Промените в Изборния кодекс: Ще стане, ако е възможно

Покрай изясняването как "Има такъв народ" са направили предложението си и дали то може да не се гласува Дончева влезе в спор с коалиционния си партньор Мая Манолова. Заради неразборията беше дадена почивка, след която обаче Дончева отказа да води заседанието.

Заелият мястото й Вигенин също влезе в спор с Манолова, като я заплаши: "Ако така продължаваме, ще сляза и аз оттук и който иска да води заседанието", заяви той. Всъщност Манолова се опита да му помогне да излезе от една друга конфузна ситуация, в която по-рано изпаднаха депутатите и тя беше свързана с увеличаването на броя на секциите в чужбина.

Хаос със секциите в чужбина

При гласуването на едно от предложенията на "Има такъв народ" да отпадне разпоредбата от Изборния кодекс, която не допуска образуване на избирателни секции извън територията на българските посолства и консулства, изненадващо то не бе прието с гласовете на ГЕРБ и БСП. Въпросният текст беше гласуван през 2016 г. от ГЕРБ и тогавашния Патриотичен фронт и целеше ограничение на секциите в чужбина. Така на практика това ограничение остана. Впоследствие обаче депутатите приеха другите предложения на "Има такъв народ" за по-либерален режим за откриване на секции в чужбина, включително и отпадане на ограничението от 35 секции за страните извън ЕС, но двата текста влязоха в противоречие.

Часове по-късно председателката на парламента Ива Митева предложи като техническа поправка текстът със забраната за откриване на секции извън дипломатическите служби да бъде прегласуван. От БСП обаче възразиха, че това не е "техническо предложение" и не може да бъде прегласувано три пъти, защото преди това текстът е бил подложен на гласуване на два пъти и е бил отхвърлен. "Казахме, че искаме такива практики, които в предния парламент бяха направени по време на гласуването на бюджета, повече да не се повтарят", заяви депутатът от БСП Иван Иванов. Заради острото противопоставяне беше дадена почивка, но след нея казусът не получи разрешение и беше оставен за накрая. По тази причина Мая Манолова поиска думата, за да прочете решение на Конституционния съд, според което, ако в едно заседание на парламента са приети противоречиви текстове, те могат да бъдат подложени на трето гласуване. Вигенин обаче не й даде думата в продължение на 5 минути и така текстът си остана. Според депутати в Изборния кодекс има друга разпоредба, която позволява на ЦИК да решава разкриването на секции зад граница и очевидно този въпрос ще бъде оставен на изборния орган. Така и обаче не стана ясно защо ГЕРБ и БСП се съюзиха срещу гласуването в чужбина след като по време на обсъждането на текстовете в правната комисия те ги подкрепиха.

Изборен район "Чужбина" има, но за него мандати няма

Гръмките обещания за създаването на район "Чужбина", в който българите зад граница да могат да гласуват и за депутати, освен само за партии, също се отложи, за когато "ако е възможно". Депутатите одобриха създаването на 32-ри избирателен район за чужбина. Приеха и, че за него няма да има районна избирателна комисия, както за районите в България, а тази функция ще изпълнява ЦИК. Но когато трябваше да се гласува методиката, по която ще се определят мандатите, предложенията на "Има такъв народ" и на "Демократична България" бяха отхвърлени. Аргументът на депутатите от партията на Слави Трифонов беше, че колко народни представители ще излъчват българите от чужбина, ще се реши след преброяването на населението, което трябва да се извърши в края на годината.

Смяна на ЦИК

Доста време в разправии отне на депутатите и приемането на предложението на "Има такъв народ" за смяната на членовете на ЦИК. От формацията на Слави Трифонов предложиха съставът й да бъде намален от 20 на 15 души като право да имат свои представители в изборния орган имат само парламентарно представените партии, но не и тези, които са извън парламента, но имат евродепутати. Освен това от "Има такъв народ" предложиха ЦИК да се назначава от президента по предложение на парламентарно представените партии и коалиции след публични консултации и по процедура, определена от държавния глава.

