата пуска газ до ТЕЦ-овете, 115 млн. лв. отиват за "Бобов дол" на Ковачки

Опа, тия въглища ги забравихме

Без никакви предварителни обсъждания и дискусии по темата, без анализи за техническа готовност или за оценка на въздействието върху околната среда и най-вече без каквато и да е последователност в държавната политика сега се предлага "Булгартрансгаз" да получи 333 млн. лв. от парите по Плана за възстановяване. С тях, както и с още 144 млн. лв. собствени средства, компанията ще изгради нови газопроводи (за смесен пренос на природен газ и водород) до четири ТЕЦ-а. Това са "Марица-изток 2", "Бобов дол" и американските "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово".

"Проектът цели създаване на възможност за постепенното преустановяване използването на въглища за производство на електроенергия и поетапна замяна на горивната база в топлоелектрическите централи във въглищни региони на страната чрез използването на алтернативни екологосъобразни енергоносители като водорода", пише в плана. Посочено е още, че от новите газопроводи ще могат да се възползват и други потребители освен ТЕЦ-овете, като се изтъква, че в България вече е налице интерес към водородните технологии и около 10 организации и компании вече членуват в Европейския алианс за чист водород. Това е безспорно вярно. И също така държавата години наред отрича възможността да се откаже от въглищата, докато явно изведнъж не е провидяла, че това е наложително.

Енергийният министър Теменужка Петкова многократно е казвала, че България не може да се лиши от въглищата, но сега планира да направи точно това. Фотограф : Велко Ангелов

Вероятно заради това нито държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", нито американските централи са обявявали готовност да променят технологиите си и да започнат да използват газообразни горива (природен газ и водород). Такива възможности са били обсъждани, но не присъстват в стратегическите документи, както и няма оценки колко би била нужната инвестиция за промяна на горивния процес. По информация на "Капитал" от експерти в областта много по-изгодно икономически и ефективно е да се върви към изграждането на изцяло нови паро-газови централи, отколкото да се трансформират стари въглищни котли. Цената за блок с мощност 300 мегавата (приблизително колкото е сегашното средно годишно натоварване на ТЕЦ "Марица-изток 2") е 350 млн. евро.

За разлика от тях ръководството на ТЕЦ "Бобов дол" преди месец подаде заявка до "Булгартрансгаз" с искане централата да бъде включена към магистралния газопровод, който минава до път Е79. "Целта ни е да премахнем мазута. От години го използваме като средство за разпалване на котлите. Именно това гориво е причината за кратковременно изпускане на по-тъмен дим, чернилки и сажди. С премахването на мазута ще сложим край на възможността за спекулации, че горим непозволени горива", заяви тогава изпълнителният директор на ТЕЦ-а Любомир Спасов. Изглежда, че с помощта на държавата частната централа ще премине изцяло на газ и водород. Което като краен резултат ще има положителен ефект. Единствения въпрос е дали други частни инвеститори могат да получат подобна подкрепа.

Защо толкова тръби

Още въпроси предизвикват самите параметри на проекта. Записано е, че за захранване на ТЕЦ "Марица-изток 2", "КонтурГлобал Марица-изток 3", "Ей И Ес Гълъбово" и други потребители в Източномаришкия въглищен басейн (където се намира и друг свързан с Ковачки ТЕЦ - "Брикел") ще се изградят тръби с обща дължина около 125 км. Казва се още, че те ще бъдат свързани със съществуващата газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз", както и с интерконектор Гърция - България". Точно това обаче буди недоумение, тъй като и съществуващата сега преносна мрежа, и бъдещата междусистемна газова връзка са само на около 20 км от Маришкия басейн. Така не става ясно защо е нужно да се правят цели 125 км нови тръби.

Подобна е ситуацията и в "Бобов дол". Там за захранване на ТЕЦ-а на Ковачки и други потребители в региона са предвидени газопроводи с обща дължина около 50 км. Самият директор на централата обаче е посочил в искането си за свързване към газовата мрежа от януари, че разстоянието до магистралния газопровод е само 3-4 километра.

Изграждането на гръцката газова връзка се бави, но очакванията са през нея да могат да постъпват достатъчно количества природен газ, с които да стане възможно захранването на въглищните централи. Фотограф : Надежда Чипева

Защо е нужно

Държавата мотивира намерението си да финансира тези газопроводи с това, че така ще даде тласък в развитието и на инфраструктурата за доставки на нисковъглеродни газообразни горива, в т.ч. водород. Тя, се казва в мотивите, ще може да се използва не само от ТЕЦ-овете, но и от други потребители като по-малки промишлени и административни обекти и дори домакинства. "По този начин проектът ще позволи внедряване на иновативни технологии и ще допринесе за намаляване както на емисиите на парникови газове, така и за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици и вредни вещества в съответните региони", пише още в плана.

Конкретно за нуждата да се подпомага финансово "Булгартрансгаз" в плана пише, че по този начин ще се намали рискът от слабото използване на въпросните газопроводи в първите години, докато централите станат готови да използват газ вместо въглища.

А водород откъде

В момента България произвежда изключително малки количества водород, и то само за индустриални цели. За да може да се използва толкова широко, че чак да се транспортира по тръбопроводите към ТЕЦ-ове и други бизнеси, са нужни нови мощности. Точно за това с други 39.1 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат финансирани и пилотни проекти за разработване на технологии за производство на зелен водород или биогаз. Важно условие е това да става чрез електролиза, при която се използва електроенергия от възобновяеми източници, а не природен газ, както е в масовия случай сега.

Очаква се консултациите със заинтересованите страни да започнат още през април, а след това да се разработи и самата конкурсна процедура за проектите. Поставената цел е до 2024 г. да бъдат изградени 7 мегавата мощности, които да произвеждат 1000 тона зелен водород годишно. До 2026 г. пък инсталациите трябва да стигнат 17 МВ, а производството - 2 хил. тона годишно.