Политика

Международни наблюдатели: Предизборната информация в медиите беше основно платена

Почти отсъства журналистическо и аналитично съдържание, показват предварителните заключенията на независими европейски наблюдатели на изборния процес

Част от екипа на мисията - Корийн Юнкер, Артур Герасимов и Паскал Ализар.

Сирма Пенкова

Част от екипа на мисията - Корийн Юнкер, Артур Герасимов и Паскал Ализар. © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Медийната среда в България остава притеснителна. Редакционното разнообразие и аналитично отразяване на изборите, които са от решаващо значение за избора на избирателите, до голяма степен липсват." Това са част от предварителните заключения на независимите наблюдатели от ОССЕ Служба за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) по повод ограничена мисия за наблюдение на парламентарните избори в страната (ОМНИ). През последните месеци те проследиха организацията, предизборните кампании на кандидатите и отразяването на изборите в медиите (пълния доклад с предварителни заключения вижте в прикачения файл).

Основно платени репортажи

Според международните наблюдателите по време на предизборните кампании в телевизиите преобладават платените репортажи. Те посочват, че въпреки че обществените медии трябва да бъдат обективни и неутрални, те всъщност рядко отразяват политическите партии. В същото време в детайли описват дейността на висши държавни служители. Според организациите автоцензурата на медиите е резултат също от натиска върху разследващите репортери и липсата на разследвания при нападенията срещу журналисти. Всичко това в контекста на парламентарните избори води до ограничения за избирателите да направят информиран избор.

В заключенията на доклада се казва, че обществените БНТ и БНР се въздържат от редакционно отразяване в новините. За сметка на това обаче от националната телевизия започват платена рубрика "Гласовете на България", в рамките на която кандидатите можеха да получат платено отразяване, подготвено от журналисти на БНТ1.

Прикачен файл

Предварителни резултати и заключения от наблюдението на парламентарните избори в България

В предварителните заключения на наблюдателите се обръща внимание също и на политическите дебати, организирани от националната телевизия. Повечето от тях (15) са провеждани в 16 ч., когато аудиторията на БНТ логично е по-малка. В тях участват всички кандидати за народни представители. В праймтайма, или най-гледаното телевизионно време, са организирани осем дебата, в които участват до 12 кандидати - шест от парламентарно представените партии и шест от най-популярните непарламентарно представени партии на базата на социологически проучвания.

"Медийният мониторинг на ОМНИ СДИПЧ заключи, че всички разгледани частни телевизии bTV, Nova и "България On Air" предоставиха ограничено отразяване на предизборната кампания в своите новинарски емисии, като отделиха за всички кандидати, взети заедно, между 30 и 50 минути в новините на праймтайма. Въпреки че не бяха означени като платена реклама, стилът на представяне и описание беше близък до този на платените репортажи", пишат още в предварителния доклад.

На въпрос на "Капитал" по време на пресконференцията за представяне на предварителните заключения какви съвети биха дали за подобряване на комуникацията между кандидати и медиите Корийн Юнкер от службата за демократични институции и човешки права към ОССЕ отговори: "Трябва да има дебати, на които да се дава възможност журналистите да задават подходящи въпроси и да могат да анализират информацията, която кандидатите предоставят."

Мониторингът покрива и някои онлайн медии. В предварителния доклад от организацията посочват, че се наблюдава отразяване на политически партии в позитивни репортажи, без те да бъдат посочени като платени. "Offnews публикува редица позитивни статии за дейностите на ГЕРБ, БСП, "Демократична България" и "Републиканци за България", докато blitz.bg има положително отразяване за ГЕРБ, БСП, ВМРО и ДПС и силно критикува "Има такъв народ" и "Демократична България". Наблюдателите посочват още, че "24 часа" обозначава някои материали като платени, а тяхното редакционно отразяване понякога ясно промотира ГЕРБ, БСП и "Републиканци за България".

"Двата уебсайта Vesti.bg и dir.bg ясно отбелязват политическа реклама и имат ограничено отразяване на предизборната кампания, като по-голямата част от техните материали на политическа тематика обширно отразяват дейността на правителството, включително министър-председателя и министъра на здравеопазването. "Дневник" до голяма степен се въздържа от платени материали и беше единственият уебсайт, който предложи аналитично и критично отразяване на правителството и ГЕРБ, ДПС, ВМРО, "Републиканци за България" и междувременно имаше положително отразяване на "Демократична България", пишат още в предварителния доклад.

Концентрация на медийна власт

В доклада се споменава и за притесненията на наблюдателите относно концентрацията на медийна власт в България. По думите им това ги прави податливи на политическо влияние, което накърнява разнообразието в отразяването.

Става въпрос за смяната на собствеността през последната година на двете най-големи медийни групи в България. Първо, чешкият инвестиционен фонд PPF, който придоби цялата Central European Media Enterprises (CME), част от които е "bТВ медиа груп", а преди това придоби и телекома "Теленор". За кратък период значително се увеличиха медийните активи около "Нова броудкастинг груп", които първо придобиха редица радиа и телевизионен канал, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Малко след това цялата група беше купена от собственика на БТК United Group, които придобиха и редица вестници на Пеевски, сред които "Телеграф" и "Монитор".

"Медиите са силно концентрирани в ръцете на няколко собственици и са податливи на политическо влияние, което накърнява разнообразието в отразяването", се казва в доклада.

"Много от събеседниците ни бяха на мнение, че скорошните промени в крайните собственици на bTV и Nova, както и назначаването на бивш политик за нов директор на БНТ компрометират редакторската независимост и на трите оператора", пишат в доклада. В него се споменава и за редицата смени в редакторския и журналистическия състави в трите телевизии, "като някои от тях се позовават на натиск от страна на новите ръководства".