Досега от президента се назначаваха само членовете на ЦИК, а председателят, заместниците му и секретарят се избираха от парламента след публично изслушване.

На предложението на "Има такъв народ" се противопоставиха депутатите от ГЕРБ, които се изказаха против "даването на по-големи правомощия на президента", който по думите им казал през последната година, че "не е безпристрастен". Председателят на парламента Ива Митева отговори, че държавният глава ще действа в обвързана компетентност и той не може самостоятелно да определя състава на комисията. Освен това по думите й в момента в ЦИК има представители на НФСБ, "Воля" и "Атака", които вече не са парламентарно представени формации.

Това предложение беше прието с гласовете на "Има такъв народ", "Демократична България", "Изправи се! Мутри вън!", ДПС и БСП. Депутатите обаче нямаха отговор на въпроса кой ще избере председателят на ЦИК, неговите заместници и секретарят, ако за тези постове бъдат номинирани кандидати от две или три партии например. Най-честият отговор от тях беше, че парламентарните формации "ще трябва да се разберат".

Не беше прието обаче спорното предложение на "Има такъв народ", което предвиждаше председатели на предизборни щабове да стават членове на ЦИК.

Гласуване само с машини

Продължителен дебат имаше и за гласуването с машини. Беше прието предложението на "Има такъв народ" в секциите с над 300 избиратели вотът да е само с устройства, а гласуването с хартиена бюлетина да се допуска само когато има "непреодолими външни обстоятелства", като например технически неизправности. За такива случаи ще има бюлетини, чийто брой ще е равен на броя на избирателите в съответната секция. Предложението на "Има такъв народ" беше подкрепено от "Демократична България", "Изправи се! Мутри вън!" и БСП. Най-яростна съпротива имаше от страна на ГЕРБ. Те поискаха да се запазят и двата начина за гласуване - с машини и с хартиени бюлетини, както беше на последните парламентарни избори. Основният им аргумент беше, че 73% от избирателите на миналите избори са гласували с бюлетина и хората трябва да имат възможност за избор. Другият им аргумент беше, че гласуването с устройствата може да забави процеса на гласуване. Цвета Караянчева даде пример с президента Румен Радев, на когото по думите й му трябвали 5 минути, за да се ориентира как да гласува с устройството. От БСП им опонираха, че искат гласуването с бюлетини да се запази, защото така по-лесно могат да манипулират вота. Изненадващо ДПС, които още от предишния парламент настояваха за машинен вот, сега дадоха назад и призоваха да си останат и двата начина гласуване - с машина и с хартиена бюлетина. Посочените аргументи от председателя на ДПС Мустафа Карадайъ бяха като тези на ГЕРБ - че на последните избори 70% от избирателите са упражнили правото си на глас с хартиена бюлетина.

От ГЕРБ обявиха, че ще сезират Конституционния съд за изцяло машинното гласуване.

Беше прието и, че вота в чужбина също ще става с машини в секциите, в които на предишните избори е имало над 300 избиратели и в тези, в които има подадени също толкова заявления за гласуване. Не е ясно обаче как това ще стане, защото устройствата трябва да бъдат транспортирани до там след като в България се сертифицират. Също така не е ясно и как технически ще бъдат обезпечени, ако има проблеми с машините. Не е ясно и как ще се процедира с устройствата при президентските избори например, когато в рамките на една седмица между първия и втория тур устройствата ще трябва да се пренастроят.

Видеонаблюдение след края на изборния ден

На извънредните парламентарни избори ще има възможност за видеонаблюдение и излъчване онлайн при броенето на бюлетините и попълването на протоколите от секционните избирателни комисии. Видеонаблюдението ще се извършва от камерите в училищата. То ще се регламентира от ЦИК, а техническото му осигуряване ще се извършва от Министерски съвет. Прие се онлайн излъчване да има и в секциите в чужбина.

Не получиха подкрепа предложенията за въвеждане на пощенско гласуване за българите зад граница и електронното гласуване. От "Има такъв народ" бяха предложили експериментално гласуване по интернет за президентските избори през есента, но това не беше прието.